Невена Дишлиева-Кръстева е филолог с диплома от Софийския университет и магистърска степен по изкуствознание от НБУ. Преводач с вкус към литературата на ХХ век и особено влечение към автори, с които споделят общи ценности, свързани със съхраняването на човешкото у човека, преодоляването на травмите и протегнатата ръка към Другия. Превеждала е Капка Касабова, Крис Клийв, Пиер Мейлак, Роуз Тримейн, Джефри Мур, Джефри Юдженидис, Мохсин Хамид, Зейди Смит, Джон Ъпдайк, Филип Рот, Рана Дасгупта и още над 40 автори от САЩ, Великобритания и Канада.
Познавате я и като главен двигател на ICU – бутиково издателство, в чието портфолио са автори като Олга Токарчук, Джанин Къминс, Крис Клийв, Марийке Лукас Райнефелд, Горан Войнович, Колъм Тойбин, и още цяла плеяда впечатляващи съвременни творци, чиито книги са преведени от десетина езика. Невена е съставител на трите емблематични сборника: „Куфарът на брат ми“, „Бащите не си отиват“ и „Истории от 90-те“.
Ако питате Невена, тя ще се определи (скромно) като „директор на водопад (под формата на издателство); издирвач на радостта, спотаена в думите, чистите отношения и тичането. Вятър в крилата.“ Ако питате мен, бих ви споделила, че в нейно лице припознавам един от най-чувствителните, чисти и истински добри хора, които познавам. Мога на всеослушание да се похваля, че я наричам Приятел, а на професионализма и хъса, с който издава и превежда важна литература, се възхищавам най-искрено. Не са много книгите, които бих препрочела предимно заради блестящия им превод. „На смелите се прощава“ от Крис Клийв и в превод на Невена е първият такъв, за който се сещам.
Как започна пътят ви като преводач?
С преводи на рокпарчета в английската гимназия. След това, в еуфорията на 90-те, експериментирах с фрагменти от текстове за списание „Витамин Б“. Първият ми преведен роман прерасна в дванайсеттомна поредица, която превеждах има-няма десетилетие – „Мечът на истината“ от Тери Гудкайнд. Превеждането на фентъзи ми беше закалката и школата. Общият брой страници надхвърля 6000.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Да ценя самотата. Да се изключвам, независимо от обстановката около мен, и да се телепортирам, където ми е важно да бъда. Да работя неработа.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Обичам да се обграждам с нещица, свързани с автора ми в момента. Купувам си възможно най-много негови книги, лепя си бележки с думички, корици… създавам си атмосфера, все едно къде се намирам.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Понякога е изкушаващо, защото четеш и усещаш мощната сила на написаното, която бълбука под повърхността и си наясно, че редакторът на оригиналния текст не си е свършил работата. Въпреки това не бива, без да се консултираш с автора. Невинаги е възможно и това усложнява нещата.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Не бих използвала категории хубав и лош. Всеки превод е различен оригинал.
Коя е последната книга, по която работихте?
„Време за суинг“ от Зейди Смит. В момента превеждам „Злато“ от Крис Клийв. Но много бавно, защото съм в период, в който повече редактирам, отколкото превеждам.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Мога да кажа кой ме доведе до ръба на пълното отчаяние и ме извиси до неописуемата радост – „Граница“ от Капка Касабова. Много повече от просто превод, свързване с авторката на нива, каквито не съм си представяла, че са възможни. Драматични трусове и вдъхновяващо усещане за близост. Това имах предвид, като казах „неработа“.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
„Вълшебната планина“ от Томас Ман, превод от немски Тодор Берберов.
Кой е любимият ви чужд превод?
The books of Jacob by Olga Tokarczuk, translated by Jennifer Croft. Надявам се българският превод на същата книга да ми стане също толкова любим. Даже повече.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Аз съм доста разпиляна, все се заричам да си вадя интересни преводачески казуси, но оставям за после и забравям. Сега се сещам за един разказ на Колъм Маккан, който се хванах да преведа, защото просто не можех да не опитам. Дори не помня дали излезе някъде, важен ми беше процесът. Състоеше се от пет или шест параграфа, всеки от които безкрайно дълго изречение, нанизано като броеница, всяко зърно от три кратки думи. Звучи просто, но е сериозно упражнение по вникване в смисъла и пренареждането му така, че да работи на другия език в зададената матрица. Много са ми любими и полетите на въображението при превод на фентъзи – „Плъзга“ (вече съм забравила как беше на английски, представлява живачно-сребристо същество, което може да те пренася на различни места през нещо като кладенец), „Mорещица“ (Mord-Sith)…
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
И двете. Зависи кога и как.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Едно от любимите ми преживявания, докато превеждам, е да издирвам музика, книги, картини и пр., които се споменават. Цял един паралелен свят.
Вижте как превеждат още:
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
