fb

"Аз чета" на 14 години

10, които...Специални

3 книги, които промениха мнението ми за любовните романи

5 Mins read

Още помня първия път, когато посегнах към любовен роман. Беше в началото на тийнейджърските ми години, четеше ми се и хванах първото непознато заглавие в семейната библиотека. Оказа се една от от онези тънки книжки от поредицата на издателство „Арлекин“, от които всяко домакинство има поне по една. Някой от възрастните обаче видя какво чета и се зачуди дали съм навършила достатъчно години за този жанр. Дотогава не бях подозирала, че има възрастово ограничение за четене на книги и затова този момент се отпечата в съзнанието ми, въпреки че сюжетът и заглавието на романа отдавна са се изтрили от него. Явно не е имало нищо чак толкова фрапиращо за младия ми ум.

С годините обаче получавах повече възможности да подбирам книгите си и романтичните заглавия ставаха все по-малко, защото ми изглеждаха еднообразни, предсказуеми, с плоски герои, създаващи фалшиви очаквания за любовта, взаимоотношенията и половете. Имаше обаче няколко, които оставиха трайна следа в читателското ми сърце и промениха мнението ми за жанра. Именно благодарение на тях все още продължавам да се връщам към любовните истории не само в търсене на емоционален заряд, но и с надеждата, че някой автор може отново да ме изненада.

Когато започнах да пиша по случай Седмицата на романтичната литература, очаквах да се получи много по-дълъг списък, но се оказа, че това са трите най-емблематични романтични заглавия, за които не мога да спра да говоря и които събират цели вселени в себе си. Както и с любовта, трябва да сме достатъчно смели и готови да се потопим напълно в историите и да следваме думите в тях без предразсъдъци и очаквания. Само тогава истински ще се насладим на пътуването.

 

1. „Добър в леглото“ от Дженифър Уайнър

Първата такава книга беше „Добър в леглото“ (изд. „Бард“) от Дженифър Уайнър. Може би всяка дама, която е определяна като „закръглена“, ще съпреживее борбата на главната героиня Кани. И не говоря за борбата с килограмите, на която тя посвещава всяка свободна минута, а усилието да приемеш себе си такъв, какъвто си, да се научиш да се обичаш и да повярваш, че и някой друг може да го направи.

Винаги ми става тъжно, когато препоръчвам романа, защото хората виждат заглавието и жанра (чиклит) и моментално го определят като вулгарен или повърхностен. Корицата на старото издание на „Бард“ също допринася за това.

Истината обаче е съвсем различна. Сжетът е изпълнен със сладко-горчиво моменти и много уроци за живота и за важните неща в него. Смехът и сълзите се редуват през цялото време, а ако си позволите да четете историята достатъчно задълбочено, накрая може да стигнете до важни прозрения за начина си на живот, приоритетите си и отношението си към чуждото мнение. Що се отнася до темата за романтиката, книгата говори не само за интимната любов, но и за обичта на родителите и приятелите, като в същото време напомня, че правилният човек понякога ни намира на най-неочакваните места.

 

2. „Вината в нашите звезди“ от Джон Грийн

Vinata v nashite zvezdiКато говорим за любов на неочаквани места, не мога да пропусна „Вината в нашите звезди“ (изд. „Егмонт“) от Джон Грийн – историята, която промени мнението ми не само за романтичните книги, но и за янг адълт жанра. Романът ми отвори и вратите към света на You Tube влогърите, сатиричните предавания, spoken word поезията, стендъп комедията… но това е съвсем отделна тема.

Историята на Хейзъл и Огъстъс едновременно вдъхновява и натъжава. Според мен „Вината в нашите звезди“ е толкова забележителна заради писателския стил на Джон Грийн и умението, с което придава дълбок смисъл на всяко изречение. Текстът прелива от красиви цитати със силни и многозначни послания. Именно заради тях героите му често са определяни като „нетипични тийнеджъри, изразяващи се твърде странно за възрастта си“. Може и така да е, но това ми послужи като още едно напомняне, че както не бива да съдим книгата по корицата, така и не бива да си създаваме очаквания за хората само заради възрастта им.

Четенето на „Вината в нашите звезди“ беше прекрасно и много вглъбяващо преживяване, което ме накара да се замисля за времето, което имаме на тази земя, и какво правим, за да го изживеем пълноценно.

 

3. „Аз преди теб“ от Джоджо Мойс

Подобно послание носи и последната книга в жанра, която ме разтърси. Многократно срещах „Аз преди теб“ (изд. „Хермес“) от Джоджо Мойс в книжарниците, но доста късно реших да я разгърна. За мен тя ще си остане не толкова любовен роман, колкото история за смелостта да направиш избор и да напредваш по пътя, който си избрал. За някои изборът е дали да последват мечтите си, докато за други може да се окаже дилема между живота и смъртта.

Искрената и непохватна героиня е често срещан персонаж в подобни сюжети, но този път не я намерих за дразнеща. Даже напротив – Луиз задължително трябва да е такава, за да видим как се развива образът й. Бавното разпалване на чувствата между нея и Уил, както и невъзможността да осъществят любовта помежду си, също не са нови концепции, но Мойс ги използва умело.

Когато стигнах последната страница, се впечатлих не толкова от съдбата на двамата влюбени, колкото от силата на любовта да променя хората и напомнянето, че от нас зависи дали тази промяна ще е към добро, или не.

 

Можете да вземете всяка от тези книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!