fb
10, които...Специални

15 цитата от заника на живота и „Слепият убиец“ на Маргарет Атууд

3 мин.
"Слепият убиец" на Маргарет Атууд

Маргарет Атууд е сред най-уважаваните модерни писатели, пленяваща въображението на милиони с провокативен феминизъм и мрачен реализъм. „Слепият убиец” (изд. Orange Books) е носител на​ наградата „Букър“ и „Хамет“ и няма да разочарова читателите, обикнали канадската авторка заради романите „Наричаха я Грейс” и „Ясновидката”

История в историята и роман в романа – такава е постановката на „Слепият убиец”. В заника на своя живот една жена обръща поглед назад. Към грешките на младостта, към пропастите на страстта, към спомените за трагично загиналата си сестра. 15 са цитатите, които пленяват с мистериозната си проницателност, доказвайки майсторството на Атууд.

“Покажи къде боли – припяваше тя. – Спри да ревеш. Успокой се и ми покажи.”
Някои хора обаче не могат да посочат къде ги боли. Не могат и да се успокоят. Да не говорим, че изобщо не спират да реват. 


Да произнесеш името на покойник, е като да го извикаш за нов живот, казват древните египтяни: което невинаги е желателно. 


Да, измамлива сигурност чувстваш, когато сте двама; ала Ти е неуловим герой. 

Маргарет Атууд
(снимка: Mark Hill Photography)

Сега никой не би се хванал, но навремето хората вярвали, че Културата е в състояние да облагороди – да те направи по-добър. Вярвали, че извисява духа, или поне жените вярвали. Още не били виждали Хитлер в операта. 


Сбогуването често пъти е разтърсващо, ала завръщането е още по-тежко. Човекът от кръв и плът никога не е в състояние да надмине ярката сянка, хвърляна от неговото отсъствие. 


Талисман някакъв ще излезе тази любов, но пък тежичък: твърде тежък, за да го нося на шията си, провесен на желязна верига. 


Блондинките са като белите мишки, само в клетка могат да се видят. В природата не биха оцелели дълго. Твърде много се набиват на очи. 


Което не знаеш, няма да ти навреди. Съмнителна максима: често тъкмо онова, което не знаеш, здравата ти наврежда. 


Можех да си припомня нейното отсъствие много по-добре, отколкото присъствието ѝ. 


В стиховете ние не откриваме разумни отговори на въпроса защо. 


Какво означава на практика семейната история, корените и тъй нататък? Хората ги използват най-вече за да оправдаят собствения си снобизъм или недостатъци. Аз съм недосегаем за подобно изкушение, това е всичко. 


В рая разкази няма, защото никой никъде не отива. Загуба, съжаление, мъка и копнеж, ето какво придвижва разказа напред по криволичеща пътека.


Поддържайте огъня у дома, гласеше един от военните лозунги. Всеки път, когато го чувах, си представях тълпа жени с развети коси и блеснали очи да се приближават кредешком по една, по две на лунната светлина и да подпалват домовете си.


Едно е сигурно – всеки от нас държи да има свидетел. Не можем дори да понесем мисълта собственият ни глас накрая да замлъкне като транзистор с изтощени батерии.


Отдавна беше, когато прошепнах Искам да умра, и сега разбирам, че това мое желание действително ще бъде изпълнено, и то не след дълго. Независимо от факта, че вече не го искам.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

Прочетете още:

15 неща, които отличават сериала по „Разказът на прислужницата“ от романа на Маргарет Атууд

Следващата книга на Маргарет Атууд ще може да бъде прочетена след 100 години