fb
Ревюта

„Жупел за закуска“ дяволи го взели

2 мин.

jupel-za-zakuskaАко приемем, че адът не е на земята, а съществува някъде другаде, как изглежда отвътре? Каква е йерархията и какво се случва с хората, попаднали там? Има ли Дяволът нужда от разпускане и много ли го ядосват децата му и непостоянната му съпруга?

Отговор ще ви даде книгата на Тейтъм Флин „Жупел за закуска“ (изд. „Ciela“), която е дяволска работа, събрала на едно място демони, грешници, предатели и едно малко момиче, а в центъра на цялата бъркотия, с ръце разперени от недоумение, стои непохватния син номер 666 – Джинкс Д’Явол.

Джинск е нещастен и гневен тийнейджър от адската аристокрация, най-малкият син на Луцифер, който все не успява да се справи с най-елементарните задължения на демоните. Проваля се във всичко, което захване, защото просто е по-добър в добрините, отколкото в злините.

Той е различен и би дал всичко, за да накара баща си да се гордее с него. Но като резултат от старанието на младия Д’Дявол страшилищата Черната брада и Дракула се превръщат в кротки душици и това е последната капка в чашата на търпението на Луцифер.

За да се спаси от гнева на баща си, Джинкс решава да избяга от вкъщи, среща съвсем малко момиче в ада, което не би трябвало да е там, и приключенията започват…

Двамата съюзници ще се забъркват в голяма каша, като неведнъж животът им ще бъде застрашен. Докато се опитват да намерят себе си и да разберат защо съдбата е взела такива решения за тях, двама се натъкват на опасен заговор. И тъй като нямат време да чакат помощ, защото една пукнатина в стената би могла да е пагубна, те се хвърлят през глава в операцията по спасяване на пъкления ред.

Погледът на Флин върху същността на ада е смел, новаторски и доста забавен, като съумява да внесе и интересни препратки към митологията, които гъделичкат любопитството на читателя.

Ледения лес, Адския експрес, Долината на отчаянието и Лъжата на сините небеса могат да ни поизплашат (тази книга определено не се церемони със страхотиите и ужасиите), а изглеждащата неизбежна война между ада и рая отново ни напомня, че без зло няма да има и добро.

Още ревюта за романа можете да прочетете в блоговете „Книжен Петър“ и „Книжни криле“.

[ + ]