Открих Мария, когато чрез общи приятели във Фейсбук случайно ми попадна нейният възторжен пост за първата й среща с пътуваща книга. Тя е на 25 години, родена е в София, а от няколко години живее в Женева, където учи право. Смята и двете места за свой дом и се чувства щастлива,че засега успява да ги съчетае. Мария обича книгите, дългите разходки в парковете и срещите с приятели. Ще се радвам да се запозная на живо с нея при някое от завръщанията й в София, за да си поговорим за четене и Буккросинг, а сега ви представям нейния читателски портрет!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Честно, наистина не знам. Веднага ми хрумват сестрите Бронте заради „Джейн Еър“, „Брулени хълмове“, „Агнес Грей“, „Тайнствената непозната“ – книги, които препрочитам и винаги изпитвам същото удоволствие. И за да е още по-хубаво, това са все романи, написани от дами, живяли тогава, когато от жените доста по-рядко се е очаквало нещо изключително като остър ум и талантливо перо.
От българската класика пък определено ми е любима тетралогията на Димитър Талев. Спомням си обаче и как като малка трудно сядах да чета, а имахме списък с летни книги за прочит, който вкъщи се приемаше много сериозно. Затова и баба безцеремонно ми връчи книга (почти съм сигурна, че беше „Приключенията на Том Сойер“) с обещанието, че няма да мръдна, докато не прочета 15-ина страници. И така всеки ден. Ироничното е, че след известно вече нямаше нужда да ме кара да чета, сама си довърших книгата, а после и останалите в списъка. И започнах да обичам да чета. Та с лека нотка на шега може да се твърди, че „Приключенията на Том Сойер“ също промениха всичко.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
О, да! Храна и книга е добра идея, винаги. Само внимавам храната да е нещо, което не би се разляло по книгите, и затова предпочитам да си вземам плодове, докато чета. Ябълки, ягоди, банани, череши са ми любимите.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе с мляко. Понякога и липов чай.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си пасажи, да. Добих леко досадния навик да чета и подчертавам с маркер; за лекциите си е полезно, но съм наясно, че е ужасно неестетично за книги, затова се опитвам да се отуча и да се ограничавам, ако го правя.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител, винаги. Всеки път, когато все пак дръзна да оставя отворена дадена книга, чувам гласа на баба, която неодобрително ми казва: „Не прави никога така с книгата, Мими, ще заприлича на нищо, пази я!“.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, абсолютно и двете. Художествената ми е сладкото и лесно бягство, когато нехудожествената ми омръзне и/или дойде малко в повече.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиени издания. Така и не се научих да си чета лекциите на компютър, постоянно ги принтирам на хартия, което е кофти за екологията, но… факт. Та затова още по-малко ме влече книга в електронен вариант. Не знам, просто не е за мен, някак си не ми е същото, пробвала съм да чета на чужд електронен четец, но наистина не ми допада особено.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от главата и момента в разказа. Не мога никога да спра, ако случващото се ме държи в напрежение, няма начин. Винаги държа да довърша и да разбера какво ще стане.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди ми беше по-трудно. Ако самият текст ме дразнеше, си казвах, че на мен ми има нещо, че не може така, и си беше въпрос на чест да довърша текста, дори и да не ме е увличал изобщо. Напоследък се примирих, че понякога определени автори и книги не са моето нещо за момента. Съответно се е случвало и наистина да не довърша някои книги. „Confessions“ на Jaume Cabré е удачен пример.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да. Някои от главните герои в „Брулени хълмове“ жестоко ме дразнят, но книгата все пак ми е от любимите. Герои със странни и тежки характери, които успяват да вземат всяко възможно досадно и грешно решение. Въпреки това обаче все пак се връщам към тях от време на време, за да ме ядосат още малко.
Какво четеш в момента?
La fin de l’homme rouge*, което буквално би се превело като „Краят на червения човек“, от Светлана Алексиевич. Имам я и чета само на френски, но не знам какво е заглавието на български и дали е същото.
Коя е последната книга, която си купи?
Същата, La fin de l’homme rouge.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета само по една книга наведнъж. Обичам да довършвам всяка книга, преди да посегна към нова.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Стаята ми, по парковете, когато навън е хубаво, а по навик дори и из Университета.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам конкретно предпочитание.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да. Напоследък успявам да досаждам с приказки за Ювал Ноа Харари заради „Sapiens. Кратка история на човечеството„ и „Homo Deus. Кратка история на бъдещето„. Четат се доста лесно, не са никак тежка литература и поне на мен са ми много интересни.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организирам ги по езика, на който са издадени. Тоест, книгите ми на български си имат свои отделни рафтове, книгите на френски и на английски – също. Така се ориентирам много по-лесно, когато реша да потърся някоя.
*Става дума за книгата „Време секънд хенд“ на Светлана Алексиевич, издадена у нас през 2016 от „Парадокс“.