fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Малката синя книжка за „Сумистът, който не можеше да надебелее“

3 мин.

Изобщо не се смятам за импулсивен купувач, особено щом става въпрос за книги. За един човешки живот може да бъде прочетена толкова малка част от необятното море от качествена литература, че рядко отделям време на случайно попаднали в ръцете ми издания. Затова беше крайно необичайно за мен самата, когато онзи ден забелязах в скромната квартална книжарница, от която си купувам моливи, тънкото синьо томче „Сумистът, който не можеше да надебелее” (изд. „Lege Artis“) и внезапно ме заля непреодолим импулс да го имам. Веднага влязох и го взех директно от витрината.

Дали азиатските мотиви пробудиха любовта ми към Далечния Изток, или дългото, необичайно заглавие прикова вниманието ми? А може би ме впечатли изящната корица с изобразени на нея сумисти?

След първоначалната еуфория от спонтанната ми покупка малко се разочаровах. Почитател съм повече на дебелите, тежки книги, а тази е съвсем мъничка – по-малко от сто страници с едър шрифт, тя помества един-единствен разказ, а и всъщност не е на азиатски автор. Надписът на задната корица: „Ако това, което казваш, не е по-добро от тишината, замълчи!” и осъзнаването, че Е. Е. Шмит е Ерик-Еманюел Шмит ме върнаха в изходна позиция – плюсовете и минусите се изравниха и започнах да чета без предразсъдъци.

Момче продава евтини любовни романи на улицата в Токио. Без родители, без цел. Не точно живее на и по правилата на улицата, а по-скоро оцелява. Отгоре на всичко, всеки ден при него идва непознат, който му казва, че го вижда с голям корем. От неприязън, през яростно отрицание и гняв, към любопитство, плаха надежда и отдаденост, чувствата, които момчето таи към тези думи и човека, който ги изрича, преминават през богата гама от нюанси.

Верен на себе си, Ерик-Еманюел Шмит ни повежда на разходка из съзнанието на обърканото момче, за да ни поучи. Вкопчено в представите за света, които си е създало, за да се съхрани, то живее ден за ден. Непознатият от улицата, който става негов учител, с търпение и мъдрост го насочва по пътя към борбата със собствените му духове и хармонията  със себе си. Пътят е дълъг, лъкатушещ и изтощителен, а едно от основните неща, които момчето трябва да преодолее, е да се остави да бъде воден. Философията дзен и медитацията отключват в него способностите на бъдещ шампион.

Паралелно с основната тема за търсенето и осъществяването на себе си, Шмит ни оставя размишления и на други теми като малки бисери. Защо, за да вървим напред, трябва да знаем откъде сме тръгнали? Криейки миналото и чувствата си от самите себе си, често не можем да осъзнаем какво ни дърпа назад. На кого принадлежи любовта на една майка? Начинът, по който в разказа една неграмотна майка пише писма на сина си, е толкова въздействащ и затрогващ, че ако не друго, то това със сигурност ще остане с вас и след затварянето на книгата.

А краят е от онези силните, които те карат да се усмихнеш много широко и да кимнеш одобрително на находчивостта на автора. Особено днес, когато тлъстинките по корема биват безжалостно критикувани, перспективата, която ни дава тази история, е много хубава: „Коремът не е за победа над другите, а за победа над себе си„.

Още едно ревю за книгата можете да прочетете в „Книголандия“.