fb
Ревюта

„Ще се видим в Космоса“, или в търсене на себе си тук, на Земята

4 мин.

Мисля, че е време да започна да проучвам по-добре книгите, които започвам да чета. От една страна, е валидно правилото, че да подходиш с чист ум и без очаквания към нещо е по-добре, но пък понякога без подготовка рискът да паднеш отвисоко се увеличава. Така се получи с оказалата се подходяща за деца „Ще се видим в Космоса“ (изд. „Прозорец“) на американския писател Джак Чън. Много заглавия, на които им е лепнат етикета „детска литература“, са вълнуващи и въздействащи и за възрастни, само че конкретният случай не е такъв. „Ще се видим в Космоса“ е прекрасен роман, но за вашето дете.

Накратко, сюжетът проследява приключенията на 11-годишния Алекс Петроски – момче с брат, който никога не е наоколо, майка, която видимо не се интересува от синовете си, и изчезнал баща. Да, Алекс има тежко детство, но фокусът на книгата още от началото е поставен върху неговата мечта – да записва истории от ежедневието си на своя златен айпод и да ги прати в Космоса, така че извънземните да придобият представа колко сложен, но и прелестен е животът на Земята.

Направихте ли вече връзката с познат исторически факт? Ако не сте съвременници на космическата сонда „Вояджър“ от 1977 г., то поне сте чували за нея. По идея на американския астроном Карл Сейгън тя изпраща извън Слънчевата система универсално съобщение под формата на златна плоча, съдържаща звуци и снимки, с цел извънземният разум да се запознае с културата на планетата Земя. В книгата кучето на малкия Алекс се казва именно Карл Сейгън.

Алекс тръгва на пътешествие към космически фестивал в друг щат и по пътя си среща непознати, заедно с които се забърква в куп интересни случки. Решава, че паралелно с мисията да изпрати айпода си в Космоса, той ще търси и баща си. Разказът се води от първо лице и личната гледна точка добавя стойност и драматизъм към случващото се.

В крайна сметка, какво може да е по-тъжно от детство, изпълнено с болка и несправедливост? Поне моето сърце се къса, когато чета истории за малчугани с толкова нелек старт в живота. Осъзнавам, че навсякъде около нас има живи примери – през времето, в което трябва да си обграден от обич, за да се научиш да бъдеш човек, ти си на дъното. Според мен много деца с проблеми биха се разпознали в книгата и биха я намерили за полезна. Ето тогава литературата може да бъде жизненоважна и съм убедена в силата й да променя животи.

Златната плоча и „Вояджър“ (снимка: MediaNews)

Аз обаче останах леко разочарована, защото очаквах роман с по-голяма дълбочина – такава, прилягаща на темата за Космоса, акта на търсене на човека и стремежа му да опознае възможно най-далечни и труднодостъпни територии. Винаги съм се удивявала и възхищавала на този устрем. Мисля, че колкото по-надалеч търсиш и се взираш, всъщност търсиш нещо скрито в себе си. Макар себепознанието да изглежда съвсем земна, достъпна задача, според мен тя е най-голямото предизвикателство, пред което можеш да се изправиш. И казвам „можеш“, защото всъщност малцина имат смелост да се опознаят истински, да вникнат в най-умело скритите от собствените ни защитни механизми кътчета на душата. Но пък си струва. Само така можеш да се приемеш и обичаш. Обичаш ли себе си, можеш да обичаш истински човека до теб, можеш да заобичаш и живота. Въпрос на личен избор е дали да го направиш.

Ако трябва да прекъсна лирическото си отклонение и да се върна към историята в „Ще се видим в Космоса“, тя вероятно е точно толкова дълбока, колкото на мен ми се искаше да бъде. Особеното е, че е поднесена на език, достъпен за деца. Решението идва, докато пиша – ще дам книгата на 10-годишната си племенница и след това ще я обсъждаме! Ако успее да трогне нейното сърце, ще съм сигурна, че си е струвала четенето и си е заслужавало да я предам нататък. Е, още утре ще задействам плана :)

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]