Каква е асоциацията ви за „книга с щастлив край“? Аз лично се сещам за онова клише, че след като героят и героинята се съберат, започва трудната част, за която някои писатели, считани за по-лековати, не пишат. Че книгите, в които любовта побеждава, тласкат към нереалистични очаквания за света, романтиката и… всичко останало. Че подобни творби са сладникави и празни, защото любовното „да“ няма как да бъде точка на велика история.
Може и така да е, но има нещо безценно, различно от емпатията, което хепиендът ни дава, и то се нарича надежда. Нужно ни е да знаем не само, че има и други като нас, не само да съпреживяваме, не само да пътешестваме в различни времена и далечни страни – нужна ни е надеждата, че доброто има шанс, че любовта е категорична и побеждава… понякога.
Една незахаросана версия за случващото се след „и заживели щастливо“ ни предлага прекрасната тийн книга „Спасяването на Франческа“ (изд. „Милениум“) на австралийката Мелина Маркета.
Франческа е объркана тийнейджърка, която има идеалното семейство – майка и баща, които са се намерили на петнайсет и все още са влюбени един в друг, очарователен брат и купища шумни роднини. Потънала е до уши в щастие, но изобщо не го забелязва, защото се е съсредоточила върху липсите в живота си – липсата на приятели, липсата на желание за посещаване на новото училище, липсата на сходство в мненията с майка си Миа.
Франческа смята Миа за прекалено властна, критична, контролираща и твърде оптимистично настроена. Тя не знае това, което читателят вижда от самото начало – Миа иска дъщеря й единствено да отстоява себе си. Но как да отстояваш себе си, когато не знаеш кой си? Познатата до болка повтаряща се драма на съзряването.
Една сутрин обаче Миа отказва да стане от леглото. Няма мотивиращи песни и бележки, залепени къде ли не. Това, което момичето приема с облекчение, се оказва началото на един кошмар, поставящ семейството й пред опасността от разпадане.
Но понеже животът обича баланса, тъкмо когато се чувства най-изоставена и самотна, малко по малко Франческа започва да открива хората, с които й е приятно да бъде себе си.
Защо Миа изпада в тежка депресия? Защо Франческа има нужда от спасяване? Два въпроса, които няма да ни дадат мира до самия край на книгата.
„Спасяването на Франческа“ е роман, който печели читателя със своята откровеност и смелост да говори за безсилието на човека, за проблемите, които възрастните не знаят как да разрешат, и за мъката, която е многолика, и затова ни е трудно да я разпознаем, щом я видим у другия.
Мелина Маркета разказва история за силата на обичта и за здравите връзки, които свързват семейството, създадено с любов. Защото, каквото и да си говорим, колкото и силно да се самозаблуждаваме, не сме „остров, затворен в себе си“. Но какво е човек без надежда?
Да пием за силните връзки, които издържат най-дългите бури, и за приятелите, пред които не е нужно да се преструваме. Защото щастието изисква повече от това да чуеш думите, които смяташ, че искаш да бъдат изречени.
Прочетете още прекрасни ревюта за романа от Лора Филипова в „Детски книги“ и в блоговете „Книгоядец“ и „My books are My world“.
