Екипът на „Аз чета“ обича изпълнените с мистерии и напрежение книги, на които сме посветили тематичната ни Седмица на трилърите и криминалната литература. Ето кои са любимите ни четива в жанра!
Ася Ангелова препоръчва:
„Преди да заспя“ (изд. „Обсидиан”) от Стивън Уотсън – една от онези книги, които въвеждат читателя в обърканите животи на героите, и то по най-реалистичния начин. Множество въпроси ще възникват в съзнанието ви, а наситеният с напрежение сюжет ще ви държи на нокти до последната страница. Дебютният роман на Уотсън провокира размисли относно ситуация, с която се надявам да не ми се налага да се сблъсквам лично, а именно загубата на памет. Мислите ли, че ще се справите, ако всяка сутрин се будите на непознато за вас място? Ако не помните хората, които обичате и които обичат вас? А ще искате ли да си спомняте?
„Нещо чака … сред дърветата“ (изд. „Бард”) от Тана Френч – отново дебют, който, за съжаление, не получи вниманието, което според мен заслужава в страната ни. Романът изследва страховете и мрака, които се крият във всеки от нас. Дълбоко скрити тайни и мистерии обгръщат целия сюжет, а постоянното напрежение ще ви накара да се лутате между възможните заподозрени. Докато поглъщате страница след страница, у вас ще се заражда все по-голяма и по-голяма тревожност, а в един момент и нетърпение да разберете как ще завърши всичко. Това е една от онези книги, които хем искате, хем не искате да приключва.
„Мрак“ (изд. „Ера“) от Джилиан Флин – няма как да не включа и заглавие от любимата авторка. Този роман затвърди убеждението ми, че Флин притежава майсторски усет за изграждането на пречупени герои и мрачни, тягосни сюжети. Либи Дей става свидетелка на убийството на семейството си, когато е едва на седем години. Брат й е прибран в затвора и осъден до живот. Двайсет и пет години по-късно Либи се замисля дали той действително е виновен и в търсене на отговори стига до задънени улици и неочаквани разкрития. Може ли истинският убиец да е на свобода? Зловещата атмосфера ще ви обвие като в пашкул и няма да успеете да оставите книгата и за секунда.
Вероника Вълева препоръчва:
„От онези, които заслужават да бъдат убити“ (изд. „Бард“) от Питър Суонсън – не съдя книгата по корицата, но определено ми се случва да я съдя по заглавието. „От онези, които заслужават да бъдат убити“ обаче не е запомняща се само в това отношение, а представлява интелигентен, зловещ психологически трилър с изненадващо реалистичен сюжет. В крайна сметка, ако жена ви ви изневерява, няма ли да ви се прииска да я убиете, особено ако привлекателната непозната, която сте срещнали на летището, предложи помощта си?
„3 секунди“ (изд. „Ера“) от Руслунг и Хелстрьом – има нещо в трилърите по истински случаи, което кара читателите им да изтръпват на всеки десет страници, може би защото реалният живот е по-абсурден, по-страховит и по-ужасяващ от всяка фантазия. Авторите на „3 секунди“ са дуо, което само по себе си е достойно за роман – Андерс Руслунд е разследващ журналист, а Бьорг Хелстрьом е бивш затворник. Комбинацията от познанията на двамата за задкулисните игри във властта, преследването на лични интереси по високите етажи в държавата, йерархията и методите на престъпните групировки, както и за случващото се зад решетките на затворите създава напрегнат полицейски трилър, в който ролите на добрите и лошите непрекъснато се разменят.
Габриела Кожухарова препоръчва:
„Всички птици пеят“ (изд. „Персей“) от Иви Уайлд – един от най-интригуващите романи, на които съм попадала през последните няколко години, не само в жанра си, а изобщо. Странната и студена в емоциите си героиня на Иви Уайлд крие мрачна тайна, но сюжетът здраво оплита читателя и поставя всевъзможни предизвикателства по пътя към разкриването й. Отгоре на всичко напрегнатата атмосфера и постоянната несигурност не те напускат до самия край. Гарантирам, че тук няма да попаднете на клишета или насилени развръзки, а ще се сблъскате с крайно необичайна в стила и посланията си история.
„Градината на пеперудите“ (изд. „Millenium“) от Дот Хъчисън – зловеща приказка за възрастни, която притежава своя собствена смущаваща, извратена красота. Историята на младите Пеперуди и психопата, който ги отвлича, за да попълни колекцията си, оказва разтърсващ ефект върху читателя и го пленява в жестоката фантазия на един убиец, обсебен от своите жертви. Изключително увлекателен и много тъжен роман, който не понася на всекиго, но пък заслужено намери своята вярна публика у нас.
„Дете 44“ (изд. „Лъчезар Минчев“) от Том Роб Смит – един от романите в библиотеката ми, които постоянно ме сърби да препрочета. Том Роб Смит пренася читателя в комунистическа Русия и му показва най-отвратителните проявления на властта и психопатията през тази епоха. Тяхното въплъщение крачи из замръзналите гори в кожата на сериен убиец на деца. Докато партията прави всичко по силите си, за да отвлече вниманието на нацията от вихрещия се ужас и дори да отрече съществуването му, злото продължава да пуска корени в сърцето на страната. „Дете 44“ е адреналиново четиво с много болезнени моменти и притежава всички достойнства на перфектния трилър – от изпипаната концепция, през мрачната загадка и напрегнатото действие, до неочакваната развръзка.
Мартина Ламбова препоръчва:
„Майските рози“ (изд. „Millenium“) от Дот Хъчисън – разследващи агенти от ФБР са по петите на сериен убиец, който отдавна е набелязал своята нова жертва и вече подготвя детайлите около смъртта й. Междувременно маниакът организира бягството си от предстоящото местопрестъпление. Този психопат винаги си нарочва момичета, които са в разцвета на младостта, за да останат завинаги красиви, чисти и неопетнени от мъжки ласки. Всяко негово убийство се отличава с различнен вид редки цветя, обградили голото и безжизнено тяло, положено на територията на някоя красива църква… Романът е продължение на „Градината на пеперудите“, но преспокойно може да се чете и като самостоятелно издание. В най-близко бъдеще се очаква на български език да излезе и третата част от поредицата – The Summer Children.
„Зад затворените врати“ (изд. „Хермес“) от Б. А. Парис – по принцип съм от хората, които рядко помнят сюжетите на книгите в тяхната цялост, но мисля, че трудно бих могла някога изобщо да забравя историята в „Зад затворените врати“. Грейс се влюбва в красив, мил и грижовен мъж, сключва брак с него и попада зад заключените врати на прекрасната му къща. Всичките й излизания, постъпки и представяния пред хората след това са аранжирани специално от нейния Джек Ейнджъл. Тя не бива да допуска никакви грешки, иначе малката й сестра ще пострада. А ако просто си стои и кротува, сестричката й ще пострада още повече. „Зад затворените врати“ е сред романите, които неуморно препоръчвам на всичките си близки и познати, които си падат по жанра.
„Срив“ (изд. „Хермес“) от Б. А. Парис – животът на главната героиня се преобръща надолу с главата само за нощ. Насред една страшна буря тя все пак избира да се прибере през гората, която иначе винаги избягва, само за да се превърне в последната свидетелка, видяла жива жената в закъсала кола на пътя. След това се изнизват месеци, през които Кас не може да преживее стреса от факта, че вероятно е имала шанс да спаси убитата, но не го е направила. Всеки ден тя е все по-уморена и уплашена, защото някой непрекъснато я притеснява по телефона, а и смята, че може би страда от деменция, защото често не си спомня действията си… Истината за състоянието й се разкрива чак на финала, а напрежението, което съпътства всяка страница, е наистина опияняващо.
Цветомила Димитрова препоръчва:
Трилогията „Милениум“ (изд. „Colibri“) от Стиг Ларшон – тези три книги са сред любимите ми криминални трилъри заради нетипичните герои, подробния поглед към работата на разследващите журналисти, заплетените интриги, опасните обрати… В романите има за всекиго по нещо, а историята те държи в напрегнато очакване до последната страница. За мен централният герой си остава Лисбет Саландер. Противоречивият й образ упражнява необяснима притегателна сила с тъмното си минало, безбройните таланти, достойни за супергерой, и силното чувство за справедливост. Искаш да видиш докъде може да стигне и как ще се справи със следващото предизвикателство. Като добавим интересните взаимоотношения между нея и Кале Блумквист и мистериозните ситуации, в които двамара се озовават всеки път, получаваме един динамична трилър поредица, която не можеш да забравиш дълго след като си я прочел.
„Красиви момичета“ (изд. „Colibri“) от Карин Слотър – уникална с факта, че главните героини не са детективи или служители на реда, а обикновени жени, поставени в необикновена и опасна ситуация. В романа има достатъчно количество изненади и обрати, за да се хареса на любителите на жанра. Авторката говори и за човешките взаимоотношения, вътрешните страхове и неподозираната сила, която можем да открием в себе си в особено труден момент. Всичко това прави „Красиви момичета“ увлекателно и интересно четиво с вдъхновяваща нотка, която рядко срещаме в трилърите.
„Момичето от влака“ (изд. „Enthusiast“) от Паула Хоукинс – реших да я прочета, защото харесвам склонността на писателката да експериментира с по-нетрадиционни похвати в романите си. В желанието си да изненада читателя тя често ни отвежда по различни следи, води ни до пътища без изход, изгражда историите си донякъде като лабиринт. Често ни помага да влезем напълно в обувките на героите, които също са объркани, несигурни или подведени. Подобна е ситуацията и с „Момичето от влака“, чиято героиня далече не е прототип на перфектната дама. Разведената алкохоличка с много слабости и честа липса на спомени за изминалия ден става жертва на несправедливо стечение на обстоятелствата… или може би е виновна за жестоко убийство. С всяка следваща страница историята се заплита все повече и макар краят да на се оказа толкова изненадващ, колкото ми се искаше, а действието на моменти да се развива по-мудно, заслужава си да прочетете романа.
Можете да вземете всяка от тези книги и други ненамалени продукти с отстъпка от 5% от Ozone.bg, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си!
