fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Цветелина Марева

6 мин.

Цветелина Марева е запалена читателка и немски филолог, който обича поезията, но не я намира единствено в книгите, а и в балета, пътуванията, хубавите разговори и летните вечери. Бивш преподавател и преводач, който в момента се опитва да бъде добър родител и да се ядосва по-малко. Често съм зачитала постовете й в книжните групи и всеки път съм си отбелязвала наум колко увлекателно разказва за нещата, които са я впечатлили. Ето защо днес с особен интерес ще ви заведа на виртуална разходка из нейните книжни находки.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 
Има такава книга, да. Това е „Татарската пустиня“ на Дино Будзати – един от най-любимите ми писатели, който съвсем простичко показва какво означава да си достоен и добър човек. С тази книга преобърна представите ми за смисъл и успех.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“? 
Не, не си спомням да съм го правила. Някак не свързвам двете дейности.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш? 
О, това определено е подходящ ритуал по време на четене. Кафето е най-универсалното питие, независимо от жанра на книгата. Иначе обичам чай с ром (докато чета уютен роман, чието действие се развива преди два-три века, примерно) или бяло вино, което незнайно защо свързвам с по-философска или нехудожествена литература.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 
Отбелязвам си, да. Често подчертавам, при това невинаги с молив. Не мисля, че е проява на немарливост към книгата. Така, като я отворя пак някой ден, ще знам, че сме си „поговорили“ или „поспорили“ пълноценно (усмихва се). Имам и няколко тетрадки и тефтери, в които преди си преписвах цели пасажи и страници. Сега използвам по-често Goodreads.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? 
Имам си любим метален книгоразделител с бухалче.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 
Преди време четях само художествена литература и съвсем съзнателно пренебрегвах нехудожествената. Това обаче се промени покрай засиления ми интерес към екзистенциалната психология. Започнах да си купувам и чета такива книги и покрай тях ме заинтригуваха и други – например автори като Стивън Пинкър, Даниъл Канеман, Зигмунд Бауман, Цветан Тодоров и др. Осъзнах колко много знания и нов поглед дават такива четива.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете? 
Основно хартиени. Парадоксалното е, че откакто си купих четец, чета още повече хартиени книги. Единственото предимство на електронните е, че не заемат място (не е малко в никакъв случай), но за мен книгата въздейства на много повече нива, не само като текст. Пък и е някак хубаво не абсолютно всичко да се дигитализира.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? 
Държа, да. Може би и затова люимият ми жанр са разказите и кратките форми като цяло. Често ми се е случвало да закъснявам, но да седна на някоя пейка само за да си дочета до край главата или разказа. Ах, това май не трябваше да си го признавам (усмихва се).

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
Вече мога и то с кеф и облекчение. Ужасно много книги ме чакат и е безсмислено да се насилвам да дочитам книги, които не са „моите“.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти? 
Може, да. Ако много са ме подразнили, значи писателят има майсторско перо. В момента чета такава книга с разкази с ужасно колебливи и нерешителни героини, голяма част от които накрая се самоубиват на всичкото отгоре.

Какво четеш в момента? 
Споменатата при предишния въпрос – „12 разказа за любов и смърт от знаменити руски писатели“. Дори само заради първия разказ книгата си заслужава много, а именно „Кротката“ на Достоевски. Изгледах и невероятната екранизация на Робер Бресон, която също препоръчвам.

Коя е последната книга, която си купи? 
Не е една! „Бегуни“ на Олга Токарчук, „Все ми е едно“ на Пер Петершон и „Любов не е думата“ – антология с полска поезия.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 
Още един променен читателски навик. Доскоро ми беше немислимо да чета по повече от една, но сега успешно редувам художествена с нехудожествена. И все пак предпочитам да е една.

Имаш ли си любимо място/време за четене? 
С мястото нямам проблем, но с времето имам. Най-голяма възможност за четене ми се отваря вечер, но тогава просто не мога да се съсредоточа и на другия ден установявам, че нищо не съм запомнила и осмислила от прочетеното. Затова предпочитам сутрин.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
Не помня да съм чела поредици, затова самостоятелни книги.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
Има, да – Дино Будзати, Итало Калвино, Ромен Гари, Бруно Шулц (но него не на всички, защото е твърде специфичен) и още много други. От поетите препоръчвам Здравко Кисьов, койтo според мен не е достатъчно познат сред по-младите читатели, а е прекрасен поет и преводач.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.) 
В момента цари творчески хаос, защото все още не съм осъществила мечтата си да имам цяла стая библиотека и мястото изобщо не ми стига. Липсва естетика и адекватна подредба, за жалост.