fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Животът ми като Тиквичка“ – разтърсваща история за семейството и липсата му

1 мин.

Анотацията ме уведомява, че деветгодишният герой се казва Икар и по случайност е убил майка си. Трагедията дори му се е отразила благотворно. Признавам, че изкушението да прочета книгата бе нетърпимо. Икар живее с майка си – алкохоличка и инвалид, която прави вкусно пюре, удря шамари, които оставят отпечатъци цял ден, и разговаря с телевизора. Нарича сина си Тиквичка, когато е в добро настроение. Когато е в лошо, псува бащата, заминал на пътешествие с лачените си обувки и с една кокошка.

Животът на момчето е спокоен, доколкото неговото разбиране за спокойствие се дължи на невъзможността да направи сравнение с нищо друго. Един ден то открива револвер в скрина на майка си. Решено да убие небето, което сипе нещастия, то стреля във въздуха, но уцелва някой друг.

„Животът ми като Тиквичка“ (изд. „Colibri“) на Жил Парис е дълбоко разтърсваща книга. Написана е човешки, от първо лице, включително с употребата на жаргон и неприлични изрази, които децата ползват в общуването си. Това превръща разказа за съдбата на едно момче, убило майка си, в истинска, възможна история, която провокира размисли и разговори. Преводът на Албена Шарбанова е брилянтен, а първото добро впечатление от красивата корица дължим на Стефан Касъров. 

Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.