fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Докато лежах и умирах“ – когато животът кани смъртта на бавен танц

4 мин.

Една от най-хубавите книги, които някога съм чела, е „Врява и безумство“ и поради това нямах търпение на български да се появи „Докато лежах и умирах“ (страхотната корица е дело на Стефан Касъров и определено прави впечатление). Харесвам Уилям Фокнър – не е завършил гимназия, но е научил френски от майка си и е изчел тонове класическа литература. Работил е какво ли не – от огняр до пилот, има Нобелова награда, а в интервюта показва чувство за хумор и особен поглед към света.

Преди човек да посегне към Фокнър, трябва да е наясно, че ще се сблъска с поток на мисълта (подобно на Улф, Пруст и Джойс), с разказ пред очите на различните герои, с куп странни времеви и езикови решения, с изключително специфична атмосфера и ексцентрични писателски решения.

На пръв поглед в „Докато лежах и умирах“ става дума за едно бавно и печално пътуване с каруца, за семейство, което отива да погребе майка си, за нейните деца и баща им, всеки в отделна вселена от скръб и спомени.

Помня как на млади години вярвах, че смъртта е телесен феномен; а сега зная, че е просто функция на духа – и то на съкрушения дух. Нихилистите казват, че тя е краят; фундаменталистите, че е начало; а в действителност смъртта не е повече от изнасяне на наемателя или семейството от квартирата или града.

Речта при Фокнър е ключова – чрез нея постепенно се избистрят образите на героите. Със самия начин, по който говорят, те изразяват не само отношението си към света, но и себе си. Любопитно е как една и съща ситуация е видяна и изживяна по различни начини в отделните глави. Така читателят получава много по-пъстра и разнообразна картина, също и по-сложна, защото наблюдава през очите на няколко души. И през цялото време усеща, че макар и наглед нищо да не се случва, някакво разкритие предстои – не задължително обвързано с бурен сюжет, а по-скоро с емоционално разголване, което леко шокира.

Уилям Фокнър (източник: Flavorwire.com)

В „Докато лежах и умирах“ героите често разсъждават върху Божията воля. Някои я приемат просто така, без да я подлагат на съмнение, други все пак не могат да разберат защо Господ е решил това или онова. Децата в семейството са много различни едно от друго – Дарл е чувствителен, дори твърде, което му изиграва лоша шега; Джуъл е необуздан, ядосан, силен, непримирим; Дюи Дел запомних с нейната тайна и стоицизъм; малкият Вардаман и любопитния му детски поглед над всичко случващо се; бащата Анс, противоречива фигура до последно.

Не съм сигурен обаче има ли право човек да казва кое е безумно и кое не. Изглежда, във всеки човек живее същество, което прекрачва отвъд разума или отвъд лудостта, и то наблюдава разумните и безумните постъпки на същия този човек със същия ужас и същото изумление.

Романът не обещава заплетен сюжет и динамично действиe, той е по-скоро разказ за онова, което се случва вътре в нас и ни променя изцяло. История за нишките в семейството, които могат да бъдат и много лесни за късане, за неразбирането, за различните степени на ужас и самота, които ни обгръщат и с които можем да се справим единствено сами, но без усилията ни задължително да се увенчаят с успех.

Трудно е да се разкаже за какво става дума в „Докато лежах и умирах“, но не е и нужно, защото всеки ще види нещо различно. Специфична и тежка книга, доказваща за пореден път майсторството на Фокнър.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!