fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Балада за пойни птици и змии“ – история за чудовищата, родени от глада и войната

5 Mins read

Когато научих за „Балада за пойни птици и змии“ на Сюзан Колинс, реших, че предисторията на „Игрите на глада“ ще бъде посветена на някогашата война на Окръг 13 с Капитола. Все пак тя се цитираше като причината за състоянието на хората от окръзите в трилогията. Вместо това действието се развива 10 години след края на войната – 10 години, след като бунтовниците са разгромени и Капитолът отново властва над Панем.

Главният герой е младият Кориолан Сноу – точно така, бъдещият президент Сноу. Младият Корио е наследник на една от най-знатните фамилии в Панем, учи за последна година в Академията и мечтае да стане студент. Но след войната семейството му е фалирало. Положението му е отчайващо, а той съзира изход в… Десетите Игри на глада.

Те все още са много, много далеч от бляскавите зрелища по времето на Катнис. Принципът обаче си е същият – 24 души са изтеглени на Жътвата и един-единствен може да си тръгне от арената жив. В опит да повишат трагично слабия зрителски интерес гейм-мейкърите въвеждат новата длъжност „ментори на трибути“ и избират 24 отличници от Академията, сред които е и Кориолан. Момчето се впуска ентусиазирано в проекта с надеждата, че ако трибутът му спечели – или поне не умре още в първите минути, – ще му осигури така желаната парична награда, с която да успее да се запише в Университета.

В тази книга обаче не само Игрите, но и Капитола е далеч от познатия ни разкош. От войната са минали едва десет години и тя е принудила даже и господарите на Панем да гладуват. Кориолан и семейството му продължават да го правят. Сюзан Колинс превръща глада в постоянен герой на страниците. Вместо да описва усещането у персонажите, тя използва друг похват – споменава всяко тяхно хранене и посочва какво точно ядат. По този начин показва колко е важно това за тях, кара ни да усещаме задъханото „презареждане“ на нахранения човек и облекчението, което то му носи. До следващото огладняване, което не сме сигурни как и дали ще успее да засити.

Кориолан крие глада си, крие бедността си и полага нечовешки усилия да се задържи на повърхостта и да пробие. Няма как да не му съчувстваме, защото освен внушеното му от най-ранна възраст високомерие и самочувствие, че като Сноу е нещо повече от другите, той притежава и много човешки черти. Обича семейството си, грижа го е за старата му изкуфяла баба и изключително свестната му братовчедка и копнее да ги защити. Има своите мигове на неувереност, както и такива, в които помага просто заради инстинкта да помогне – дори на хора, които не харесва особено.

Сюзан Колинс (снимка: Todd Plitt for Scholastic)

На моменти забравяме, че пред нас стои бъдещият президент Сноу. Затваряме си очите за очевидните му недостатъци – прекалената амбиция, вкоренената увереност, че е по-висш, склонността му да вярва сляпо в Капитола и в полуживотинския статус на хората в Окръзите. Сюзан Колинс се справя майсторски с Кориолан – доста е трудно да изградиш коравосърдечен злодей, като през цялото време караш читателите да му съчувстват. Включитело и докато предприема всички онези грешни стъпки, докато взема всички онези грешни решения, докато започва да вярва във всички онези грешни идеи, които доктор Гол вкарва в главата му, полека лишавайки го от човещината му. Просто защото е много по-лесно да повярваш в изначалната чудовищност на човешката природа, вместо да осъзнаеш, че твоето семейство и себеподобните му са изградили една чудовищна несправедливост.

„Балада за пойни птици и змии“ напълно оправдава заглавието си – баладите, пойните птици и змиите изобилстват под всякакви форми на страниците ѝ. Съзряването на Сноу и перипетиите, през които той преминава, ни показват много по-ясно от каквито и да било истории за войни и бунтове как и защо Панем се е превърнал в познатото ни от оригиналната трилогия  място. Не очаквах, че десет години след прочита на „Игрите на глада“ ще се върна с такова удоволствие към света на Колинс. Отново поглъщах ненаситно всяка страница и трескаво бързах да науча какво се случва по-нататък и как ще завърши всичко това.

„Балада за пойни птици и змии“ е прекрасен подарък за читателите. Дано някой ден Сюзан Колинс пак ни изненада.

Автор: Вида Делчева

Не пропускайте ревютата на Мила за „Грегор Горноземеца“„Грегор и Гибелното пророчество“„Грегор и проклятието на топлокръвните“ и „Грегор и тайните знаци“, на Габи за „Грегор и шифърът на ноктите“, както и отзивите на Вал и Лора за първа, вторатрета и четвърта книга от поредицата.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.