fb
Как четешСпециални

Как четеш: Габриела Манова

5 мин.

Габриела Манова е третият стажант на „Аз чета“ от тазгодишната ни лятна програма, когото ви представяме в рубриката „Как четеш“. Тя учи книгоиздаване във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, работи в издателство „Изток-Запад“ и ни очарова още като водеща в предаването ФАРС по радио „Реакция“. Обожава поезия и може да говори безспир за хубави книги. Ето и какви са нейните читателски навици:

Какво са книгите за теб?
Първият ми спътник. Първата ми любов. Книгите са посока и пристан, спасение и константа в иначе така разбърканите ни животи. Книгите са и, мисля си, призвание. И съзнателен избор, който не спирам да правя, откакто се помня.

Джонатан Сафран ФоерКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Имам си списък с книги, които твърдя, че са ме съградили. Разбира се, не мога да се вместя само в една, но на прима виста изникват „Изплуване“ на Маргарет Атууд, „Ужасно силно и адски близо“ на Джонатан Сафран Фоер, „Други гласове, други стаи“ на Труман Капоти, „Погнусата“ на Жан-Пол Сартр, „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Рядко се случва – поради изключителната ми непохватност е почти невъзможно да се справя с двете дейности едновременно, а и храненето е сериозна работа за мен, почти колкото четенето, обичам да им отделям подобаващо внимание.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода и кафе.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Винаги си подчертавам, даже и бележки си драскам – с молив, де – и изобщо не ме ужасява идеята, напротив; хем ако посегна отново към книгата, ще проследя какво ме е впечатлило при първия прочит, хем ако я заема на някого, и той ще ме опознае по-добре именно посредством тези следи.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Често помня страниците, но ако имам хубав книгоразделител, го ползвам с удоволствие.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Преди да заработя в издателство, занимаващо се основно с нехудожествена литература, почти не посягах към такъв тип текстове, но в момента може да се каже, че поддържам задоволителен баланс. И се радвам, че макар и в известен смисъл по принуда преоткрих нехудожествената литература. И си прощавам, че тийнейджърското ми аз така яростно я отхвърляше.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени – определено. Не че не притежавам и електронен четец и не се случва да чета на него, но просто се разсейвам ужасно много.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не спазвам определени правила – понякога просто не ми се чете повече, независимо дали съм накрая на глава или страница. А и предвид, че често чета в градския, се налага да прекъсна преждевременно.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
И още как, въпреки че съм дочитала и на инат.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Рядко. Обичам да има с кого да се асоциирам, малко е егоцентрично, но пък Вонегът имаше един цитат, някакви правила за писатели бяха, нещо като „дай на читателя някого, на когото да стиска палци.“ Та и аз така обичам.

Какво четеш в момента?
Свобода“ на Джонатан Франзен и „Генеалогия на модерността“ на Мишел Фуко. Франзен

Коя е последната книга, която си купи?
„Жената и мъжете, които бях“ на Димана Йорданова

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Май не мога да не чета няколко наведнъж.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Сутрин, преди всички да са станали – или в единия час, който, ако стана достатъчно рано, си отделям точно за това. Иначе – когато и където.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Харесвам самостоятелни издания, но и поредици – ако са от типа на „Кратки разкази завинаги“ на Жанет 45, където книги на различни автори и теми се обединяват под една шапка заради сходия си жанр.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Почти винаги споделям поезия с любимите си същества (без Георги Рупчев не минавам) – просто защото поезията е огромна част от всичко, което съм и обичам – но няма нещо константно, споделям онова, което ме впечатлява в конкретния момент или което смятам, че ще допадне на човека отсреща.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Преди имах някаква организация – по националност, като българските винаги стояха отделно. После ги разделях на поезия и проза, но тъй като непрекъснато си купувам книги, в един момент се отказах. Сега само се чудя къде да ги побирам, за как ще мисля, когато най-сетне се превърна в Бел от „Красавицата и звяра“ и имам адекватна библиотека.

[ + ]