Габриела Кожухарова е новият главен редактор на „Аз чета“ – сигурни сме, че не сте пропуснали тази новина. Завършила е специалност „Книгоиздаване“ в Софийския университет и работи като литературен редактор. За нея вероятно не знаете, че в дома й има повече библиотеки, отколкото стаи. Какво обаче има в самите библиотеки – нека видим!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трудно е да се спра само на една. Като че ли „Американски богове“, „Никога, никъде, никой“ и „Момчетата на Ананси“ ми показаха на много раненен етап в живота ми, че светът може да бъде в пъти по-интересен, ако отпуснеш каишката на въображението си и се престрашиш да опознаеш заобикалящото те през призмата на странното и необичайното. Неотдавна преоткрих това усещане благодарение на „Приказки от крайните квартали“.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Водя се шокохолик. Боя се, че в любовта към шоколада няма нищо оригинално, но класиката си е класика.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чета старите си отговори и ми се ще четири години по-късно да бях преборила някои от вредните си навици, но все още устоявам трудно на „Ред Бул“.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
По принцип мразя да драскам по книгите, не (само) защото съм книжен фетишист и се старая да ги пазя във възможно най-добър вид, но и защото имам покъртително грозен почерк и предпочитам да не го вкарвам в употреба, освен ако не е крайно наложително.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
В тон с предишния въпрос, обичам книгите ми да са запазени, затова се противопоставям на каквито и да било разновидности на прегъването (причината, поради която много хора се отказват да заемат книги от мен – стресът не им понася). Доскоро използвах всякакви боклуци за книгоразделители – стари календарчета, изрезки от списания, рекламни брошури, безполезни визитки… През последната година обаче нещо събуди дълбоко заспалата ми страст към книгоразделителите и си събрах хубава колекция.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Още нещо, което ми се щеше да се е променило с годините, но уви. Често си купувам документални книги, които почти винаги остават в изчаквателна позиция спрямо романите и сборниците с разкази. Усещам, че ми е по-трудно да се съсредоточа върху нехудожествените заглавия, може би защото подсъзнателно ми напомнят за учебници. Ето защо следя за такива, които са написани интересно. Едно от най-добрите ми попадения в тази насока е „Императорът на всички болести“ от Сидхарт Мудхърджи. Още не съм я дочела, но колкото е тежка тематиката, толкова е красив и емоционално дълбок езикът.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
При мен има ясно разграничение – чета електронно по работа (например чуждестранни книги за рецензиране), а на хартия – за удоволствие, макар че към момента всяка форма на четене е в една или друга степен ангажирана с работата ми :)
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Имам лека форма на книжно ОКР, така че държа да съм стигнала до някаква крайна точка, преди да съм затворила книгата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ще ми се да мисля, че вече познавам литературния си вкус достатъчно добре, та да не попадам в подобни ситуации. Когато ми се е случвало, съм проявявала твърдоглавие и съм продължавала докрай, но рано или късно съм се убеждавала, че не си е струвало. Ако няма химия, избери си нещо друго за четене и толкова. Само недей да се изживяваш като всемогъщ критик на книга, която не си дочел. Не смятам, че е справедливо.
Корица: Фиделия Косева
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти заглавия?
Чак сред любимите ми не, но оценявам умението на автора да изгради образ, който е достатъчно пълнокръвен, че да ми полази по нервите. Не мога да си кривя душата обаче, бих предпочела персонаж с капка чар в себе си, ако ще и да е пълно нищожество като личност.
Какво четеш в момента?
Не мога да скрия, че съм затрупана. Подхванала съм едновременно „Творци на съвпадения“ от Йов Блум, която засега е страхотна, „Страж“ от Джойдийп Рой-Батачаря, която ме грабна с корицата си, „Картър & Лъвкрафт“ от Джонатан Л. Хауърд, която ме разтоварва най-добре от изброените дотук, и „Императорът на осемте острова“ от Лиан Хърн, която, за съжаление, ми върви изключително бавно, но пък продължава да ме държи с вплетените в сюжета й японски легенди.
Коя е последната книга, която си купи?
Последно си взех „Момичето, което изпи луната“ от Кели Барнхил, а преди това – „Шапката на Митеран“ на чаровника Антоан Лорен. Горещо препоръчвам другия му издаден на български роман – „Жената с червеното тефтерче“. Страхотен е!
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Май вече стана ясно. Честно казано, предпочитам да чета само по една, но вече ми се налага да бъда малко по-експедитивна. Плюсът е, че когато ми се прище да се разнообразя с друг свят или атмосфера, винаги мога да посегна към купчината наченати романи. Даже ми се струва, че контрастът помежду им позволява да изпъкнат по-добре и съответно оценявам силните страни на различните автори.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета безбожно рано сутрин. Що се отнася до място, доскоро живеех близо до парка на Военна академия и рядко съм изпитвала по-голяма идилия от четенето на някоя от пейките там.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не съм фен на безкрайно дългите поредици, защото обичам категоричните и добре премислените завършеци, които ти помагат по-лесно да се разделиш с даден герой или свят. Същевременно в библиотеката ми има няколко автори, които постоянно пускат spin-off поредици или изцеждат до капка (финансовия) потенциал на историите си. Истината е, че ако даден писател те е запленил веднъж, колкото и да мрънкаш, ще си купуваш всяка негова книга, била тя и стотната подред с идентичен сюжет.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Съмнява ме още да не съм проглушила нечии уши с това име, но Нийл Геймън е безспорният ми любимец, когото не съм спирала да препоръчвам, откакто го четох за първи път преди повече от десет години. Този човек е съкровище. Отскоро във врата му диша великолепната Мелина Маркета, която ми припомни какво е чувството да си намериш автор, който говори на твоя език. От българските писатели винаги препоръчвам с цялото си сърце и душа прекрасните романи на Радостина Ангелова. Не пропускам и магьосниците Етгар Керет, Давид Фоенкинос и Патрик Нес. Успях да запаля семейството си по романите на Айн Ранд, но на приятели я препоръчвам с повече уговорки.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Редът в библиотеката ми вдъхва сигурност и уют, затова гледам да я поддържам в изряден вид. Отделните жанрове или тематики са разпределени в различните стаи. В хола е съвременната проза и сборниците с разкази, над телевизора са българските автори, в трапезарията е документалистиката, в спалнята са фентъзито, фантастиката и YA, а в шкафа, към който посягам най-рядко, са хорърът и класиките. Те са за специално разположение на духа.
Снимка на публикацията: Николета Руева
