fb
Как четешСпециални

Как четеш: Ваня Хинкова

10 мин.

Ваня обитава света на книгите още от детството и до ден днешен целият й живот е свързан силно с тях. По образование е учител, по професия книжар и е един от онези хора, които много силно „горят“ в работата си – ако ви потрябва книжен съвет, тя е човекът! Мечтае един ден да има своя собствена книжарница, защото макар да не е убедена, че красотата ще спаси света, знае, че литературата ще го направи. Дори е намислила цитата на надгробната си плоча, който, разбира се, е от любима нейна книга – „Стършел“ на Етел Войнич: „Мушица весела съм аз – сега и в смъртния си час“.

А сега се пригответе за междугалактическо книжно пътешествие!

Какво са книгите за теб?
Най-добрият начин да дишам, да опознавам себе си и света, да живея повече от един живот, да ме има и в този.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Тайната градина“ на Франсис Ходжсън-Бърнет. Това е книгата, която ме научи още като дете, че Магията да променяш света се крие във всеки от нас. Както и това, че Земята е като портокал и всеки притежава парченце от него, но никой – целия портокал. Благодаря ѝ за безценните житейски уроци и за това, че помогна на една малка „тайна градина“ да разцъфти в душата ми.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Книгите също са вид „храна“, само че за душата, а не за тялото, така че по-скоро не. Но като дете най-любимото ми занимание в празните следобеди беше да се свия на леглото с книга в скута и шепа солети в ръка. Сега знам, че сетивата ми могат да задоволят само единия глад и просто избирам кое от двете да правя.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Има книги, от които наистина „огладнявам“ и „ожаднявам“ (като „Шоколад“ и „Къпиново вино“ на Джоан Харис например). Но водата е единствената субстанция, която използвам по време на четене. Останалите вкусове и аромати си ги наваксвам от самите книги.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Някога дори самата мисъл да драскам по книга ми се струваше почти светотатствена. Но това беше преди да стигна до идеята, че книгата е просто още един лист за писане, макар и вече пълен с думи. В нея често има място и за нашите собствени, стига да съумеем да намерим правилните. Затова пиша с молив, оставям си малки бележки или препратки, отбелязвам си цитати, които са ме впечатлили. Дядо ми също правеше така. Запомнила съм как на нощното му шкафче винаги имаше книга, а до нея – молив и очила. Сега по същия начин изглежда и моето шкафче. Ако щете, приемете го като проява на сантимент, още един начин да кажа: „Обичам те, дядо! Липсваш ми!“.

Момо КапорКак отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Разделител определено. Имам огромна колекция – по начина, по който някои хора колекционират обувки или марки. Голяма част от тях са ми подарък от приятели, които казват, че свързват всичко книжно с мен. Други са ми спомен от пътувания и градове, които са оставили своите незаличими следи в душата ми. И пак ги свързвам с книги и автори (например Белград и Момо Капор; Констанца и Иво Андрич).

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Отговарям, без да се колебая дори за миг – художествена. Аз съм романтичка по природа и измислените светове винаги са ме привличали повече от изучаването на реалността. Вярвам, че четенето е още един начин да сътвориш паралелна вселена, в която можеш да откриеш всички свои неизживени „аз“. Сигурна съм, че Ричард Бах би се съгласил с мен, както и Борхес.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Не знам дали този въпрос има правилен отговор. Сръбският писател Владислав Баяц казва: „Електронната книга е информация, а хартиената книга е култура“. Нека приемем, че съм съгласна с него. За мен електронната книга е удобство, но хартиената е магия – тя има тяло, мирис, цвят и душа също като нас, хората. Всъщност книгите по своята същина са живи същества. Оживяват в ръцете и сърцето на всеки, който ги чете и обича.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Да си призная – често пъти съм толкова уморена, че заспивам с книга върху главата, без да съм дочела до края започнатото. Това ужасно много забавлява семейството ми, но не ме отказва на следващата вечер да започна пак оттам, откъдето съм спряла последно. Случвало ми се е по няколко пъти да започвам една и съща глава в няколко поредни вечери, докато най-сетне не стигна до следващата. Прилича малко на историята за хамстера и колелото, но пак не се отказвам. С две думи – ужасно упорит читател съм.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
О, да. Научих се и на това с напредването на годините. Преди живеех с мисълта, че времето е безпределно пред мен и ще ми стигне да направя всичко. Вече знам, че не е така и че всеки миг е безкрайно ценен. Затова сега внимателно подбирам и книгите, и хората, с които общувам.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Героите в една книга никога не ме дразнят. Или ги харесвам, или не. Научила съм се да ги приемам такива, каквито са, без да се опитвам да ги променям. Проявявам към тях мъдрост, която за съжаление, ми липсва в живото човешко общуване. Но за да отговоря на въпроса ти – често пъти обичам повече самите истории, отколкото героите в тях. А и всеки герой е важен в една история. Без мрака няма как да оценим светлината, нали!

Какво четеш в момента?
„Енигма“ на Антони Казас Рос. Eдна от най-литературните и обсесивни истории, които съм чела някога. Има книги, които просто се просмукват в теб, попиват в кожата ти, кипят с кръвта ти и те настървяват да късаш парчета от себе си до пълно самоунищожение. Всъщност приличат малко на любов… нали? Енигма

Коя е последната книга, която си купи?
„Нищо“ на датската писателка Яна Телер, редом с цял куп поезия. Но за книгата на Телер искам специално да ви споделя две думи. Даниел Пенак казва, че, що се отнася до четенето, употребата на глагола „трябва“ е немислима. Но има книги, които трябва, наистина ТРЯБВА да бъдат прочетени и от деца, и от родители. Тази книга е от тях. „Опустошителна“ е единствената дума, с която мога да я опиша накратко. От тези истории, които те удрят право в сърцето, отнемат ти въздуха, разбъркват мислите ти и те оставят празен и самотен като пустиня – в питане на това знаеш ли кой си всъщност и на какво си способен, когато злото почука и на твоята врата. Отговорът… прочетете книгата и ще разберете!

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както се разбра от предишните ми два отговора – определено не съм моногамна в четенето. В интерес на истината, бях, но времето все по-малко ми стига, а има толкова много книги за четене. Така че сега поделям щедро вниманието си между няколко книги, като най-често редувам поезия с проза.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обикновено чета вечер в леглото преди сън и сутрин рано преди работа. Но обичам тихите неделни следобеди. Идеални са за четене, когато се отпуснеш в дрямката на деня. Обичам също така да чета поезия край Дунава, любувайки се на залязващото слънце. Имам си и любимо място там, край реката, но предпочитам да го запазя за себе си.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелните издания (индивидуалистът в мен се обажда). Мисля, че „Тримата мускетари“ на Дюма и „Сянката на вятъра“ на Сафон са единствените поредици в дългогодишната ми практика на читател. Но обичам да чета и събирам книги от един и същ автор. Едни от любимите ми „поредици“, в този смисъл, са на Харуки Мураками, Милан Кундера, Милорад Павич, Амос Оз, Амели Нотомб, Франсоаз Саган, Джоан Харис. Както и поетичните ми сбирки от „Издателство за поезия Да“ и тези на „Small Stations Press“.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Всяка книга, която е успяла да докосне сърцето ми. Всяка книга, която ме е разсмяла, разплакала ме е и ме е накарала да се почувствам по-добър човек. Всяка книга, към която бих посегнала пак.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По автор, ако е проза. Разделям я на българска и преводна. Ако е поезия – следвам поредиците и националността на авторите (балканска литература, европейска, американска и латиноамериканска, съвременна английска, чуждоезична и т.н.). Но това е само в добрите случаи, когато книгите ми са подредени. Истината е, че около мен цари постоянно един малък „творчески хаос“, както го наричаше майка ми, когато бях малка. Е, този хаос не ме е напуснал и до днес, така че при мен думата „ред“ е относително понятие. Но имам собствена логика на подреждане, която е непоклатима, макар и често неразбираема за околните, и благодарение на която мога да намеря книга в библиотеката си дори със затворени очи. Имам добра визуална памет и това помага.

[ + ]