Чудехме се кои са най-хубавите книги, които сме прочели тази година – списъкът излезе доста дълъг, затова решихме да го съкратим и всеки да си избере 3 любими заглавия, най-важните, най-специалните, тези, които препоръчва отново и отново. Можете ли да познаете кой автор в сайта коя книга е препоръчал?
#НаЖивоОтСофия от Александър Шпатов
Защото сборникът с разкази на Сашо Шпатов е нужната повратна точка за това да започнем да говорим публично за обичта си към София. Възможност да погледнем на познатите места и ежедневните градски гледки през призмата на чудатото, смешното, вълшебното и не на последно място личното. Разкази, които могат да се четат и в трамвая на път за работа, в любимото кафене в центъра, на витошка морена с гледка към София или на хиляди километри от жълтите павета и пак да те накарат да чувстваш града близо до сърцето си, а с него и всички приятели, спомени и “твои” места.
“Цветя от края на 80-те” от Румен Янев и Емил Братанов
Защото всяко време има своя саундтрак, който най-точно и истински предава емоцията, атмосферата и духа на сухите исторически факти. Възможност да оцениш времето, събитията и хората чрез думите, образите и музиката, която звучи. Една книга, която е направена с много лично отношение, с изключително внимание и заслужава да бъде в библиотеката на всеки истински меломан… и не само.
“20 сръбски поделби”от Душан Ковачевич и „Стени“ от Марчело ди Чинтио
Защото споделеният опит от книгите е това, от което може да се учим, без да правим същите грешки. Защото “деленето” днес е повече от видимо, актуално и болезнено, а стените и страхът не пазят, а разрушават – общества, ценности, бъдеще.
„Сексът и комунизмът“ от Милена Фучеджиева
Защото разказва истината за едно отминало време, за което половината българи все още шептят, а другата половина обсъждат на висок глас и бленуват то да се върне, стряскащо добър роман.
„Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робъртс
Макар и последната прочетена страница да е отплувала отдавна заедно с цялата книга към рафта на библиотеката, същата тази книга още е пуснала котва в душата ти, седмици по-късно…
„Момчешки живот“ от Робърт Маккамън
Безупречна книга, където няма нито една излишна дума, сякаш влизаш в някой музей или старинна къща, където всичко е подредено, всичко си е на мястото, избърсано от прах и готово да му се възхищаваш.
„Разходката“ от Роберт Валзер
Книга за комбинативни умове и саркастични настройки. Метафора на самия живот – от изгрева до залеза. Читателят върви редом с разказвача и се води от погледа му. Отвътре си на едно съзнание.
„Баба Яга снесла яйце“ от Дубравка Угрешич
фокусирана върху една фигура, символ на старостта, вещерството и изолирането от обществото. Препоръчвам заради невероятния хумор, идентификацията с познати близки от по-старо поколение, размисъла за табуто на остаряването и отстраняването на страха. В три части три различни подходи и безобразно увлекателно разказване.
„Как да излекуваме фанатик“ от Амос Оз
Амос Оз представя осъзната, рационална и особено конкретна позиция как да се реши конфликта между Палестина и Израел. С примери, без илюзии и западноевропейски пожелания за чудеса. От друга страна изяснява природата на фанатизма и наистина препоръчва „лекарство“, което може веднага да се приложи в различни области.
„Искрата“ от Кристин Барнет
Ще се запознаете с едно изключително дете, което трудно връзва връзките на обувките си, но може да говори с часове за математика и астрофизика. Вълнуващият разказ на Кристин Барнет носи послание за преобразяващата сила на майчината любов и ни учи да обичаме и подкрепяме децата такива, каквито са.
„Туве Янсон. Думи, образи, живот“ от Буел Вестин
Благодарение на личния си контакт с Туве Янсон и задълбоченото познание на творчеството й, Буел Вестин изгражда необикновено жив образ на финландската писателка и движещите енергии в нейния живот – любовта и творчеството. Книгата представлява интерес за широката публика и почитателите на творчеството на Туве Янсон.
„Мама Леоне“ от Миленко Йергович
Това е книга, която ти се иска да четеш с химикалка и тетрадка до себе си и да преписваш всяко изречение. Великолепен разказвач, Миленко Йергович поднася един нетрадиционен сборник с разкази, обединени от две големи теми – противоречивия свят на детството и колективната трагедия на цяло едно поколение след разпада на Югославия.
„Семейна гробница“ от Катарина Масети
Роман за брака, такъв, какъвто е между двама души – романтичен, циничен, груб, прозаичен, самопожертвователен и въобще пъстър на всякакви емоции.
„Човек на име Уве“ от Фредерик Бакман
Роман за обикновения човек, чието геройство е в начина, по който е избрал да живее. История, която ще ни подсети за това как не бива да забравяме да сме хора, дори и в най-тежките моменти.
„Феноменът“ на Мари Лу
Втората книга от трилогията „Легендата„, в която приключенията на Джун и Дей продължават. Те се озовават сред бунтовниците, но не всичко е такова, каквото изглежда. Представите на Дей за това кое е най-доброто за Републиката ще се променят, а понякога желаната промяна идва от най-неочакваното място.
„Кривата на щастието“ от Иво Иванов
Защото е майсторски написана книга, в която ясно си личат любовта и перфекционизмът, вложени от автора. Книга, която връща вярата, неусетно прави читателя съпричастен и най-вече вдъхновява.
„Избрани разкази“ от Хайнрих Бьол
Бьол по брилянтен начин ни разказва за невъзможността на хората да се срещнат, за разрухата вън и вътре в тях. Той обрисува едно общество, в което същественото е скрито и опаковано с твърде много пластове “амбалажна хартия”. Един опустошен човек, който пази своето спокойствие, защото “е почти единственото нещо, което още притежава.”
„Зелени сенки, бял кит“ от Рей Бредбъри
В това приключение Бредбъри ни разказва за невероятни особняци, които оцеляват напук на климат, география, история, съдба. Осезаема е мъдростта (придобита от опита) на тези безкрайно отегчени хора, които не се плашат, а още по-малко се учудват. Ирландия си има правила и философия, които са в противовес на всякакъв здрав разум.
„Невероятното странстване на Харолд Фрай“ от Рейчъл Джойс
Защото пътят към нещо почти винаги е пътят към самия теб. Харолд Фрай те вдъхновява да не се спираш на едно място в живота си, не и когато това място е затвор, който те потиска – върви напред, не позволявай на никого да те отклонява от целта ти и си прости.
„Една и съща нощ“ от Христо Карастоянов
Роман, който прочиташ на един дъх. Следва бавно осъзнаване, че е престъпление подобна книга да излиза чак сега. Христо Карастоянов спасява Гео Милев от бездушните анализи в учебниците по литература и хвърля светлина върху бруталната смърт на един гений, допуснал грешката да бъде смел и безкомпромисен в смутни времена.
„Живота, какъвто го познавахме“ от Сюзан Бет Пфефър 
Един от най-добрите young adult романи, на които можете да попаднете не само тази година, а изобщо. Разказ за оцеляването след природен катаклизъм, съзряването при критични обстоятелства и смелостта, която е нужна, за да съхраниш себе си, докато познатият ти свят загива. Колкото и да обичам фантастичните истории, реализмът на Сюзан Бет Пфефър ме разтърси повече и от най-измислените светове, в които книгите са ме потапяли.
„Пътуване по посока на сянката“ от Яна Букова
Събитието на 2014 – книга, която не влиза в никакви класации, защото подобно писане не се поддава на категоризации и класиране. Обожавам колко лек и упоен е езикът и в същото време колко дълбок е текстът, построен от него. Обичам потапянето в мита на родното и намигването към широтата на световното. Ако трябва да опиша тази книга с три думи те ща са: елегантна, поетична, неповторима. Ще ми се Яна Букова да беше написала поне сто романа, за да мога да я чета до края на живота си и да има още.
„Създания от време“ от Рут Озеки е книга, към която се връщам постоянно в главата си. Не знам дали за тази книга може да се каже нещо, което не е казано вече (на български, английски, японски или 
някой друг език), но тя ми носи неимоверно спокойствие и чувство за смирение. „Вълната е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Човекът изниква от света и се носи като вълна, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълна. “
„Обратната страна“ от Радостина Ангелова
Това е поредният роман, който, ако беше написан на един по-голям език от българския, би имал много по-щастлива съдба. Радост пише толкова богато и със замах, без излишни опити да скрие поета в себе си под някакъв саван от скромност, че всяка от книгите й ме изпълва с болезнен копнеж по дълги нощи и разговори, в които изливаш душата си и се чувстваш една идея по-близък с хората. Това не е просто поредната книга за любов, това е книга за творческия импулс, дисциплината и жертвите, които се изискват, за да бъдеш писател. Тази книга е като коняка – можеш да се лигавиш и да си го сипеш в чая, но много по-добре е да се пие чист.
Аз пък прочетох избраните разкази „Скалата“