fb
Ревюта

„Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат” – за читателите с отворен ум и богато въображение

3 мин.

Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат - Ишбел БийЗапочнах  да чета „Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат” (изд. „Ciela“), мислейки си, че е детска книга или част от янг адълт фентъзи поредица. Оказа се, че греша. Романът на Ишбел Бий не е за деца и всъщност заглавието съдържа думите, които го описват най-добре – удивителна и изключителна (аз бих добавила и кървава) приказка.

Удивителни са героите – момичето Мирър, което разбира, че не е точно човек, когато дядо й я заключва в магически часовник, изрисуван с божи кравички, нейният тайнствен спътник и защитник Голиат, злодеят джентълмен Лъвхарт, демонът мистър Фингърс и, разбира се, Смъртта. Изключителни са ситуациите, в които Мирър и Голиат попадат след пристигането си в Англия през 1888 г. Кърваво завършва всяка тяхна среща с Лъвхарт и мистър Фингърс, които силно желаят да заловят момичето, но ще ни отнеме известно време да разберем защо.

Книгата ми напомни за приключенията на Алиса и стила на Нийл Геймън, но хаотичният сюжет и появата на твърде много второстепенни персонажи в един момент ме объркаха и направиха проследяването на историята по-трудно. Надявам се следващите книги да са по-последователни и фокусирани върху основните герои и техния вътрешен свят. Липсата на изграждане на образите ясно се усеща и превръща романа по-скоро в комикс – читателите са фокусирани върху действието, а героите са нужни само за да го придвижат, не и да го преживеят.

Най-силно впечатление ми направи езикът в романа – наситен с множество сравнения, рисуващ сцени, изпълнени с цвят и живот, които ни въвличат в приказния свят. Несъмнено заслуга за това има и преводачът Борислав Стефанов. Макар че книгата изобилства от кървави сцени (какво друго да очакваме от роман, в който Смъртта има основна роля?!), не липсват и забавни моменти, за които обикновено е отговорен Джон Лъвхарт. Неговото изтънчено поведение много ми напомни за Арсен Люпен, крадецът джентълмен на Морис Льоблан, и съм любопитна да видя как ще се развият приключенията му в следващите книги.

„Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат” е роман, който се чете с отворен ум и голямо въображение. Историята може би няма да се хареса на всички, а по изпълнението има какво още да се желае, така че сюжетът да увлича читателя по-лесно и да задържа вниманието му по-дълго. В същото време чарът на книгата се крие именно в нейната странност, във факта, че не е правена „по калъп“ и има способността да ни предизвика и изненада. В крайна сметка, светът на литературата щеше да доста скучен, ако нямаше и такива творби, нали?

Още ревюта за книгата можете да прочетете в блоговете „Книголандия“, „Книжен Петър“, „Книжни Криле“, „Книгоядец“, „A Booklover’s Place“ и „Четиво“.

[ + ]