fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Как четешСпециални

Как четеш: Виктория Бешлийска

7 Mins read

Демографският профил на Виктория би гласял, че е работеща, семейна и майка на две деца. Ние я познаваме като автор на блога Words Do Worlds – място за събиране на стари думи и нови светове и вече повече от година следим инициативата ѝ #ОбичамБългарскитеДуми. Всичко започва почти случайно – на 1 ноември 2018 г., Ден на народните будители и неин рожден ден, Вики моли читателите си да ѝ подарят по една забравена българска дума.

Към момента на страницата има публикувани 170 думи с техните значения, а оставените от читателите в коментари, съобщения и в публикации на стената са може би над 1000. Въпрос на време е да се превърнат в част от визуалната колекция.

„Блога поддържам изцяло сама – не бих допуснала някой да ми се меси в думите 😊“, разказва Виктория. „Правя го с огромно желание и с убеждението, че езикът е това, с което най-лесно може да изградим собствен стил в свят, подвластен на комуникациите. В същото време, за да се отличим, трябва да задълбаем, да слезем към корените, да разровим забравеното и да върнем паметта за идентичността си.“ допълва тя.

Нямаше как да не се намесим малко, но само за да я попитаме как чете.

I drugi istoriiКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Има книга, която буквално промени живота ми. Това е „И други истории“ на Георги Господинов и в частност разказа „Божури и незабравки“, който използвах като обяснение в любов на едно момче. С него се намирахме в ситуация, подобна на героите от произведението. Шестнайсет години по-късно с това момче все още обичаме да четем и отглеждаме две прекрасни момичета.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Любимо ми е да хрупам ябълки, докато чета.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи по кое време чета – пия и кафе, и чай, и вино. Последното ми е любима комбинация – щом го правя, значи съм успяла да остана на тихо вкъщи и се наслаждавам на нещо много добре написано.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам. Не обичам и да снимам страници, чувството е сякаш развалям книгата. Когато харесам някой цитат, преписвам си го като бележка в телефона. После публикувам интересните цитати в блога.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител или с каквото имам подръка – касова бележка, билет от метрото или от някой музей. Ако нямам нищо, запомням страницата, не е трудно.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена в 99% от случаите. Освен ако не е свързано с конкретна работа или проучване, всичко друго не ме привлича толкова за четене.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Аз съм от старата школа. Обожавам хартията и за мен няма други носители на книгите. Израснала съм в дом с много книги, в къщата на баба и дядо имаше кабинет с голяма библиотека – там бяха техните учителски ръководства, медицинските учебници на родителите ми и нашите детски книги. На обяд, когато цялата къща утихваше, се затварях там и с часове разглеждах всичко. Във всяка от стаите също имаше рафтове с книги. После, когато създавахме свой дом със съпруга ми (и двамата сме филолози), едно от първите неща, които поръчахме за вкъщи, беше голяма библиотека, която да стои в близост до масата за хранене. За мен е много важно да съм обградена от книги, да ги виждам и да мога да се пресегна към някоя по всяко време. Често го правя и си давам сметка, че при електронните устройства тази спонтанност би се изгубила.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа, но често не ми се получава или защото децата ме разсейват, или защото заспивам от умора, или защото трябва да сляза от метрото.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога, правила съм го десетки пъти. Обаче установих, че с годините съм станала по-търпелив читател и напоследък давам шанс докрай.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Какво означава да ме дразнят героите? Това са различни характери, също като тези, с които се срещаме ежедневно в реални живот. Любопитно ми е да ги разглеждам като типажи и проявявам разбиране. Със сигурност много повече може да ме подразни стилът на автора или качеството на превода и редакторската работа. Към тях не проявявам толерантност.

Какво четеш в момента?
„Нова земя“ на Иван Вазов на издателство „Кръг“. А също и „Кърджалийско време“ на Вера Мутафчиева.

Коя е последната книга, която си купи?
„Нова земя“, а последната, която получих като подарък, е „Утре“ на Радостина А. Ангелова в съавторство със сина ѝ Александър Станков – оставила съм си удоволствието да я прочета за малко по-нататък.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обичам, щом започна нова книга, да потъна в историята и да я преживея докрай. Случва се, ако книгата не ме увлича достатъчно, да подхвана нещо друго за момент, или пък ако чета с проучвателна цел, да натрупам няколко издания едно върху друго на нощното шкафче.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Истината е, че ми се чете винаги и по всяко време, но в последните години времето за това е лукс. Най-често чета на път за работа – в метрото или в автобуса. Това е и една от причините да не ползвам личен транспорт, само така си подсигурявам поне по час на ден да чета и пиша.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Щом е интересно и ми харесва, няма значение.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, в последните години силно препоръчвам книгите на Нарине Абгарян и Радостина Ангелова, както и всички български автори, творили преди повече от век.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанрове. Най-отгоре са пътеводителите, речниците и литературата, свързана с история на изкуството и литературата. После идват руската и европейската класики, българската класика и накрая съвременните издания. Само че палавите ръчички на малката ми дъщеря често пренареждат книгите, та тази подредба остава само пожелателна донякъде
😊

Снимка: Личен архив