fb
Как четешСпециални

Как четеш: Ива Анастасова

7 мин.

Ива Анастасова се определя като книжен червей, както може да разберете от блога й – SelfishBookworm,  където има хрумки, стихохрумки (така нарича опитите си за писане),  разкази и ревюта на книги. Чете наистина много, а по-интензивно това се случва последните 7-8 години. Освен литература обича животните, природата, красотата в човека, тишината, нощта и музиката – нейните утешителни съкровища, които са противоотрова на самотата, лошотията и безсмислието. Смята, че литературата може да помогне на голяма част от хората, защото словото е най-сериозното и едновременно емоционално явление. Днес надничаме в книжните находки на един български филолог и се натъкваме на разнообразни автори и жанрове.

midalseksКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
О, много са. „Мидълсекс“ от Джефри Юдженидис, „Напълно изгубили себе си“ от Карън Джой Фаулър, „Железният светилник“ от Димитър Талев и т.н. Има книги, след които просто се чувстваш по-различно. Аз се опитвам да извлека тръпката от всяко издание, до което се докосна, но има някои, които излизат от страниците и навлизат в света ти, преподреждайки го. След такива книги частица от теб е друга, видоизменена, преобразена.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Избягвам да го правя. За мен е важно да запазя книгите си в състоянието, в което съм ги купила. Храната усложнява тази мисия.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Любимият ми чай с ябълка и канела, както и ароматно кафе.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Учителката ми по литература в гимназията винаги казваше, че ако по една книга не е драскано или не са водени бележки, то тя не е използвана пълноценно. Аз обаче съм твърдо против това. Дори в учебниците си съм избягвала да драскам, а ако се е налагало, е било само с молив. Каквото ми грабне вниманието от книгата си го записвам на отделно листче. После го прехвърлям в тефтер, заел функцията на „цитатник“. Разбира се, прехвърлянето не става веднага. Стотици листчета си лежат между страниците на тефтера или все още се подават от книгите…

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Никакво прегъване! (смее се) Използвам книгоразделители. Ако забравя да си взема (да речем, че започвам книгата в метрото или автобуса), отбелязвам с каквото ми падне – листчета, билетчета, салфетки, карти, дори блистери от лекарства (всичко се намира в дамската чанта).

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
По принцип се старая да чета книги от всякакъв вид и жанр, но в този случай везните клонят повече към художествената литература.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиени. По отношение на този въпрос съм си старомоден книжен плъх. Електронни издания чета на английски, когато книгите нямат превод на български.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
По принцип прочитам главата до края, за да не ми остава нищо незавършено за другия ден. Очите ми обаче се уморяват по-бързо от желанието за четене и тогава спирам, за да не се налага да препрочитам едно и също изречение по три пъти.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не виждам как авторът би ме подразнил, освен ако не е някой, който се мисли за голямата работа, а в действителност неговите книги не ми носят никакво удовлетворение (с две думи  пълен провал). Текстът много често ме е дразнел. Не говоря само за самата история, а за представянето на текста пред очите на читателя. Текст, който не е минал през редактор и коректор, в повечето случаи дразни. И то дразни много. Писателят може и да е написал книга, но останалата работа се върши от хората след него, в чиито ръце ръкописът попада и се превръща в книга. На тях трябва да сме благодарни също. Но не, не бих захвърлила книга, ако авторът или текстът ме дразни. Никога не го правя.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
В книга, в която има две-три действащи лица е твърде вероятно някой от тях да ме дразни. В такава с повече герои, любимите ми най-често не са главните. Затова – да, може да се нареди сред любимите ми книги.

Какво четеш в момента?
Точно на границата съм между завършването на една книга и избора за следващата. Тъкмо привърших с „Грехът на Малтица“ от Лиляна Михайлова и вече я препоръчвам.

Коя е последната книга, която си купи?
Последните три бяха „Библиотеката на Въглен връх“ от Скот Хокинс, „Три ябълки паднаха от небето“ от Нарине Абгарян и един сборник с разкази на Рей Бредбъри

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Не мога да чета по няколко наведнъж. Опитвала съм, просто не е моето нещо. Мултитаскингът в четенето не ми се получава. Обичам да съм отдадена на книгата.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
За място – нямам претенции. Стига да е горе-долу тихо и спокойно. Вкъщи чета седнала на леглото си. Най-хубаво е вечер  имаш само звездите, тишината и една стая, в която от всеки ъгъл те наблюдават книги.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Мисля, че по-усиленото ми четене започна с поредици, но сега предпочитам самостоятелни издания. Проблемът с поредиците е, че не знаеш дали няма да спрат да ги издават. Разбира се, винаги може да ги потърсиш на английски или друг чужд език. Аз лично се уморявам със следенето на поредиците, някои от тях съм ги завършвала насила само защото съм ги започнала. Една от поредиците, които никога няма да ми омръзне обаче е „Демонски цикъл“ от Питър В. Брет.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Както споменах и горе – поредицата „Демонски цикъл“ от Питър Брет. Също „Мидълсекс“ от Джефри Юдженидис, която за мен е абсолютен шедьовър, радвам се, че я открих (или тя ме откри). „Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак и „Моля те, погрижи се за мама“ от Кюн-сук Шин също са в списъка, които препоръчвам на всеки. Но това са моите фаворити, не на всеки му допадат и не всеки ги оценява, както аз.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По височина и по заглавие. Когато две книги от една поредица са с различни размери. е огромна дупка в системата на подреждането.

[ + ]