Ваня Георгиева е преводач и преподавател на италиански език. Родена и израснала в София, тя завършва специалност „Рехабилитация“, а през 1991 г. заминава за Италия, където дълги години живее и работи. В последствие завършва и „Литература и философия“ в университета във Фоджа. След като се завръща в България, започва да преподава в Италианския културен институт и да превежда книги от италиански език. Към момента има шест публикувани романа в неин превод и още три, които предстои да излязат през 2024 г. За себе си споделя, че винаги е изпълнена с енергия и обича да се впуска в нови предизвикателства. Какво и дава и с какво я предизвиква преводаческата работа, вижте в материала.
Как започна пътят ви като преводач?
Всичко започна случайно. Веднъж споменах пред любимата си ученичка по италиански език, Соня Хачикян, която сега ръководи издателство „Лемур“, че би ми харесало да мога да преведа книгата „Един ден в Древен Рим“ на Алберто Анджела. Следила съм всички негови предавания по телевизията на изключително интересни теми, от които човек може да научи куп неща. Тя ми отговори, че книгата вече е преведена, но малко след това ми предложи да преведа за нейното издателство „Сред хълмовете на Просеко“ от Фулвио Луна Ромеро. Не можех да повярвам, че е истина. Приех със смесени чувства на радост и страх, че няма да се справя, но в крайна сметка мисля, че се получи добър превод. А след тази книга се заредиха и другите.
Може би най-голямото ми предизвикателство към момента в този занаят идва от стремежа ми с всички сили да предам точно мисълта на автора на добър и правилен български език, без да използвам чуждици. Това невинаги е възможно и сега си давам сметка за колко неща нямаме българска дума.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Работата ми като преводач ме учи преди всичко на постоянство, тоест старая се да превеждам всеки ден, макар и по малко, за да не изпусна нишката и усещането за разказа.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Не мога да кажа, че имам ритуал, но в някакъв момент в мен бликва желание да седна да превеждам и се старая да го последвам, а това се случва по всяко време на денонощието. Често дори съм водена от обикновено любопитство какво ще се случи по-нататък в повествованието.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Смятам, че принципно всеки превод е своего рода редакция, защото се налагат множество промени, например в словореда или уточняването на някои подробности, а също и начина на воденето на диалозите.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Преводачът, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст, е сигурно добър, щом е създал нещо хубаво и завладяващо, но може би същият този преводач би могъл да опита да напише нещо свое, защото вероятно има талант за това.
Коя е последната книга, по която работихте?
Последните две книги, които преведох, се оказаха доста трудни, защото бяха изпълнени с изрази на диалекта на съответната област в Италия. Авторът Доменико Дара умишлено ги беше вмъкнал на много места и аз забелязвам, че напоследък много италиански писатели правят това. По телевизията също често говорят за оригиналността и емоционалното въздействие на диалектите въобще и за тяхното евентуално поддържане и възродяване. В момента превеждам поредния криминален роман на Илария Тути за комисар Тереза Баталия, който отново не е традиционното криминале, а далеч по-дълбоко и значимо произведение.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Не бих могла да отговоря коя книга съм превела най-добре, това могат да кажат читателите, но все пак аз най-много си обичам „Малинверно“ на Доменико Дара, тя ми е като любимото дете и затова ми се ще точно тя да е преведена по най-добрия възможен начин.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Мога да кажа, че всички книги, които съм превела, са оставили траен отпечатък в съзнанието ми. Често си мисля за тях и се сещам за различни подробности и случки в разказаните събития.
Кой е любимият ви чужд превод?
Като ученичка най обичах да чета романите на Чарлз Дикенс. Намирах ги за изключително интересни, с неочакван край и подробни описания на разни места, природни картини, човешки характери и взаимоотношения. Четях дори нощно време под юргана, с фенерче в ръка, защото майка ми не ми разрешаваше да чета много-много странична литература. „Учи си уроците“– казваше – „книгите хляб не носят“. Може и да не носят много пари, но без книги животът би бил празен и безсмислен. Книгите, и въобще изкуството, са душата на живота.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Има, разбира се, думи, които не могат да се преведат по никакъв начин и в такива случаи или измислям нещо сходно с българския език, или просто я прескачам. Например на италиански във въпроса: „Che fai di bello?“, „di bello“ не може да се преведе и да се получи „Какво хубаво правиш?, затова просто го пропускам или го замествам с: „Какво правиш?“ или нещо подобно.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Не прибягвам до „услугите“ на машини, дори само за превод на определена дума. Винаги ползвам речници в хартиен вид. Все пак смятам, че това, което роди човешката мисъл, е несравнимо и незаменимо, както и човешката ръка. Не би ми било приятно да чета книга, преведена от машина. Няма да го има усещането за присъствие на третия човек, освен автора и читателя.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
От книгите, които съм превела, съм научила доста любопитни неща. От една страна, те идваха като потвърждение на онова, което вече съм видяла или преживяла по време на почти двадесетгодишния си престой в Италия, от друга, познанията ми се попълваха от допълнителни факти, отнасящи се до традициите, навиците и въобще живота на италианците. Даже ме карат да си спомням определени изказвания на мои познати по един или друг въпрос.
С огромен интерес прочетох например за практиката да се оставят новородени деца в специално пригодени въртящи се ниши в стените на църквите. Бебето, което майката не иска или няма възможност да отглежда, се оставя заедно с бележка или някакъв специален знак, плотът се завърта, а от другата страна го поема монахинята, която е „на смяна“, защото там денонощно дежури някоя от тях. Бебето веднага се поема и за него се полагат съответните грижи. Ако до две седмици майката не го потърси, посочвайки съответния знак за отличаване, то бива предадено в институт за осиновяване.
Вижте как превеждат още:
Емил Минчев
Владимир Молев
Марко Видал
Хасине Шен Карадениз
Дария Карапеткова
Ненко Генов
Рада Ганкова
Даниел Пенев
Майя Праматарова
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
Книгите, споменати в тази статия, ще намерите в Ozone.bg, като някои от тях можете да вземете с отстъпка.
