Ненко Генов вече се наложи сред популярните имена в българската литература за деца – като автор, преводач, а също и с блога си „Книжни криле“. Той е роден в Пловдив, но от повече от десет години живее в Полша със съпругата и трите си деца. Завършил е английска филология и има магистратура по „Филмово и телевизионно изкуство“. През годините е работил в телевизията, снимал е късометражни филми, сценарист е на няколко детски театрални постановки. Днес работи като преподавател и в малкото свободно време, което успява да си открадне, пише книги и ревюта и превежда, разбира се. Голям почитател е на киното и комиксите, което може да се забележи и в поредицата му „Сбогом, дневнико!“ (изд. „Хермес“), която пише и илюстрира сам, както и в най-новата му книга „Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи 1: Пратеник през портала“ (изд. „Артлайн“), илюстрирана от Галин Георгиев. Споделя, че (меко казано) обожава „Междузвездни войни“ и в галактиката на Джордж Лукас се чувства у дома. А как се чувства в преводаческата галактика, вижте в интервюто.
Как започна пътят ви като преводач?
Покрай блога „Книжни криле“ завързах контакти с издателства. Познават ме и като автор на детска литература. Борислава Борисова от издателство „Таймлайнс“ знаеше, че живея в Полша, искаше да добие представа за една известна серия детски книги, но английските преводи, които полското издателство беше предоставило, не бяха на ниво. Боби искаше превод от оригинал, а „игра на развален телефон“, при която се минава от полски към английски, от английски към български, и чарът се губи някъде „по линията“. Преведох няколко книги за нея, харесахме се много и оттогава не сме спирали да работим заедно. Много съм благодарен за отношението и приятните ангажименти. Дори се чувствам малко разглезен, тъй като не зная колко други преводачи могат сами да предлагат заглавия, да кажат на издател: Искам да превеждам това, много е готино!, а издателят да изпълни желанието им и да купи правата за дадената книга или поредица.
Последваха и други издателства – „Ракета“, „Пурко“, „Егмонт“… Не съм изпращал никъде CV-то или дипломите си, просто съм подхвърлял на определени хора, че с радост бих превеждал това или онова от полски или английски. Имам възможността да избирам и колегите си, и книгите за превод. Имам щастието да работя единствено и само по преводи, които са интересни и приятни лично за мен. Хората познават вкуса ми и знаят, че го превеждам не по задължение, а с желание и ентусиазъм, че ми доставя удоволствие… И това е движещата сила. Така лека-полека преводаческите ангажименти станаха все повече. Към днешна дата съм работил по книги и комикси, чиито преводи спокойно бих могъл да окачествя като сбъднати мои мечти.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Колкото и добре да си мислиш, че си се справил, винаги може да има тресчици за дялане. Колкото повече време за преглед и редакция – толкова по-добре!
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Не, нямам. Но в идеалните условия ще има спокойствие, тишина и уют, плюс чаша топъл чай или шоколад.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
При художествената литература, що се отнася до стил и изказ – да, определено. Не говоря за пренаписване, за промяна на намерение, атмосфера, сюжет, а за чисто езикова редакция. Такава често е за предпочитане пред робуването на оригинала, понякога е дори наложителна. В крайна сметка, главната цел е читателите да получат възможно най-добро книжно преживяване на родния си език. Превеждайки, често редактирам и адаптирам. Това е част от гъдела и предизвикателството. Попадал съм на текстове, при които съм се чудил защо нещо, което определено има нужда от изглаждане, не е било хванато от редактора на оригинала. Питам се не е ли подразнило това читателите зад граница или защо е допуснато в голямо международно издателство. Но се радвам, че имам възможността да се намеся, и да го отстраня поне за родното издание. И с риск да прозвучи нескромно, мисля, че съм работил по книги и комикси, които на моменти звучат чувствително по-добре на български, отколкото в оригинал.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Да, добър преводач е. Уви, заслугата му ще остане незабелязана за мнозина и средностатистическите читатели ще препишат качествата на текста изцяло на автора. В киното режисьорът и сценаристът имат нужда от добър актьорски състав, оператор, монтажист и т.н. Всеки от екипа оставя отпечатък. Групово и колективно е. При книгите екипът е доста по-малък и литературата е доста по-лична, авторът е основна и главна движеща сила, но не е единствената. Около него има хора, които помагат за това да се получи по-качествена и изпипана книга. В случая с преводната литература, преводачът понякога става почти съавтор. Особено при мерената реч.
Коя е последната книга, по която работихте?
В момента това са трети и четвърти том на комикс поредицата за Хилда на невероятния Люк Пиърсън. След броени дни излиза ваканционен брой на списание „Мики Маус“ – работя и по следващия том от колекцията „Дъкбург“, събираща класическите Дисни комикси на Карл Баркс, създателя на чичо Скрудж. В края на август пък ще видим втори том на манга серията „Star Wars. Великата република: На ръба на равновесието“. А почитателите на зайчето Тру на Барбара Космовска сигурно ще се радват да научат, че превеждам и втора книга с неговите приключения.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Много се гордея с превода на една поредица от римувани детски книги с глави, която все още не е видяла печат. Беше хвърлена ръкавица за мен, и съм много горд, че ми се получи така добре. Нямам търпение да излязат книгите, но това отнема време. Много се радвам също така, че именно на мен се е паднало да превеждам заглавия от някои от най-любимите ми поредици изобщо. Чувствам се мъничка част от нещо голямо!
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Star Wars преводите ми! Когато получих предложението да работя по заглавия от „Междузвездни войни“, направо подскочих до тавана! Най-накрая се сбъдна отколешната ми мечта да работя официално по нещо, свързано с любимата ми вселена. Човек си мисли, че всичко ще върви бързо и гладко, когато превежда нещо, което така или иначе му е голяма страст и е специалист в областта. Истината е, че именно тогава имаш най-много варианти в главата си и най-много задълбаваш във всевъзможни дреболии, които най-вероятно 90% от читателите дори няма да усетят и на които няма да обърнат внимание, но ти искаш всичко да е изпипано до перфектност. За щастие, имах възможност лично да контактувам с автори и създатели и да консултирам някои малки детайл и с тях.
Кой е любимият ви чужд превод?
Не съм сигурен, че мога да посоча само един. Но тъй като страшно обичам скандинавска детска литература, държа да изкажа огромна благодарност към всички, които се грижат да не скучая в това отношение. И дълбок поклон пред покойната Вера Ганчева, преводач на Астрид Линдгрен. Гръмки аплодисменти за Анелия Петрунова, преводач на Туве Янсон и любимите ми Мумини!
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Първото, което ми идва наум, са множеството непреводими ономатопеи в комикси и манга, при които на нас дори ни липсват букви за предаване на някои звуци. Човек седи пред компютъра и издава странни, нечленоразделни звуци и мъдри как да побългари „звуковите ефекти“ на някоя сцена.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Машинните преводи носят вреда единствено в случаите, в които някой си прави илюзията, че може напълно да им се довери и изцяло да разчита на машината. Технологията все още не се е развила достатъчно. Това е съвременен инструмент за бърза справка. В определени ситуации се справя доста добре. Друг път поднася пълни абсурди.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Едно от най-забавните неща – да пишеш бележки под линия. Научих например що е то „Truant officer“. Длъжност, която е била често срещана в миналото в образователната система на някои западни държави. Работата на този служител е да издирва ученици, които отсъстват от училище без позволение и да ги връща в класните стаи. С други думи – „Училищен полицай“ или „Ловец на кръшкачи“.
Вижте как превеждат още:
Рада Ганкова
Даниел Пенев
Майя Праматарова
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
Книгите, споменати в тази статия, ще намерите в Ozone.bg, като някои от тях можете да вземете с отстъпка.
