В петък след срещата на Пламен Орешарски с „легитимни представители на протеста“ един от присъствалите – неколкократно осъжданият и задържан доста пъти от полицията за провокации Бисер Миланов-Петното, се похвали, че не е прочел нито една книга, защото „Който върви по стъпките на другите, не оставя следа“.
Сигурен съм, че четенето има някакви, хм… минимални предимства за всеки протестиращ, затова заедно с книжни блогъри и млади издатели направихме кратък списък, с който всеки да бъде подготвен за протестите.
1. „Фермата на животните“ на Джордж Оруел беше първата книга, която протестиращите идентифицираха като своеобразен източник на символи от всичко, което започна да се случва на 14 юни.
2. „Невидимите кризи“ на Георги Господинов, предлага Мила Ташева, защото кризите ни изобщо не са невидими, но за сметка на това постоянни. „Защото сме като змия, захапала опашката си в безкраен кръговрат на спонтанно избухване на гражданска мисъл и енергия и разочарование. Since 1876“, казва тя. „И защото четящият човек е красив, а като им гледам грозните лица, никой от тях не чете“, допълва я Илияна Бенова от блога „Четецът“.
3. „Армиите на нощта“ на Норман Мейлър, която разказва за Похода срещу Пентагона през 1967 година – демонстрации, изгаряния на повиквателни за Виетнам, бой от полицията. Вече ни е познато.
4. „Господ слиза в Атина“ на Александър Секулов излезе в разгара на размириците в Атина, с много обсебващи диалози и изпепелаваща любов. Каквато, предполагам, доста хора са срещнали и на протестите #ДАНСwithme.
5. „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес, „защото е отрезвителна и много подходяща за моите връстници, които, струва ми се, не са редовни на протестите“, препоръчва Георги Вълков – Книжен Жор, който е на… 20 и малко.
6. „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, предлага Арги от „Четецът“. Защото в 21. век няма място за Наполеоновци. Никое зло не трябва да бъде оправдано. А Достоевски го е казал прекрасно (и подходящо за конкретния повод): „Властта се дава само на този, който посмее да се наведе да я вземе.“
7. „Вой“ от Алън Гинсбърг, препоръчва Райчо Ангелов от изд. Парадокс. „Заради надъхващите антиправитествени метафори“ звучи като достатъчно добра причина. А и Гинсбърг, все пак.
8. „Възвишение“ на Милен Русков. Защото се опитваме да претворим минало, което не е съществувало. „Възвишението е вътре в нас, трябва да имаме сили да го покорим. Не да се крием зад национални клишета и измислени идеали“, казва Мила Ташева.
9. „Няма място за старите кучета“ на Кормак МакКарти, дори само заради заглавието. Пък и когато човек си има работа с мафията, ситуацията изисква разширяване на светогледа.
10. „Процесът“ на Франц Кафка. За да си припомним всички интересни прийоми за натиск на тоталитарните режими, както и всички проблеми със законността, срещу които излизаме на протест всеки ден вече 2 месеца. Но и „В наказателната колония“ би свършила чудесна работа – в пожелателно наклонение.
И накрая – просто трябва да прочетете „В очакване на варварите„ – стихотворението на Константинос Кавафис, веднага ще разберете защо:
Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.
Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?
Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.
Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си замислен, със корона на главата?
Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде държавен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.
Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?
Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото варварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват както друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?
Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.
Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?
Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.
1900-1911
Превод: Превод: Стефан Гечев, Източник: LitClub
Опаа, а преводачa на Кавафис кой да спомене?
Айн Ранд „Изворът“