Д-р Майя Праматарова е театровед, драматург, преводач от руски и английски език, хоноруван преподавател в редица университети. Превеждала е пиесите „Другият човек“ и „Фотоапарати“ на Пьотр Гладилин, „Месец на село“ от Иван Тургенев (спектакъл на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ – Варна), „Майка“ от Максим Горки (спектакъл на Драматичен театър Пловдив), адаптацията на Кристофър Хемптън по романа „Опасни връзки“ на Шодерло дьо Лакло (спектакъл на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ – Варна), текстове на Николай Гогол за спектакъла „Разходка с Гогол“ от пилотната програма „Театър +“ и др.
Майя Праматарова е автор на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ, както и „Бяло върху бяло“, посветена на поетесата Емили Дикинсън, представяна в Ню Йорк, Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, София и Москва, и моноспектакъла „Анна. Допълнена реалност. Репетиция“ с представления в София през ноември 2022 и март 2023.
От края на 2022 г. е член на екипа на програмата „Театър +“ на камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов“, замислена като платформа за обмяна на идеи и представяне на нови драматургични и сценични тенденции на съвременния театър.
В нашата рубрика тя споделя своята гледна точка за превода на драматургични текстове като част от сложния и многостранен процес по раждането на един спектакъл и специфичните предизвикателства, които той поставя.
Как започна пътят ви като преводач?
Спонтанно, когато започнах да работя като драматург. Превеждала съм проза, драматургия… Натрупах доста опит, който ми помогна да чета авторите по друг, по-задълбочен начин. Когато превеждах „Месец на село“ на Иван Тургенев за Варненския театър, в главата ми се въртяха образци от сценични интерпретации на пиесата и това ми помогна да визуализирам мислено текста и да навляза с лекота в процеса.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Всеки превод е потъване в авторовия свят, а не само работа върху конкретен текст. Докато превеждах „Опасни връзки“, адаптацията на Кристофър Хемптън по романа на Шодерло дьо Лакло, като че чувах героите от едноименния филм на Стивън Фриърс.
След време, направих експеримент със студенти, като им раздадох преведени от тях фрагменти, за да ги изиграем. И това не само повдигна настроението в аудиторията, но открихме нови думи и фрази.
Снимка: theatre.art.bg
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Ритуалите се променят във времето. Когато преведа дадена пиеса, предпочитам да я прочета на глас на режисьора още преди да започнат репетициите. Със Стилиян Петров това се превърна в задължителен процес. Той е поставял доста мои преводи, като два от тях са на пиеси от Пьотр Гладилин. Не бях в България, когато превеждах „Другият човек“ на Гладилин, но по съвпадение на обстоятелства се озовах на премиерата в Театър „199“. Сприятелих се с режисьора и преоткрих актьорите Койна Русева и Малин Кръстев. Години след това преведох още един текст на Гладилин — „Фотоапарати“, който Стилиян Петров постави с чудесен екип в Театър „Възраждане“. Според автора, пиесите му звучат у нас така, сякаш са „писани за българска сцена“.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Преводачът не редактира, а се доближава максимално до света на автора. Той е неговият представител пред другоезичната аудитория. Различните преводи предполагат различни техники. Да речем, едно е да превеждаш субтитрите на филм, друго е да превеждаш проза и нещо трето и четвърто е преводът на поезия и драматургия. Различните подходи се преподават на студентите, които изучават теория и практика на превода и това е важен етап по пътя към професионализма.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Другостта идва от новия език, надали това означава, че преводът е по-добър от оригинала. А и кой е арбитърът? Преводите, особено драматургичните, се нуждаят от редакции с течение на времето. Или, каквато е практиката в много театри, се поръчват нови преводи за новите постановки. Причините са две. Едната е самата динамика на езика, който се развива и променя с течение на времето. Друга причина е концепцията на спектакъла, която понякога е водеща и при превода. Имахме няколко предварителни разговора с режисьора Маргарита Мачева преди да започна да превеждам „Майка“ от Максим Горки за постановката ѝ в Пловдивския драматичен театър.
Снимка: theatre.art.bg
Коя е последният превод, върху който работихте?
Работих върху текстове от Николай Гогол за постановка на камерната сцена на Народния театър в рамките на пилотна програма „Театър +“. Това е платформа за дългосрочна и съвместна творческа работа за обмяна на идеи и представяне на нови драматургични и сценични тенденции на съвременния театър. Ключова дума на програмата е среща. На някои от тези срещи говорим и за новите преводи.
Въз основа на преводите ми на фрагменти от Гоголевите „Петербургски повести“: „Невски проспект“, „Нос“, „Портрет“, „Шинел“, „Дневникът на един луд“, режисьорът Катя Петрова направи своя сценична адаптация със заглавие „Разходка с Гогол“. Предварителната ни работа продължи и по време на репетициите. Уточнихме някои думи и фрази, а от други се отказахме, защото в театъра играе роля и невербалната комуникация.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Не съм мислила за работата на преводача от този ъгъл, но ми се е налагало да превеждам филми без да имам текста пред себе си, направо от екрана и това е голямо изпитание. Да речем, на прима виста преведох „Иконостасът“ на режисьорите Тодор Динов и Христо Христов. А изпитах гордост, когато преведени от мои студенти разкази бяха публикувани в сборник и то в няколко версии: електронна, книжна и за хора със слабо зрение.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Преводите на Еврипид на Доротея Табакова. Преди десетина година нейни преводи бяха издадени в книга, а след това тя преведе „Електра“, за да бъде поставена на сцена. В процеса на работата си, въпреки големия си опит, тя решава да обсъди превода си с колеги и приятели. Това води до нови находки от нейна страна — както лексически, така и ритмични.
Много важни за мен са и преводите, които колеги правят на мои авторски пиеси. Пиесата ми „Бяло върху бяло“ се игра в Ню Йорк от двуезичния Steps Theatre първо на английски в превод на Анджела Родел, а след няколко години — и на руски в превод на Мария Ширяева. Пиесата ми „Не минавай по мост“ в превод на Ася Ник се игра на оф-оф-Бродуей (4th Street Theatre), а тепърва предстоят фестивални участия и на постановката по последната ми пиеса „Анна. Допълнена реалност. Репетиция“ в превод на английски език от Жасмина Тачева (режисьор Катя Петрова с участието на Линда Русева, сценограф Тита Димова-Вантек). Работата и като преводач, и като автор, чиито пиеси се превеждат, е за мен постоянен лабораторен процес.
Снимка: theatre.art.bg
Кой е любимият ви чужд превод?
Труден въпрос, но сред любимите ми преводачи е Цветан Стоянов. Чрез неговото разбиране за поетиката на Емили Дикинсън се доближих до поезията ѝ. В един момент това се превърна в страст, посетих дома ѝ в Амхърст, Масачузетс, написах пиесата „Бяло върху бяло“, вдъхновена от нейното творчество. Благодарна съм на драматурга Антоанета Войникова, вдовицата на Цветан Стоянов, която неотдавна ни напусна, че дари авторските права на някои от преводите му и ги включих в текста си.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Не са малко. Сблъсквала съм се с редица проблеми при преводите на пиеси на Александър Островски. Подобни проблеми имаше и Роберта Арчелони, театровед и преводач от Италия. Заедно обсъждахме съвременните аналози на думи и изрази, използвани в разговорната реч от някогашните търговци и чиновници. Търсихме варианти на пословици. И в повечето случаи стигахме до решение в зависимост от контекста.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Машинните преводи са инструмент, който може да носи вреди или ползи в зависимост от начина, по който се използват. Технологиите се развиват с голяма скорост и помагат при преводите на ръкописи, при дигитализирането на библиотеки, при прочитите на старинни текстове. Да речем, при тяхна помощ се четат крехките папируси, затрупани от вулканичната тиня в тъй наречената Вила на Папирусите. Това е нашето настояще и бъдеще, което не отменя работата на преводача, но предполага и той да се променя.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която сте превеждали?
Всеки превод е ново доближаване не само до автора, а и до времето, в което е живял. Преводът на пиесата на Иван Тургенев ме подтикна да започна да изучавам неговия живот. В момента чета кореспонденцията му с Флобер, с Полина Виардо… Надявам се, че в досега на измислица и документ ще се роди нов текст.
Вижте как превеждат още:
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
