Почитателите на Туве Янсон със сигурност знаят името на Анелия Петрунова, тъй като тя стои зад преводите на поредицата „Мумините“ (изд. „Дамян Яков“), книгите „Писма от Туве“ и „Туве Янсон: думи, образи, живот“ (изд. „Жанет 45“), сборника с разкази „Пътуване с лек багаж“ и други. Освен от шведски тя превежда още от английски, испански и норвежки език. Анелия е родена и живее в София. Завършва две специалности в СУ „Св. Климент Охридски“: скандинавистика и английски език и литература. През първите години от професионалния си път съчетава преподаването на шведски в Софийски университет с превод, като започва с нехудожествени текстове. От 2010 г. работи само като преводач и вече посвещава времето си предимно на художествената литература. В неин превод от испански език излизат „Нощ в Каракас“ от Карина Сайнс Борго (изд. „Жанет 45“), книгите на Кармен Мола (изд. „Кръг“), от английски език превежда романите „Гробът на сестра ми“ и „Сетният ѝ дъх“ от Робърт Дъгони, „Зимните хора“ от Дженифър Макмеън (изд. Benitorial), част от книгите на Луиз Пени и други. Тя продължава да се впуска в нови и разнообразни преводачески приключения, а как протича работата ѝ, с какви трудности се е сблъсквала и какво е научила досега може да прочете в рубриката ни „Как превеждаш“.
Как започна пътят ви като преводач?
Започнах да превеждам документи (т.е. нехудожествени текстове), след като завърших Софийски университет (през 2001 г.), и чак шест години по-късно, през 2007 г., се пробвах и с книги.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Да проверявам винаги, когато изпитвам дори минимални съмнения. Ако не съм 100% сигурна, а само 90% (или дори 60-80%), проверявам. По-добре да проверя, отколкото да съжалявам, че не съм проверила.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Не бих казала, че са ритуали, но обичам да планирам работата за деня (какъв брой страници искам да преведа) и да спазвам плана. Освен това, ако превеждам две книги паралелно, за преди обяд оставям тази, която възприемам като по-трудна, защото преди обяд се чувствам по-продуктивна. И всеки следобед излизам на разходка.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Преводачът трябва да бъде невидим и хамелеон. Работата на преводача е да предаде максимално добре текста на автора. Този текст неслучайно си има автор и този автор е решил да подходи по определен начин, затова смятам, че нямаме право да редактираме автора. Е, ако забележим очевидна фактологична грешка, можем или да се свържем с автора и да му предложим да я поправим, или дори направо да си позволим да я поправим в превода, ако наистина става въпрос за нещо, което очевидно е недоглеждане (и може да е „грешка“ дори не на самия автор, а например на редактора, коректора, печатаря), но не и да пренаписваме изречения или абзаци, защото не ни харесва как авторът ги е написал.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Ако преводът е направен съвестно и професионално, без съзнателен или несъзнателен стремеж на преводача да блесне за сметка на автора, кой ще може да каже кой от двата текста е по-хубав? Това е изключително субективно, да не говорим, че за да правиш подобна съпоставка, трябва да боравиш на достатъчно високо ниво и с двата езика, а още по-добре е да имаш опит и като преводач, и като автор. Другояче стои въпросът с преводите, които разкрасяват текста, защото на преводача субективно авторовият текст не му е харесал – това не те прави добър преводач, а точно обратното.
Коя е последната книга, по която работихте?
„Лудостта на тълпите“ (The Madness of Crowds) на Луиз Пени.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
От преводите ми до момента се гордея най-много с писмата на Туве Янсон и с „Нощ в Каракас“ на Карина Сайнс Борго – това са текстовете, които са предполагали по-голямо предизвикателство за мен като преводачка.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Всички книги оставят някакъв отпечатък. От тези, които преведох през последната година, най-траен отпечатък върху мен оставиха „Зимните хора“ на Дженифър Макмеън и „Пурпурната мрежа“ на Кармен Мола заради историите в тях, не толкова като предизвикателство в професионален план.
Кой е любимият ви чужд превод?
Сонетите на Шекспир в превод на Валери Петров.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
В Испанската гимназия имахме една преподавателка по превод, Людмила Петракиева, която казваше, че няма непреводими думи или изрази, всичко може да се преведе, но понякога не може да се преведе директно, със същия брой думи, а трябва да се прибегне до някаква друга преводаческа стратегия, за да се изрази смисълът и да се предаде поне горе-долу въздействието на думата или израза върху читателя. Това зависи донякъде и от културата, не само от езика. Ако имаше наистина непреводими думи, нямаше да четем толкова много текстове в превод.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Мисля, че засега е рано да се каже. Машинните преводи продължават да се усъвършенстват, но все още не са достатъчно съвършени. Напълно е възможно да има полза от тях – за случаи, когато е необходима бърза справка, а не можем или не искаме да ползваме услугите на преводач.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Научих за реален случай в Канада по време на пандемията, когато в дом за възрастни хора персоналът се уплашил от вируса и избягал, което довело до множество смъртни случаи, защото нуждите на обитателите на домовете не били посрещнати адекватно, след като били изоставени.
Вижте как превеждат още:
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
