fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Да убиеш Фидел Кастро в „Когато напуснахме Куба“

5 мин.

Още щом затворих последната страница на „Догодина в Хавана“ (изд. „Анишър“) истински съжалих, че не съм добавила към книжния ми подбор за морето и втората част от поредицата на Шанел Клийтън, посветена на магичната Куба. Въпреки че романите могат да се четат самостоятелно, заедно рисуват цялостната картина на една страна, превърнала се в нарицателно за неземна красота и идилия, също толкова потресаващи, колкото и тежката ѝ съдба – от създаванетоѝ, та до днес.

В „Догодина в Хавана“ срещнахме Елиса Перес, дъщеря на един от немалкото захарни барони по онова време, и прочетохме нейния разказ за причините и начина, по който семейство ѝ е трябвало да се прости с родната земя. Там видяхме и Марисол – внучката, направила всичко по силите си, за да занесе праха на баба си на кубинска почва.

В „Когато напуснахме Куба“ е време да се запознаем с една от сестрите на Елиса – Беатрис. Останала почти пълна загадка за читателите на „Догодина в Хавана“, тук Беатрис Перес получава своя шанс да разкаже необикновената си история.

Характерът на Беатрис винаги я е отличавал от останалите дъщери в семейството, но постъпките и наклонностите ѝ открай време са свързани с тези на друг член на фамилията Перес – нейния близнак Алехандро. Момчето, което така и не напуска дома. Синът, който предава семейството си и пожертва живота си в името на една свободна, независима от Батиста, Куба. Младеж, чието потекло не се различава особено от това на Фидел – и двамата са синове на заможни родители, и двамата зарязват всичко в името на една мечта.

Но дали Революцията е щяла да се случи, ако хората като Алехандро са знаели зад чий гръб точно застават? Дали, ако са били в течение на истинските планове на Фидел, са щели да се борят за неговата победа? Съмнявам се. Както споделя Пабло, дядото на Марисол от предишната книга, много хора са останали излъгани тогава.

Непокорна, дива и различна, Беатрис не мечтае за съпруг и деца като сестрите си. Нейните блянове са същите като тези на Алехандро. Ето защо тя тайно присъства, и то неведнъж, на революционните сбирки, на които той ходи, дори когато баща му вече го е отлъчил от дома. А когато един ден губи брат си завинаги, Беатрис намразва Фидел Кастро с цялото си същество и се зарича да го убие.

Ето на какво посвещава живота си тази жена и каква е историята, която ще четете в „Когато напуснахме Куба“. Когато пристига в Палм Бийч – където единствената работа на майка ѝ е да ѝ досажда с нападки, задето непрекъснато отхвърля предложения за брак, – Беатрис работи за постигането на личните си цели. За отмъщението ѝ помага Едуардо Диас, най-добър приятел на нея и брат ѝ още от деството в Хавана. Той ѝ осигурява помощта на ЦРУ – или пък е по-добре да кажа, че осигурява на ЦРУ точната пионка, нужна за играта им? Важното е, че в крайна сметка Беатрис получава своя шанс.

Съдбата на Беатрис Перес е много интересна, но няма смисъл да ви лъжа, че е осъществила плановете си – сигурно всички знаем, че Фидел Кастро не умира в младините си от ръката на жена. Неговата смърт идва като подарък в живота на кубинците едва през ноември 2016 г. За съжаление обаче кончината му не умъртвява и Режима.

На страниците на втория роман на Клийтън не липсва любов. Даже бих изтъкнала, че тук тя е далеч по-осезаема, жива и пълнокръвна, отколкото в предишната книга, а и в много други любовни романи изобщо. Мъжът, когото Беатрис Перес ще срещне, не може да ѝ бъде съпруг, а и тя не желае да има такъв. Чувствата, които таят един към друг, обаче са повече от достатъчни за нуждите на един човешки живот, или поне така ми се струва.

Интересен факт, който научих от блога на Шанел Клийтън, е, че първоначално тя самата не е смятала да пише поредица любовни исторически романи за Куба. Замисълът ѝ е бил да напише един. Но докато преплитала нишките на „Догодина в Хавана“, се родила историята на Беатрис – толкова неудържима и важна, че авторката трябвало да спре за малко с отглеждането на първата си рожба, за да вдъхне живот и на втората.

Вярвам, че двете книги не могат една без друга – най-малкото няма да желаете да си го причините. Когато ви връхлети неутолимата жажда да узнаете повече за онази прекрасна, но тъжна земя, ще поискате още. Ето защо можете да погледнете през очите на Беатрис – тя ще ви разкаже достатъчно, за да си изградите представа за картите, изиграни от Америка и Русия в деликатната игра, наречена Куба. И ще ви научи да обичате себе си, страната си, а и другите хора.

Ревюто на Марти за „Догодина в Хавана“ ще откриете тук. Прочетете и ревюто на Хриси от „Hrisilandia“ за „Когато напуснахме Куба“.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!