fb
Ревюта

„Жената на прозореца“, която тайно те наблюдава

4 мин.

От анотацията на „Жената на прозореца“ на Ей Джей Фин (изд. „Ciela“) останах с впечатлението, че ще чета някакъв блед опит за трилър с познат сюжет, звучащ особено близо до сценарии на филми, които вече съм гледала. Поради тази причина не я захванах веднага. След като споделих първоначалната си нагласа с Алекс Кръстев от „Четат ли двама“, той само ме погледна и каза: „Просто я прочети. Аз я започнах със същите предубеждения, но не успях да се отлепя от нея, докато не свърши. Добра е.“ След такава препоръка какво друго ти остава, освен да я започнеш? Бях решила, че ще прочета малко от нея, колкото да усетя атмосферата й, но определено не ми се получи. Без да се усетя, вече бях минала една трета.

Дебютният роман на Ей Джей Фин ще ви въведе бавно и методично в един на пръв поглед познат сюжет, но с напредването на страниците ще установите, че нищо всъщност не е толкова познато, нито пък е такова, каквото изглежда. Осъзнавам, че може да звучи като клише, но си е самата истина (а пък клишетата са точно това). Психологическият трилър с елементи на мистерия ще ви обсеби, или поне така се случи при мен. Историята е изградена на пластове, които малко по-малко ви разкриват общата картина.

Интригата в „Жената на прозореца“ се върти около Анна Фокс – жена, която живее сама и страда от агорафобия. Ежедневието й се състои от пиене на вино, гледане на любими стари филми и наблюдаване на съседите й през прозореца. Анна не е излизала от вкъщи през последните единайсет месеца и навиците й са вкарани в коловоза на еднообразието – до момента, в който в близост до нея не се нанася ново семейство. Животът й се обръща на 180 градуса. Един ден, докато шпионира съседите си за пореден път, тя става свидетелка на престъпление. Доказателствата за него обаче намаляват или се стопяват с напредването на дните. Дали наистина е видяла ужасното деяние, или времето, прекарано в уединение, я е превърнало в параноичка?

Ей Джей Фин (снимка: AJStetson.com)

Както вече споменах, сюжетът предлага доста стандартни мотиви. Изненадата тук се оказа структурата на самия роман, а също така и подхвърлените от Ей Джей Фин неочаквани детайли. За своите 440 страници книгата се състои от множество кратки глави, като всяка една от тях носи различен вид напрежение. Дребните подсказки и късчетата информация се подреждат като пъзел, който малко по-малко разкрива цялостната картинка. Интересното в случая със „Жената на прозореца“ е, че тъкмо когато си въобразявате как сте разкрили какво точно се е случило, следващата прочетена страница може да разколебае убедеността ви.

Героите са изградени достатъчно добре, че да ви накарат да изпитате някаква емоция към тях. Анна Фокс ще ви стане симпатична, дори с всички особености на характера и привичките й. Ще се опитате да влезете в положението й, ще й съчувствате и ще търсите заедно с нея отговори на въпросите й. Всичко, с което се сблъсква тя, звучи като абсурден кошмар, за който няма логично обяснение. Дали не полудява и не си внушава?

Отдавна не бях чела психологически трилъри. Някак позабравих за този жанр, въпреки че ужасно много харесвам добре изградените му представители. След Джилиан Флин и Тана Френч, чиито творби са сред любимите ми, Ей Джей Фин прави дебют, заради който ще чакате с нетърпение следващата му история. Пълнокръвните образи ще ви потопят във водовъртежа на мистерията и няма да ви оставят да си поемете дъх до последната страница. А какво по-добро от книга, чиито тайни едва дочаквате да ви бъдат разкрити?

Може да прочетете мнението и на Христо от „Книголандия“ за „Жената на прозореца“ тук. Гледайте и видеоревюто на Алекс от „Четат ли двама“ тук.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]