„Аз мога да цитирам тишина“ – поетичен диалог с Мартин Спасов

Гърдите ми се пълнят с времена,

които няма как да ти разкажа.

Аз мога да цитирам тишина.

Запомних я, защото беше важна (…)

Мартин Спасов, “Аз мога да цитирам тишина”

Четенето на поезия провокира стария въпрос: какъв е критерият за ценна поезия? Отговорите са множество, един от тях е на жури от утвърдени български писатели, които ежегодно номинират творби и излъчват победители в Национален литературен конкурс „Хермес“  за дебютна книга на млади автори.

В категория „Поезия” за 2013 г. победителят е Мартин Спасов с „Аз мога да цитирам тишина”. Името на стихосбирката предизвиква. Светът, в който попадам, е наситен с тъга, разкъсван от образи на изоставяне, самота, закъснялост, несподеленост. Поетът ме води по пътека, която до болка познавам – разговаряне със себе си в усамотението на нощната тишина. Разговор, който се случва през (не)очаквани метафори за преживяванията на отделното човешко същество, сред които има и страхотни попадения.

Ще изпълзиш от ноздрите на спомена

като пингвин, преситен от море (..)

 или

Отучих тишината да боли

и ням щурец в ухото ми засвири.

Сърцето ми е глупов пилигрим –

пътува и се кланя на кумири. (..)

Стиховете са организирани в три теми, ясни и представими: Няколко куплета тишина,Тъга или любов?! Едното беше и Детето в мен тъне в прозрения.

В интервю на Нели Русева с Мартин Спасов за fortisimo.eu той споделя: „За мен поезията е разговор. Нужен тогава, когато ми се мълчи; когато искам да попитам за нещо някого, а често и себе си.” За мен критерият за четивност на поезия е стихът да те докосне, да те пристрасти за второ четене и в резултат на това да го споделиш, да го прочетеш на някого на глас. Поезията, видяна като своеобразен диалог.

В тази точка на пресичане с  „Аз цитирам тишина“ на Мартин Спасов, на стихосбирката може да се гледа като на интимно пътуване по пътя на себепознанието. Опасността, която невидимо стои пред младия автор, е повторението на емоции, изчерпаната символика по този път и ритъма на стиховете, който на места унася. Последното води към притъпяване на въздействието по веригата стих-читател.