fb
Ревюта

Лисбет Саландер се завръща за пореден път в The Girl Who Takes an Eye for an Eye

4 мин.

Вече повече от десет години книжната истерия по трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон не стихва, и то с пълно право. Романите на покойния автор изнесоха на челни позиции съвременният скандинавски трилър в безмилостната борба за читатели на този жанр.

За жалост, Ларшон не успя да дочака публикуването на книгите си (умира при неизяснени обстоятелства и се говори, че смъртта му има връзка със собствената му разследваща журналистика), но поредицата, продал над 85 млн. копия в над 50 територии, възкръсна под перото на друг шведски писател и журналист.

Давид Лагеркранс, станал известен с биографията на футболиста Златан Ибрахимович, имаше нелеката задача да продължи историята на хакерката Лисбет Саландер, а дали се е справил успешно, или се е провалил, можем да преценим сами от романа „Онова, което не ме убива“ .

The Girl Who Takes an Eye for an Eye е петата част от сагата и започва интригуващо там, откъдето е завършила предишната история. Лагеркранс не губи и минута, преди да вплете в сюжета нови персонажи, ключови за интригата. След спасяването на осемгодишния син на професора от „Онова, което не ме убива“ Лисбет попада за два месеца в затвора, където среща Фариа Каци – мюсюлманка, чийто килиен тормоз прекрачва всякакви граници. Младата хакерка няма намерение да остави нещата така, дори с риск да си създаде още един враг в лицето на Бенито, опасната тарторка на затвора, от която всички се страхуват.

Наред с тази сюжетна линия, срещата на Лисбет в затвора с бившия й настойник Холгер Палмгрен повдига много въпроси, които завъртат колелото на травматичното й минало. Блумквист отново е на линия, за да помогне на Лисбет в търсенето на отговори за детството й, но и двамата не подозират до какви сериозни последствия ще доведе разследването на Регистъра – групировка, която се занимава с псевдонаучни експерименти върху близнаци. Възможно ли е Лисбет и нейната сестра близначка от предишния роман да са участвали в експериментите?

The-Girl-Who-Takes-an-Eye-For-an-Eye_David-LagercrantzThe Girl Who Takes an Eye for an Eye не оставя читателя да си отдъхне и за миг. Действието е динамично, увлекателно, или казано с други думи – точно такова, каквото се очаква, щом е замесена Лисбет.

Докато при първия си опит с „Онова, което не ме убива“ Лагеркранс ми се стори като ghost writer, нает просто да си свърши безупречно работата, само и само да се хареса на феновете, то тук го намирам за далеч по-уверен и правдоподен. Сякаш е навлязъл в света на Саландер до такава степен, че да се почувства у дома си, когато отново пише за нейния живот. Много ми хареса как използва сюжетни нишки от предходните романи, за да съгради една достоверна история, която прекрасно ги допълва. Този път изпълнението е по-премерено, целенасочено и право в целта.

Нищо чудно, че след три шведски филма с Нуми Рапас и починалия наскоро Микаел Нюквист в главните роли, един римейк с Даниел Крейг и номинираната за „Оскар“ Руни Мара, както и подготвящата се в момента холивудска адаптация, поредицата „Милениум“ продължава да вълнува и интригува милиони читатели по света.

The Girl Who Takes an Eye for an Eye предстои да бъде издадена на български език, отново под шапката на издателство „Colibri“, под работното заглавие „Мъжът, който търсеше сянката си“. Няма да ви издавам защо изборът му е оправдан. Отсега ви гарантирам обаче, че романът ще предизвика заслужен фурор, понеже този път Лагеркранс е вникнал в дълбочина и достойно се е постарал да пресъздаде света на Лисбет такъв, какъвто го познаваме. И ако Ларшон е имал намерението да напише десет книги от поредицата, то Лагеркранс определено е започнал да се движи в правилната посока към реализирането на идеята му.

Прочетете ревютата на Милена и Цвети за „Онова, което не ме убива“.

[ + ]