„Иска ми се потребителите да си пускат Spotify сутрин и да не го спират докато си легнат”, казва веднъж Густав Сьодерстрьом, продуктов директор на компанията, в интервю за Wired. И смятам, че ще е доволен от мен като потребител, защото първото нещо, което отварям след очите си сутрин, действително е Spotify. Само дето не го спирам на лягане, понеже се приспивам с подкаст в същата платформа.
Мога да подготвя цял отделен текст за музикaта, която слушам, начина, по който си подреждам плейлистите, и трепета, с който всяка година очаквам началото на декември не заради шоколадовите адвент календари или имения си ден, ами заради годишния Spotify Wrapped обзор, който да ми каже, че на първо място по слушане ми е същата група от последните пет години, само дето този път съм въртяла друга песен по шест пъти дневно един след друг. Мога, но няма да ви го причинявам. Вярвам, че вече си създадохте представа каква важна част заема зеленото съкровище, наречено Spotify, в моя живот. И точно тази признателност ме подтикна да прочета биографичната книга на шведските журналисти Свен Карлсон и Юнас Лейонхювюд „Spotify. Неразказаната история“ (изд. „Locus“, преводач Тодор Кенов) и да се докосна още по-близо до любимия си софтуер.
Започвам с разочарованието си, че създателите на Spotify Даниел Ек и Мартин Лоренцон не са участвали в създаването на книгата и целият материал от над 400 страници е базиран на интервюта, документация и разговори с анонимни и неанонимни източници, близки и далечни до компанията и основателите. Това, разбира се, не би трябвало да обезценява достоверността и дори стойността на написаното, и то отново ни дава много по отношение на развитието на платформата, но все пак имаше моменти, в които имам чувството, че чета петъчното издание на някой жълт ежедневник, от онези, които си купувам заради кръстословиците.
До известна степен обаче похватът на създаване на книгата е обясним и не е такава изненада, че всичко е писано на база трети източници, слухове и публични материали – компанията поддържа висока конфиденциалност, а сделките за лицензи са строго поверителни, създателите не са от най-големите почитатели на публичните изяви. Та, неразказаната история очевидно не изгаря от желание да бъде разказана, така че нека оценим усилията на авторите и да се фокусираме върху наличната ни информация.
В качеството си на меломан високо оценявам хрумването като подзаглавие на всяка глава да се използва заглавие на песен, а допълнително удовлетворение ми донесоха бележките под линия, уточняващи чие е всяко парче, от кой албум и коя година. Нищо, че аз слушах един и същи плейлист почти всяка вечер докато чета, записах си няколко нови за мен неща, които да чуя в подходящото време.
Но нека се върнем в началото на всичко и как изобщо възниква идеята за една от най-великите стрийминг платформи в света. Би било много романтично и тук историята да е за двама неопитни, но амбициозни студенти или приятели от детството, които започват от нулата. Даниел Ек действително е в началото на 20-те си години, но вече е част от Stardoll и има зад гърба си и опита от собствената си компания за онлайн реклама Advertigo. Именно чрез продажбата на фирмата си на TradeDoubler, в която 14 години по-възрастният Мартин Лоренцон е съосновател, двамата се срещат и това поставя основите на едно сътрудничество, което прераства в създаването на Spotify.
За да разберем защо Spotify изобщо се появява, трябва първо да се върнем няколко години назад, до Napster – услуга, която в края на 90-те превръща споделянето на MP3 файлове в масово явление и едновременно с това хвърля музикалната индустрия в паника. Napster не оцелява дълго заради проблеми с авторските права на разпространяваните материали, но тотално променя начина, по който музиката достига до слушателите и успява да докаже, че тя може да бъде достъпна веднага, без да се налага да купуваш всеки албум поотделно.
Даниел Ек програмира от деветгодишен, но също от дете свири и на китара. Роден през 1983-та, той е от пънк поколението, на което е било забранявано да слуша определена музика, а това само по себе си е поставило основите и на пиратството. В желанието си да направи музиката достъпна по легален начин, той убеждава Лоренцон да инвестира в идеята за Spotify – freemium услуга, при която основният достъп до музика е безплатен и се финансира чрез реклами, а срещу месечен абонамент потребителите получават допълнителни възможности.
Макар да съм потребител на платформата от вече десет години, никога не съм се замисляла за името и неговото значение. И добре, че не съм инвестирала мисловна дейност в това, понеже се оказа, че то се е появило съвсем случайно, докато двамата основатели произнасят случайни думи. Мартин разказва как е чул Даниел да произнася “Spotify” и щом се уверява, че е свободен, веднага закупува домейна с това име. Самият Даниел не си спомня да е изричал тази дума, но ето, че днес тя се е превърнала в една от най-разпознаваемите в съвременната музикална индустрия. Впоследствие създателите ѝ придават и значение и я представят като съчетание от spot и identify. Друг любопитен факт е, че логото, почти непроменено и до днес, е струвало на момчетата едва 770 долара.
На 1 април 2006 г., на 37-мия рожден ден на Мартин Лоренцон, Spotify поставя своето начало в родината си Швеция. С времето услугата се разпространява в целия свят и само за четири години достига 20 млн. потребители, а най-голямо предизвикателство компанията среща не толкова с финансирането, колкото с лицензите за музиката. Междувременно Apple вече е променил начина, по който се купува и слуша музика чрез iTunes, а с появата на iPhone през 2007 г. влиянието на компанията става още по-сериозно. Според разказаното в книгата, Стив Джобс никак не е очарован от европейския конкурент и дори опитва да възпрепятства навлизането му на американския пазар. Въпреки това през 2011 г., след години преговори с музикалните компании, Spotify най-накрая става достъпен и в САЩ.
Една от най-важните разлики в модела на Spotify остава безплатната версия, финансирана чрез реклами, от която компанията упорито отказва да се откаже заради първоначалната си мисия да предложи реална алтернатива на пиратството. Когато през 2014 г. се появява Beats Music, с Трент Резнър от Nine Inch Nails като главен творчески директор, услугата избира различен подход – след тестовия период слушането е само срещу абонамент. Въпреки това тази платформа има друго значимо предимство, което ще се окаже предизвикателство за Spotify – Beats поставя силен акцент върху плейлисти и препоръки, подбрани от популярни музиканти и разчита на човешко съдържание, докато Spotify е създадена от програмисти и очаквано разчита на алгоритмична персонализация.
С годините платформата се превръща в много повече от плейър и днес придобива все повече черти на своеобразна социална мрежа. Още в първите години на развитието ѝ, при партньорството с Facebook, според разказаното в книгата, самият Марк Зукърбърг поставя началото на идеята за споделяне на музикалния вкус с други потребители. Днес това се е развило до интеграция на Spotify и в Instagram и LinkedIn, а от миналата година мобилното приложение има и секция за съобщения между потребителите.
Докато се стигне до тези практични новости обаче, софтуерът преминава през редица функции и подобрения – някои успешни, други не чак толкова. Радиото и тематичните плейлисти са активни и до днес, докато с времето отпадат не толкова добре обмислени хрумвания като това приложението да засича местоположението на потребителя и при смяна на локацията автоматично да пуска тематична музика още с отварянето му. Spotify Running – плейлист, който се синхронизира с ритъма на бягане на слушащия, също не просъществува дълго.
Един от най-добрите резултати от тези експерименти е Discover Weekly – персонализиран плейлист, който част от екипа на Spotify създава почти на шега, а в крайна сметка се превръща в една от най-успешните функции на платформата. Всяка седмица той предлага нова музика на слушателите според вкуса им и по този начин подпомага откриването и на нови, все още прохождащи артисти. По-късно към него се присъединява и личният ми фаворит Release Radar, който се обновява всеки петък и предлага най-новите песни от любими и сходни артисти.
В годините на развитието си платформата, макар и да расте, среща и редица пречки, най-вече заради недоволството на изпълнителите от несправедливите според тях условия за предоставяне на правата върху музиката им и изисквания от рода на новите им албуми да бъдат достъпни само за плащащите потребители. Тези препятствия са особено осезаеми през 2016 г., когато редица хитови изпълнители издават успешни нови албуми, голяма част от които излизат в конкурентните платформи, но не и в Spotify. Компанията търси различни възможности да укрепи позициите си, включително проявява интерес и към придобиването на свои конкуренти, сред които Tidal, SoundCloud и Deezer, макар в крайна сметка нито една от тези сделки да не се осъществява.
Проблемът постепенно намира решение по друг начин. Spotify не се отказва от безплатната си версия, но прави известен компромис с принципа си музиката да бъде достъпна едновременно за всички. През 2017 г. ново споразумение с Universal Music Group позволява на изпълнителите да предоставят новите си албуми само на Premium потребителите през първите две седмици след излизането им, преди те да станат достъпни и в безплатната версия.
През 2018 г. Spotify стъпва и на фондовата борса с оценка от около 25 млрд. долара. Особено забавен ми беше моментът, в който по този повод на балкона на Нюйоркската фондова борса поставят националния флаг на Швеция, но по грешка развяват този на Швейцария. Към момента на завършване на американското издание на книгата платформата вече има 300 млн. потребители, които слушат музика всеки месец, макар и повече от половината да го правят безплатно.
Двайсет години след основаваннето на Spotify компанията със сигурност е надраснала първоначалната си концепция – идеята на двама шведи да направят легалното слушане на музика достатъчно удобно, за да се конкурира с пиратството. И макар „Неразказаната история“ да не е разказана от хората, които стоят в самия ѝ център, Карлсон и Лейонхювюд успяват да сглобят достатъчно пъстър пъзел от технологични пробиви, бизнес битки, музикални войни и малки любопитни подробности, които да ме карат да прелиствам страниците на книгата с интерес. И не се сещам за по-подобаващ начин да завърша това ревю от думите, с които Даниел Ек често приключва служебните си имейли: Harder, Better, Faster, Stronger.
Открий любимата си книга в Ozone.bg
