„Хлебарките“ (изд. „Емас“) от Ю Несбьо проследява втория случай на инспектор Хари Хуле, който заминава за Банкок, за да разследва мистериозното убийство на норвежкия посланик. Привидно изпратен в Тайланд заради опита си в разследването на международни престъпления и вроденото си умение да забелязва и най-малките детайли, инспекторът скоро разбира, че от него се очаква по-скоро да предотврати политически скандал, отколкото да открие виновника.
„Хлебарките“ следва структурата, характерна и за останалите романи на Несбьо. Авторът проследява всеки етап от разследването, като постепенно ти представя главните заподозрени, както и водещите фигури, отговорни за разследването в Тайланд. Всеки герой има свой отчетлив характер и тъмна страна, и почти всеки носи белези от миналите си грешки. Именно това е една от причините да харесвам в романите на Несбьо – всички негови герои са несъвършени, което ги прави по-истински. Хари Хуле също се бори със своите демони, докато се потапя все по-надълбоко в разследването.
Междувременно пред читателя се разкрива не само грозната страна на политиката, но и най-низкото у човека. Страната се опитва да се справи със скорошната икономическа криза и Банкок става център на множество задкулисни сделки, финансови измами и корупция. Превръща се и в най-популярната дестинация за секс туризъм, рай за педофили и престъпници.
В началото не разбирах защо Несбьо е дал такова заглавие на романа, но след това се замислих – какво са хлебарките всъщност? Насекоми, които живеят в мрака, хранят се с отпадъците от човешката дейност и са изключително бързи, устойчиви и приспособими. Описание, което много добре приляга на голяма част от героите в книгата.
Тук може би трябва да спомена и корицата на Живко Петров, която, макар да бледнее в сравнение с други негови творби, спазва стила на останалите книги на Несбьо, издадени до момента от „Емас“. Въпреки че подобна корица не може да се нарече привлекателна, мисля, че много добре се вписва в цялостния дух на романа. Ако пък я намирате за отблъскваща, вероятността историята да не ви допадне е доста голяма.
Почитателка съм както на скандинавската литература, така и на криминалните романи – ето защо харесах „Хлебарките“. Въпреки че в подобни поредици се забелязва известно еднообразие, Несбьо успя да задържи интереса ми през цялото време и да ме изненада на финала. Сюжетът беше подправен с достатъчно „критични“ моменти, за да създаде напрежение и да нагнети очакване. Същевременно авторът представя героите и техния свят в дълбочина, което прави историята много по-реалистична. Макар и мрачна, книгата е интригуваща, навежда те на размисъл и те кара да очакваш развръзката с нетърпение – какво повече може да искаме от едно криминале?
Не пропускайте ревютата на Митко за „Снежния човек“ и „Спасителят“, както и отзивите ни за детската поредица на Ю Несбьо: „Пръц прахът на доктор Проктор“, „Доктор Проктор и ваната на времето“, „Доктор Проктор спасява света от гибел. Може би“ и „Доктор Проктор и големият банков обир“.
