fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Оля Стоянова

7 мин.
Оля Стоянова е доктор по журналистика в Софийския университет, носителка е на награди за поезия, проза и драматургия. Авторка е на девет книги – на сборниците с разкази „Висока облачност“ (изд. „Жанет 45″) и „Какво сънуват вълците“ (изд. „Ciela“), а също и на „Пътеводител на дивите места“ (изд. „Жанет 45″) и на романа „Лични географии“ (изд. „Жанет 45″). Под нейното перо излиза и сборника с драматургия „Малки ритуали за сбогуване“ (изд. „Black Flamingo“). Има и четири поетични книги – „Фотографии“, „Проза“ („Жанет-45″) , „Пътна карта“ и „Улица „Щастие“ („Жанет45″). За последната си стихосбирка „Улица „Щастие“ получава националните награди „Николай Кънчев“ 2013 и „Иван Николов“ 2013Носителка е на „Аскеер“ 2014 за съвременна драматургия за пиесата „Покана за вечеря“, която се играе в Театър „София“. В момента на сцена са и пиесите й „Цветът на дълбоките води“ (Народен театър „Иван Вазов“) и „Жените от портокаловите градини“ (Куклен театър – Стара Загора).

Оля Стоянова е част от кампанията „Писател назаем“ на „Аз чета“ и вече е провела няколко успешни срещи с гимназисти. Препоръките й за извънкласно четене, насочени към учениците от гимназиалните класове, можете да намерите тукЗа себе си е споделя, че обича да пише, и обикновено казва, че е журналист. Разберете какви са книжните й навици в интервюто по-долу:

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?

Това наистина е труден въпрос. Не мога да си спомня първите пристрастия – трябва да е било нещо от Херман Хесе или Мигел де Унамуно, Албер Камю или Достоевски. Или Никос Казандзакис. Или Йордан Радичков и Атанас Далчев. Но аз обикновено нямам навика да се вторачвам в една книга или в един автор и продължавам напред.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?

Дори не ми хрумва. Нямам такива навици. Дори ми е странно, че някой може да чете и да се храни.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Същата работа. Като чета нещо, потъвам в него и забравям за всичко останало. Ако книгата е наистина добра, просто оставам будна до сутринта, докато не я прочета. Или пропускам спирка на метрото. Случвало ми се е два пъти досега. Интересното е, че и двата пъти четях поезия.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Изобщо не ме дразни идеята да драскам, щом книгата си е моя. Книгите са точно за това – да се четат, да се прокъсват от четене и от предаване от ръка на ръка, да носят следи. Най-тъжните книги са онези, които се неразтваряни, чисто нови.

Истината е, че преди време, когато бях ученичка, си отбелязвах важни цитати в книгата, които да си препиша по-късно в тефтерите. После спрях да го правя. Последните години внимавах да не драскам, да не отбелязвам, да не оставям следи, което се оказа пълна глупост. Особено за книгите, които ми трябваха по работа и след това ми се наложи, когато пишех дисертацията, например, да се чудя този или онзи цитат къде точно беше… Книгите са за това – да ги четем и няма нищо лошо понякога да им личи, че са четени. Пълно е с книги, които се изхвърлят, без да са разтворени някога. Ако хората ги бяха чели и си бяха отбелязвали важните места в тях, може би щеше да им е по-трудно да ги изхвърлят.

Книгата, ако не се чете, е просто предмет. А ние през цялото време говорим за важните книги, които са много повече от това. И тогава е по-важно да запазим смисъла, отколкото чисти страниците. Между другото – не приемам петна от храна по страниците.

Оля Стоянова

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Просто помня страницата. Ако имам разделител – добре, но при всички случаи  помня докъде съм стигнала. Това обяснявам и на децата – ако сте затворили страницата случайно, ако сте забравили докъде сте стигнали, не се ядосвайте – значи просто трябва да се върнете назад и отново да прочетете тези страници. Нали в това е смисълът.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете, разбира се. Даже понякога нехудожествената литература може да е се окаже изключително силна.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?

И двете, но предпочитам хартията и да държа книгата в ръка.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Е, понякога идва моята спирка и се налага да слизам. Но ми се е случвало да вървя и да си дочитам последните изречения от главата. А с това оправдание „само още няколко страници“ съм изкарвала до 4-5 ч. сутринта.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?

Вече да.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?

Зависи от героите. Но се сещам, че и Юрая Хийп на Чарлс Дикенс ме дразнеше, но не захвърлих „Дейвид Копърфийлд“ заради това, а си я дочетох с удоволствие.

Какво четеш в момента?

Пиесата „Никой“ на Йодьон фон Хорват, „Приказки за непослушни деца“ на Жак Превер, „Едноетажна Америка“ на Илф и Петров, „Харун и морето от приказки“ на Салман Рушди .

Коя е последната книга, която си купи?

„Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия Изток“.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Оказва се, че поне по няколко наведнъж. Една-две в чантата, още няколко до леглото, и още няколко – до бюрото. Но съм забелязала, че онази книга, която най-много харесвам, решително изпреварва другите.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Преди заспиване. В метрото, когато пътувам. Въобще, където ми остане малко време.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Май няма значение. Но сега, като си помисля, не се сещам за някакви поредици, към които да имам пристрастия. Освен ако не става въпрос за издателски поредици – „Съвременна европейска проза“ на „Colibri“ или „Отвъд“ и „Кратки разкази завинаги“ на „Жанет 45“.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Всичко на Светлана Алексиевич, „Стени. Пътуване покрай загражденията“ на Марчело ди Чинто, „Весел, гъделичкащ смях“ на Маргарит Минков.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

По време. Според това кога съм се сдобила с книгата. Когато се напълни едната библиотека, просто се прехвърлям към следващата. Е, поезията, философията и драматургията са отделно.