Разказът, който Фредрик Бакман първоначално публикува в местния вестник на родния си град, днес е превърнал в книга. Според самия автор това е история не просто за чувствата му относно любовта и смъртта, но и към мястото, където е израснал. Според мен, ако сте харесали „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, то „Сделката на живота ти“ (изд. „Ciela“) непременно ще ви допадне, може би още повече.
„Сделката на живота ти“ съдържа около 70 странички, побрали толкова емоции и смисъл, че ти се струва как книгата сякаш тежи много повече, отколкото в действителност. Сюжетът наподобява този в гореспоменатата повест „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, защото Бакман отново е избрал драматичен похват, с който да ни докосне и впечатли.
Този път авторът ни разказва за баща, болен от рак. Действието през повечето време се води под формата на писмо, или задочен разговор със сина му. Това писмо е пълно с откровеност и разкаяние за пропуснатите мигове, в които героят е работил усилено, за да печели пари, вместо да прекарва повече време със сина си. За онези трудни моменти, в които никой не те учи как да бъдеш добър родител и разбираш, че децата невинаги избират да следват същия път като майките и бащите си, че отказват да бъдат като нас, да се подчиняват на нашите мечти, и че в това няма нищо лошо. За миговете, в които научаваш по трудния начин, че животът е справедлив и че понякога, ако не твърде често, има възмездие.
Знам, че ти се искаше да имаш обикновен татко. Такъв, който не пътува и не е известен, който би се задоволил с погледа на един-единствен чифт очи: твоите. Не искаше, когато казваш фамилията си, винаги да те питат: „Извинявай, но баща ти не е ли…“. Но аз бях твърде важен. Не те изпращах до училище, не те държах за ръка, не ти помагах да духаш свещичките на тортите, никога не заспивах в леглото ти по средата на четвъртата приказка за лека нощ, с бузата ти, допряна до ключицата ми. Но ще получиш това, което всички останали хора преследват: Богатство. Свобода. Изоставих те, но поне те изоставих на върха на пирамидата на потребностите.
Но това не те интересува, нали?
Другият герой в „Сделката на живота ти“ е петгодишно момиче, което е в болницата със същата диагноза. Двамата с бащата се сприятеляват, доколкото е възможно при техните обстоятелства, а Бакман умело разкрива повече за характера на детето, като показва едва няколко, но напълно достатъчни щрихи – плюшеният й заек на име Айо, столът, който момичето решава да оцвети в червено с помощта на двайсет и две кутии пастели, или хартиеният динозавър, който решава да направи от кутия мляко.
„Сделката на живота ти“ е още една хубава повест от шведския писател, която ще ви хване за гърлото. Илюстрациите на Дамян Дамянов само допринасят за топлото чувство, което остава след прочита. Творбата повдига много въпроси. Какво значи да си смел или оцеляващ? От какво се страхуваме и за какво тъгуваме? Каква е цената на щастието и какво научаваме от срещите си със смъртта? Може ли човек да се промени? Възможно ли е да има сделка „живот за живот“ и готови ли сме да я сключим? Но най-важният въпрос от всички, които Бакман остава да тлеят в душите ни, идва от думите „на този свят стойност има единствено времето“. А вие как осмисляте своето?
Още едно ревю за книгата може да прочетете в блога на Книжен Петър и в блога на Книжни Криле.
Прочетете още и мненията на Милена Трендафилова за „Баба праща поздрави и се извинява“, както и на Мартина Ламбова тук. Не пропускайте и отзивите ни за „Бьорнстад“, „Брит Мари беше тук“, „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, както и на „Човек на име Уве“ от Милена Трендафилова, Милена Златарова и Преслава Колева.
