Въпреки че е “на мода” от поне пет години, янг адълт литературата все още не може да се освободи от предразсъдъците и рамките, в които се опитват да я натикат медиите и някои по-възрастни читатели.
Преди всичко не забравяйте, че young adult, както е популярният термин, не е жанр. Всъщност за всеки, който поне малко е внимавал в часовете по литература в пети клас, това е ясно от самото начало.
Също като възрастните, младите читатели имат разнообразни интереси и разнородни вкусове. Под общото название “young adult” се категоризират книги от различни жанрове, които биха представлявали интерес за читатели на възраст между 12 и 18 години (естествено, тези възрастови граници също са много условни). В тази категория попадат всякакви книги – от най-популярните фентъзи и фантастика и техните безбройни поджанрове до романтични, криминални, мистерии, исторически и хорър истории. Въпреки всеобщото впечатление, че романите за млади читатели се люшкат между постапокалиптичното бъдеще и блестящите вампири, всъщност в тях се открива огромно разнообразие на теми и герои.
Друго погрешно схващане поставя всички книги, в които главният герой е в тинейджърска възраст, в категорията “young adult”. Така както не всички книги с герои-деца са “детски” (два бързи примера: “Клиентът” на Джон Гришам, “Сиянието” на Стивън Кинг), така и тинейджърите могат да се появят във всякакви книги, без да ги превръщат непременно в литература за млади читатели. “Очи от рая” е young adult, “Лолита” – не е.
Как да преценим дали една книга е подходяща за тинейджъри, или не? За съжаление, често не можем да се доверим на книжарите или издателите, които също като читателите повечето пъти трябва да се ориентират само по корица и анотация. Понякога пък корицата и анотацията са така направени, че да подведат читателя – тийн аудиторията е една от най-бързо разрастващите се и от няколко години е водеща на пазара на книги в световен мащаб.
Аз лично проучвам книгите в интернет. Книжните блогове са особено полезни в този аспект, но Goodreads понякога е малко по-изчерпателен. Феноменът “Какво четеш”, една от най-активните читателски групи във Фейсбук, също може да ви бъде ориентир, но трябва да подхождате внимателно – членовете й имат особено чувство за хумор.
Един от предразсъдъците, с които се сблъскват почитателите на този тип книги е, че понеже голяма част от тях са писани от жени, заглавията автоматично се определят като “момичешки”. Повечето такива коментари идват от хора, които никога не са отваряли подобна книга и са пълни глупости.
YA книгите могат да ви предложат огромно разнообразие от герои и автори мъже – Джон Грийн, Маркъс Зюсак, Скот Уестърфийлд, М. Р. Кери, Патрик Нес… И това са само тези, преведени на български. За съжаление, някои от обвиненията по адрес на литературата, за която си говорим, са верни. Например липсата на разнообразие във външния вид и произхода на героите, тяхната етническа принадлежност или сексуална ориентация. Естествено, това също е на път да се промени – редица автори работят по такива заглавия, насърчавани от страстните почитатели на young adult книгите. Издателският бранш обаче е консервативен и трудно предприема рискове, особено в България.
Бъдещето на young adult литературата е неясно и обект на спекулации. Както във всички други категории и тук има “чудеса за един ден”, комерсиални проекти, паразитиращи върху поредната тийн мания, редом с искрени, стойностни книги, които имат способността да променят живота на читателите си. Има нещо обаче, което можем да твърдим със сигурност – книгите за млади читатели са тук и нямат никакво намерение да изчезват. Напротив, вълнуващото им приключение тепърва започва.
