fb
Ревюта

“Лапи” или светът според котките

2 мин.
Lapi T. Yana Yankova

Lapi T. Yana YankovaКнига, чиито герои са само котки, които са се разположили в красиви цветни илюстрации из страниците й? Не бих могла да устоя, признавам си, още повече че алергията ми не се разпростира върху книжни котки. „Лапи“ (изд. „Жанет 45“) обаче не е книга само за любителите на мъркащите пухени топки, въпреки че ако ги харесвате, удоволствието ще е по-пълно.

Т. Яна Якова, която е автор на текста и илюстрациите, проследява живота на няколко котки от центъра на столицата. Докато лежерно обменят мисли за живота и най-добрите места за намиране на храна, те се забъркват в отвличане, рекламни снимки, пътешествие в провинцията, търсене на Златния суджук (митичен месен деликатес, който носи власт, богатства и безсмъртие на притежателя си) и какви ли още не котешки премеждия. Т. Яна Якова забърква сюжета с лекота, обрати, прилична доза свеж хумор и ирония, както и щипка философски размишления за смисъла на живота.

Котките в книгата, освен от различна порода и разцветка, са и с отличителни характери. Младият Кот е любопитен, любознателен и досаден. Виолета е гъвкава и своенравна акробатка. Огромният аристократичен шотландски котарак Монти е с наднормено тегло, учтиви обноски и никакво понятие от уличния живот. Дон Маци е неоспоримият господар на квартала, макар невъзмутимият жълт котарак Без име да не го признава. Пъстрата галерия от котешки образи се допълва от още половин дузина своенравни представители на вида Феликс доместика, които истински ще ви забавляват. Простичката представа на котките за щастието (свобода на придвижване и любовта на хората) ще ви накарат да се замислите от какво повече имат нужда хората. По мое мнение, от нищо повече.

Книгата ще ви даде възможност да погледнете на централните софийски улици и живота от „котешки“ поглед – от покрива на някоя къща, перваза на четвъртия етаж или задната врата на някой ресторант. А нетрадиционният поглед винаги освежава възприемането ни за живота и отваря нови възможности, за които не сме се сетили. На мен например никога не ми е хрумвало да си представя рая като място, където всички дървета стават за катерене и по земята се търкалят мръсни дрехи, в които да се сгушиш.

Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.