„Верити“ – писателско приключение от и за Колийн Хувър

Най-новата творба на всеобщата любимка Колийн Хувър изстреля издателство „Ибис“ към върха на класацията за любовта на българските читатели още през първия месец на 2020 година! Ако все още не държите в ръцете си „Верити“, бързо поправете този пропуск, защото гарантирам, че през няколкото часа, прекарани с нея, ще си припомните що е то „книжно опиянение“.

„Верити“ е писателско приключение от Колийн Хувър за читателите и, в интерес на истината, за самата нея. Авторката е позната на своите фенове с емоционалните си романтични истории. Важните житейски теми, които те неминуемо засягат, са причината, заради която адски много я харесвам и предпочитам пред други писатели. Писането на психотрилъри е обаче съвсем ново начинание както за публиката, така и за нея. „Верити“ е чиста проба авантюра за Хувър – този проект е нейна лична рожба, публикувана независима от обича(й)ното издателство, с което е работила преди и ще продължи и занапред. Не знам дали изобщо е предполагала в какво ще се превърне този ръкопис – дали се е притеснявала, че няма да се получи, или е била напълно уверена в успеха му, – но в момента, в който е сложила последната точка, го е орисала да стане тотален бестселър. Струва ми се, че няма как цялата ѝ кариера да не придобие съвсем нови измерения след „Верити“.

Сюжетът разказва за младата и безизвестна писателка Ашли Лоуен, която получава невероятна оферта за работа в момент, когато повече от всичко се нуждае от някакви доходи, а и нещо, което да я изкара от дупката, погълнала живота ѝ. Наскоро майка ѝ – далеч не най-добрият родител на света, – е напуснала този свят, а Лоуен, на свой ред, трябва да напусне малката си квартира в Ню Йорк, защото вече не разполага с парите да си плати наема.

Ашли е затворена личност, страняща от срещи с фенове и всякакви подобни социални събития. За бога, тя дори не разрешава да публикуват нейна снимка на кориците на книгите ѝ! Няма как да знае дали е добра в попрището си, защото до нея никога не достига обратната връзка от читателите. Самата тя не се определя като особено способна писателка. Не така обаче смята Джейми Кроуфорд – мъжът, уговорил литературния агент на Ашли за среща, на която да ѝ предложи да напише продълженията на трилърите на съпругата му, понеже в момента тя не е в състояние да довърши поредицата си. Верити Кроуфорд е на легло – неподвижна, безмълвна и почти сигурно отсъстваща от света на останалата част от семейството си.

Дъщеричките на Джейми и Верити са близначки. Дъщеричките на Джейми и Верити са мъртви. Децата са починали при различни обстоятелства, но в рамките на кратък период от време. Малко след това и Верити едва не е загинала в катастрофа. Останали са ѝ само Джейми и малкият Кру. Ето защо огромната, красива къща, в която предстои да поживее Ашли, е тиха и почти празна. В прекрасния кабинет на Верити обаче я очаква огромно количество материали, които да прочете, за да се подготви за продълженията.

Лоуен не е запозната с всички книги от поредицата, затова решава първо да мине през тях, само че случайно попада и на друг ръкопис. Той се оказва автобиографията на Верити. Ашли не желае да се разсейва, но все пак трябва да направи всичко възможно, за да опознае авторката, която следва да замести, и да разбере как е успяла да бъде толкова добра в запазената си марка – да пише от името на злодея.

Онова, което Ашли ще прочете на страниците на този ръкопис, е смразяващо, страшно. Напълно достоверно и крайно ужасяващо. Нечовешко. На Лоуен ѝ става ясно, че за да пишеш от името на психопат, явно трябва сам да бъдеш такъв. Но докъде би стигнала една майка, за да задържи любовта на своя съпруг? Признавам си, че дъхът ми секна на една от сцените.

Историята изключително ми хареса. Помете всичките ми очаквания и ме накара да изпитам толкова много емоции, че надали някога ще я забравя. Мислите, разсъжденията и въпросите, които бих искала да споделя и да задам – за родителството, за любовта, за ревността, за възприятията, за истината, за лъжата, за писателския опит, – са безброй. Откакто затворих книгата, не спирам да се питам какво ли не. Например дали Колийн Хувър се е сблъсквала с подобен случай в предишната си кариера на социална работничка?

В името на читателския ви интерес няма да разкажа абсолютно нищо повече. Всяка моя грешна дума би ви развалила удоволствието, затова отказвам да рискувам. Побързайте да разберете сами що е то да си майка като Верити. Не допускайте някой друг да ви даде повече информация за сюжета, освен ако не сте от хората, които искат да узнаят предварително как се е стигнало до въпросния финал. Това е подход, който аз не подкрепям, но така или иначе смятам, че би бил пагубен за точно тази книга.

Не ми се сърдете, но нямам търпение да си говоря с някого, който вече познава Верити. Надявам се, че ще бъде скоро. Точно в това общуване с хората, най-накрая стигнали до последната страница на история, която нямаш търпение да обсъдиш, се крие социалната магия на четенето. Все пак ние обичаме да споделяме – така сме създадени.

За мен „Верити“ е не само един от най-добрите романи на Колийн Хувър, но и един от най-добрите, които съм чела изобщо. Бързайте към книжарницата. Обещавам, че няма да съжалявате!

Не пропускайте и другите ни ревюта за романите на Колийн Хувър – „Никога повече“,  „Най-доброто в теб“, „Девети ноември“ и за „Жестока любов“ тук и тук. Още един отзив за „Верити“ ще намерите при Хриси в „Hrisilandia“. 

Можете да поръчате книгата от Ozone.bg.