fb
10, които...Специални

9 от най-обичаните български детски писатели

10 мин.

Детските автори са първите писатели, с които се срещаме. Техните творби, писани с обич и топлина, оставят траен отпечатък в съзнанието ни още от ранна детска възраст. И може би в тези първи години става ясно дали човек ще обгради живота си с книги, или ще ги захвърли в някой непристъпен ъгъл.

Повечето изкушени от литературата възрастни не срещат затруднения с въпроса: Кой е най-любимият ти детски писател? Имат готов отговор и са уверени в него, сякаш е най-естественото нещо на света.

В тази публикация ще ви припомним някои от най-обичаните български детски писатели и техните думи за детската литература. А вие може да ни отговорите дали сред тях е и вашият любимец?

Леда Милева

Leda MilevaЛеда Милева е писателка, преводач, обществен деец, дипломат и дъщеря на поета Гео Милев. Но преди всичко, тя е автор на едни от най-хубавите български произведения за деца.

Интересна е историята за създаването на всеизвестното стихотворение-песен „Зайченцето бяло“. При подготовката на поредния брой на списание “Първи стъпки”, където Леда Милева била уредник, се оказало, че половин страница остава празна, без никакъв материал. А “списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя. И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които после имаха щастливата съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел.

“…А че ще се явяват нови герои, е естествено. Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството… И тези герои, и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.”,

Леда Милева

Валери Петров

Валери ПетровВалери Петров е един от най-обичаните български творци – поет, брилянтен преводач и автор на сценарии и пиеси, но също така и автор за най-взискателната публика – децата.

С невероятно въображение и усет за детския свят Валери Петров създава книжката “Пет приказки”, която е истинска скъпоценност в родната ни литература, затова и винаги е оценявана подобаващо и от малките читатели, и от техните родители.

Сняг вали, сняг вали
над заспали ели…
Не боли, не боли,
преболява, нали?

из „Бяла приказка“, Валери Петров

Юлия Спиридонова – Юлка

Юлия Спиридонова-ЮлкаНеслучайно Юлка е един от най-любимите автори на българските тийнейджъри в последните години. И фентъзи-поредицата й „Страната на сънищата“, и тийн-романите за Тина и половина и графиня Батори се радват на неописуем интерес сред децата. Юлка притежава така важните за детската литература увлекателен стил на писане и богато въображение. Умението й да вплита елементи от приказни сюжети в нишката на повествованието и прекрасното чувството за хумор със сигурност впечатляват не само децата, но и техните пораснали родители.

„Лицемерно е да се твърди, че такива проблеми [за секса и наркотиците] не съществуват и героите от детските и тийн книгите трябва да бъдат идеални. Идеални хора няма. Много често именно добрите момичета и момчета попадат в капана, в който попада и отличничката Тина. Този капан е не само съвсем истински, той е на една крачка от всеки тийнейджър. Да си автор е съвсем същото, като да си приятел. Истинските приятели не са с теб само за купона. Истинските приятели ще направят всичко, за да не паднеш в капана, а ако това стане, ще бъдат с теб и когато здравата си загазил – като Графиня Батори.“,

Юлия Спиридонова – Юлка

Ангел Каралийчев

Angel KaraliichevАнгел Каралийчев е български писател и преводач, но е може би най-популярен със своите разкази, приказки и повести за деца.

Мнозина са израснали в приказния свят на хитрата „Житена питка”, на „Златното момиче” и вълшебната река, сменяща цвета си. Други си спомнят козела-звяр от „Клан, клан, недоклан” , кукуригащото „Юначно петле”, мързеливата невеста, тримата лъжливи братя и щурчето, което до ден днешен ходи по света неоженено.

Приказките на Ангел Каралийчев са огрявали първите ни стъпки в мрака на непознатия свят, научили са ни какво е добро и лошо, оставили са следа в ума и сърцата ни.

И ако все пак не сте чували никоя от тези приказки, няма как да не знаете кой е Тошко Африкански…

„Представям си колко тъжен и глух щеше да бъде животът на хората без деца и без поезия.“,

Ангел Каралийчев

Весела Фламбурари

Vesela FlamburariВесела Фламбурари, също като нейната фентъзи героиня Мина от „Мина, магиите и бялата стъкленица”, е магьосница с думите. Весела притежава рядко срещаната дарба да улавя неродените думи и да изплита различни светове: понякога приказно-вълшебен („Майска нощ с феята-кандилка“, „Миличко мое тефтерче”, „Приказки за театър”), понякога фантазиен, в който се преплитат традиционни български фолклорни персонажи със съвременни технологии (фентъзи трилогията „Приказки от Горната земя”). Въображението на Весела не спира да ни изумява, а още по-хубавото е, че тя не е поддръжник на дидактиката в детските книги, което прави четенето на нейните книги истинско удоволствие.

“…и досега всичко, което напиша, излиза винаги и само детско! Това е някаква мистерия! Не вярвам, че съм си го решила аз! По-скоро, по своите тайни пътища, писането за деца ме е избрало! Затова съм убедена, че детските писатели се раждат „детски писатели”! Не, че съм си знаела от бебе, че ще стана детска писателка… Но нещо малко смешно, малко любовно и малко страшничко в мен се е готвело точно за тази съдба! Затова винаги съм обичала смешно-любовно-страшничките истории. Да ги чета и да ги разказвам… Писането идва с четенето! И Музите трябва да се хранят с нещо, нали?”, Весела Фламбурари

Радостина Николова

Радостина Николова с наградата "Бисерче въбшебно"Радостина Николова е създателка на пухкавите и обичливи мотове. Малките чудати същества, които живеят в гардеробите на хората, обичат да даряват радост и щастие. Мотските истории на Ради също даряват радост и удоволствие на малките си читатели, не бива да имате съмнения, след като „Приключенията на мотовете“ беше избрана за най-добра детска книга от самите деца по време на гласуването за наградата „Бисерче вълшебно“ през 2014 година, а посланията им са изпълнени с оптимизъм и любов.

“…За мен беше истинско забавление да пресъздам чудатите приключения на тези непознати същества. И се надявам, че за вас и за малките ви съкровища тази книжка ще донесе не по-малко удоволствие и искрени усмивки.”,

Радостина Николова

Елин Пелин

Elin PelinПрез 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца. Неговите стихотворения, басни, разкази, приказки се отличават с ведър хумор и жизнелюбие.

Елин Пелин създава първия български фантастичен роман за деца в две части –  „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната”.

За нас незабравим ще остане образът на главния герой в книгата – Ян Бибиян, който нагледно ни показва, че е възможно да се опитоми дяволче: трябва да бъдеш безстрашен в лудешките пакости, но винаги да заставаш на страната на доброто.

“Най-много пленява и увлича децата фантастичното, героичното и комичното. Ето защо народните приказки толкова много харесват на децата. В тия приказки се преплитат почти феерично и трите горни елементи.”,

Елин Пелин

Борис Априлов

Boris AprilovБорис Априлов е български писател и драматург, известен със своите разкази, пиеси и филми, но най-вече с творбите си за деца. Неговата запазена марка са романите и повестите за приключенията на смелото лисиче с общо заглавие “Приключенията на Лиско…”. В тях има и хумор, и сатира, и гротеска, и лирика, и всичко, за което е било забранено да се пише в книгите за възрастни по онова време.

Това са истории за приключения, приятелства и изпитания, а житейските уроци, които са споделени с лекота, предизвикват истинска читателска еуфория и водят до пристрастяване.

“Той му обясни, че лабиринт е едно нещо, което започва на едно място и още със започването се мъчи да свърши, но не свършва, премества се на друго място, връща се на същото място, после отива някъде другаде, а по-късно се връща на съвсем друго място, което е било същото, но на пръв поглед е изглеждало като друго, което пък освен че е друго, пак се оказва същото, но малко по-вляво и малко по-вдясно, докато неочаквано се оказва, че мястото е същото, което отначало ни се е струвало, че е друго, а сме мислели за същото, освен това началото и краят на лабиринта се съединяват там, където се разделят, за да ни докажат, че всяко нещо има начало, което всъщност е неговият край, а краят, макар че прилича на началото, е нещо съвсем друго.
— Разбра ли?
— Да.
— Ако не си, да повторя.
— Разбрах!
— Тогава ТИ повтори!”

из “Приключенията на Лиско”, Б. Априлов

Ран Босилек

Името на Ран Босилек предизвиква у повечето от нас сходни асоциации: „Косе Босе”, „Патиланци”, Патиланци„Кумчо Вълчо”, „Кума Лиса”, „Баба Меца”, „Неродена мома”

Творчеството му за деца включва множество авторски текстове, както и редица обработени и преразказани приказки. Много от творбите му са станали толкова популярни, че мнозина ги смятат за народно творчество.

Трябва да отбележим, че Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Огромен е приносът му при подтикването на родните автори и илюстратори да обърнат поглед към децата и да творят за тях.

„Навсякъде пишат, всякъде говорят — книгата е мъдрост, книгата е злато, без книга не може. Но нашите книги все ги позабравят. Патилански били: весели и смешни, ала ум не дават. Какви чудни хора! Като че не знаят, че смехът е слънце. А слънцето свети не само навънка, но и в умовете. Че който се смее, той и с ум се бори. Винаги умее де какво да каже, де какво да стори. Който в туй вярва, нашата дружина за пример да вземе. Ние все се смеем, но има ли нещо да го не умеем?“

из “Патиланци”, Ран Босилек

[ + ]