fb
Жените в българската литератураСпециални

Жените в българската литература: Силвия Чолева

4 мин.

Рубриката ни „Жените в българската литература“, която провеждаме съвместно с деветокласничките и запалени читателки от ЕГ „Пловдив“, цели да разшири погледа ни към литературата. Зад него стоят не само портрети от стените на кабинетите, но и често пренебрегваните усилия на реални хора, с които имаме шанса да споделяме едно и също време.

Вече ви запознахме със Здравка ЕвтимоваТеодора ДимоваПетя КокудеваБожана АпостоловаКатина Недева, Керана Ангелова, Ангелина Александрова и Мария Донева, а днес продължаваме с писателката Силвия Чолева, автор на 9 книги с поезия, проза и есета и носител на няколко престижни литературни отличия.

Как предпочитате да Ви наричат – писател или писателка?
Писателка.

Защо според Вас в учебните програми и в кабинетите по литература в училище има имена и портрети на мъже, но не и на жени?
Защото жените по-трудно стават известни, по-трудно си пробиват път към успеха. Светът – каквото и да говорим – си е и досега мъжки, мъжете доминират. Писателският успех зависи и от това дали имаш достатъчно време да пишеш, от „собствена стая“ и пр. На мъжете сякаш това им се полага по право, а жените трябва да си го извоюват. Постоянно.

Според Вас вярно ли е твърдението, че произведенията, написани от жени, са наситени с много повече чувство, отколкото тези, които са плод на мъжките творчески идеи? Има ли специфични „женски“ теми в литературата?
Женски теми има, както и мъжки, но обикновено такива книги не са от онези, които се помнят и препрочитат. По-важното е как е написана книгата, авторът има ли талант.

По-трудно ли е за жените да „пробият“ в литературата? Намирате ли, че отношението към тях е различно от това към мъжете?
Да, по-трудно е. Трябва да се доказваш като добра писателка два пъти повече от мъжете. И накрая пак гледат на теб с леко пренебрежение или в най-добрия случай – с изненада, с учудване…

Важна ли е подкрепата на семейството за успеха на една жена в литературата? Имало ли е моменти, когато сте си казвали: „Аз съм жена и едва ли ще успея“? Често ли Ви се налага да избирате между семейството и работата си?
Подкрепата на семейството е важна, особено на родителите във времето, когато се формираш. Но човек върши нещата сам, има или няма подкрепа, сам трябва да работиш, да се развиваш, да упорстваш.

Не е имало такъв момент при мен – по-скоро си казвах, че трябва да успея, въпреки че съм жена.

Да, налага ми се да избирам, това е труден избор, трябва да се балансира постоянно.

Как си представяте идеалния си читател? Мъж или жена е той според Вас?
Няма идеален читател.

 

Коя е Вашата любима писателка? Коя книга, написана от жена, според Вас непременно трябва да прочетем?
Много са, но ще кажа едно име на поетеса, която обичам от времето, когато бях в гимназията – Емили Дикинсън. Бях си написала едно нейно стихотворение с молив за очи на стъклото на балкона. То вече се е заличило от времето, но аз продължавам да я обичам и смятам, че е една от най-важните поетеси в световната литература.

Как би изглеждала литературата без жени в нея?
Ха, ха, невъзможно.

Всички очакват от жените да са мили, нежни и сдържани. Трудно ли е било за Вас в определени ситуации да останете дама и да не разбиете носа на някой нахалник?
Още от малка ми беше трудно да бъда „дама“, играех повече с момчетата, беше по-интересно… После продължих така, но имам и приятелки. Уважавам обаче чувството за мяра и мисля, че не бива жените, които са по-буйни, бойни и самостойни, да се превръщат в груби мъжкарани, трябва да си останат жени все пак.

Какво бихте посъветвали момичетата, изкушени от писането?
Много да четат и да бъдат устойчиви. Да пишат, но да не забравят, че животът трябва да се живее. И никога да не насилват музата си.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

Снимка на публикацията: Славея Йорданова

[ + ]