Днешната ни гостенка е учител по професия, читател по призвание и ученик по дух. Леда Аврамова е завършила журналистика и масови комуникации и е рабтела дълги години в тази сфера – по проекти на ООН и като ПР на БТА. Решава обаче да смени посоката на кариерното си развитие и кандидатства за програмата „Нов път в образованието“ на фондация „Заедно в час“. Оказва се, че това е новата посока, в която да поеме и така от 2016 г. преподава български и английски език, предимно на деца в начална училищна възраст. За книгите, които съпътстват Леда през целия ѝ живот четете в разговора ни по-долу.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Първото заглавие, което ми идва наум, е „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл. Д-р Франкъл и неговата съдба, станала основа на теорията и книгите му, ме намериха в житейски период, когато имах усещането, че съм изгубила всичко, помогнаха ми да се изправя на крака и да продължа напред. Идеята му за нашето право на реакция във всяка житейска ситуация, като основен признак на разум и човечност, е водещо убеждение за мен и до днес.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
О, да! Отбелязвам деликатно с молив. Подчертавам, слагам усмивки и сърчица. Много приятно ми е, когато след време се върна към някоя книга и открия в нея следите от предишното ми аз. Нещо като разговор през времето и пространството се получава. Обикновено помня кога съм чела книгата и отбелязаните пасажи ми дават информация какво ме е вълнувало тогава. Забавно е и доста поучително.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Имам цели бележници, пълни с цитати, ето някои от записаните в последния от тях:
Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на Земята. – думи на Блага Димитрова от „Пътуване към себе си“.
В която и посока да вървиш – на изток, запад, север или юг – мисли за всяко пътуване, което предприемаш, като за пътуване към себе си. Човек, който пътува към себе си, накрая обикаля света. – Руми, мъдрият персийски поет и мистик
Ако се отърва от демоните си, ще изгубя моите ангели. – великият Тенеси Уилямс в интервю
Към списъка с любими цитати бих сложила всяко изречение от „Невчесани мисли“ от Станислав Йежи Лец.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Чета както художествена, така и нехудожествена литература. От нехудожествената – напоследък основно книги, свързани с психология, ранно детско развитие и педагогика. Но ако трябва да избирам между двете и да чета само за удоволствие – ще избера художествената.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Огромно. Откакто бях дете, няма ден, в който да не съм чела стихотворения. Възприемам ги като нещо насъщно, като храна и вода. Нямам любими стихосбирки, имам любими поети. Както и насъщни поети – техните думи са постоянно в ума ми като универсална насока, утеха, спасение…
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Като дете винаги казвах „Филмът никак не ми хареса“ – за всеки филм по книга, която бях чела, преди да гледам екранизацията ѝ. Очакването ми беше, че във филмовата версия ще видя въплътена представата от собствената ми глава за персонажите, пейзажите и действията. Няма как това да се случи, разбира се, затова разочарованието беше абсолютна закономерност. Откакто осъзнах, че филмът и театралната постановка са интерпретация на същата творба, но на друг човек, гледам кино и театър доста по-спокойно. И ме вълнува какво във вижданията на създателите на филмите и спектаклите съвпада с моите идеи за произведенията и къде се разминаваме. Алтернативният прочит е доста обогатяващо преживяване.
Но ако се опитам да посоча някои заглавия: наскоро гледах пак „Невинни години“ – влюбена съм в този невероятно красив филм, изпипан във всеки детайл. Книгата също създава усещане за изящество, но Мартин Скорсезе го е визуализирал до съвършенство.
Едни от най-хващащите за гърлото филми по пиеси, които съм гледала в последно време, са „Бащата“ и „Синът“ на Флориан Зелер.
Може би най-великата екранизация е „Сталкер“ от Тарковски. Но този филм не е точно екранизация, книгата за него е само отправна точка…
С кой писател би се запознал на живо?
Има едно стихотворение на полската поетеса Ева Липска, в което се казва така:
„Не искам да познавам лично Рихард Вагнер,
моля, уговорете ми среща само с неговата музика.“
(Преводът е на Вера Деянова.)
Споделям това разбиране. Предпочитам да се запознавам само с книгите и да си осигуря необходимото количество илюзии.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
И трите. Най-уютни са хартиените, разбира се. Електронният четец е с мен винаги, когато пътувам. А под формата на аудиокнига слушам единствено нехудожествена литература.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Зависи от книгата, но в повечето случаи мога са спра по всяко време… Освен с книги, с които не може да се спре въобще, преди да се стигне до края им…
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
За да ми бъде любима някоя книга, по-важни от самите герои са историята, която разказва, препратките, които прави, посланията, които носи, вкусът, който оставя. Дали даден художествен образ е изграден майсторски от автора и дали книгата е въздействаща – това е, което има значение за мен.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Чета Богомил Райнов. Открих шпионските му романи на сравнително късна възраст, но ми доставят истинско удоволствие – умни, забавни и някак много приземяващи и умиротворяващи. Освен „Тайфуни с нежни имена“, чета Nexus от Ювал Ноа Харари и „Приказки колкото усмивка“ от Джани Родари (отново!), а слушам „5-те езика на признателност на работното място“ от Гари Чапман.
Коя е последната книга, която си купи?
Купих „Баба праща поздрави и се извинява“ от Фредерик Бакман за подарък и за себе си – антикварно издание на романите на Антон Страшимиров.
С коя книга би казала „обичам те“?
Ех, че хубав въпрос! Със „100 сонета за любовта“ от Пабло Неруда. С „Белите ми нощи“ на Маргарита Петкова. С любов и от любов бих подарила и нелюбовни книги, които обичам до степен да ги възприема като парченца от себе си – например „Момо“ на Михаел Енде или „Тайната градина“ на Франсис Ходжсън Бърнет – нищо че са детски. Бих казала „обичам те“ също и с „Понеделник започва в събота“, „Трудно е да бъдеш бог“ или „Охлюв на склона“ на братя Стругацки. Бих казала „обичам те“ всяка книга, която по един или друг начин е част от моя личен свят.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога да чета различни видове книги едновременно, но не и два романа, например. Непрекъснато смесвам четенето на професионална литература с художествена, а на телефона си слушам аудиокниги, свързани с психология.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Библиотеката ми е доста неорганизирана, за жалост. Имам книги навсякъде – и у дома, и при родителите ми, и на вилата, дори на места, където съм живяла преди, пазят мои книги, които един ден ще си взема. Мечтая си да имам един ден достатъчно пространство, в което да си подредя книгите по жанрове, поредици и име на автора.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Няма такава книга – всичко зависи от самия човек, на когото препоръчвам, както и от конкретния житейския момент или ситуация, в които се намира. Вярвам, че всяка книга носи своя енергия и съдба и срещите помежду ни зависят от нашето собствено състояние и настроение. С някои книги, както и с някои хора, може просто да се разминем. С други – да си дадем и да получим втори шанс. А трети – да имаме щастието да ни намерят навреме.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
