Докато опаковахме подаръците за любими хора (книги) и разопаковахме тези за нас (отново книги), дойде време да обобщим и кои са любимите ни заглавия за 2020 година. Обикновено този списък излиза в началото на декември и включва препоръки за Панаира на книгата и препоръки за подаръци. Но 2020-а промени много неща – някои за добро, други не чак толкова. Беше дълга и ако трябва да цитираме Бил Гейтс, „кофти година“. Но книгите, както винаги, ни помогнаха да я понесем малко по-леко, да намерим надежда, да се смеем и да обичаме.
В този (крайно неизчерпателен) списък в 6 страници ще видите някои от любимите заглавия на част от редакторите на „Аз чета“ за 2020 г. Споделете ни вашите в коментарите!
Габриела Кожухарова
“Вегетарианката” от Хан Канг (изд. “Enthusiast”)
Едно от най-провокативните заглавия от последните години най-сетне се появи и у нас. Корейският роман “Вегетарианката” оправдава репутацията си и действително се оказа странното, обсебващо преживяване, което се надявах да получа. На моменти е почти смущаващо да четеш за отчаяните опити на една жена да освободи духа си, като изтезава тялото си, защото те са съпътствани от безумие, насилие и категорично отричане от “нормалната” част на обществото. Историята е изпълнена с гротескни картини и отблъскващи герои, атмосферата е потискаща и на моменти те кара да се чувстваш изгубен. Именно тези качества обаче правят “Вегетарианката” толкова пленителна и запомняща се. Финалът ме потопи в такъв размисъл, че определено държа да я прочета отново в бъдеще – изключително ми е интересно с какви очи ще я видя тогава.
“Нощ в Каракас” от Карина Сайнс Борго (изд. “Жанет 45”)
„Нощ в Каракас“ е от онези болезнени романи, които ти е почти неудобно да четеш. Страданието по страниците му е толкова осезаемо и сурово, че чак ти става гузно, задето “шпионираш” мъката на героите, докато самият ти си удобно сгушен в безопасния си дом. За разлика от други подобни истории за тоталитаризъм и морално падение, “Нощ в Каракас” не ти дава абсолютно никакви основания да очакваш жизнеутвърждаваща развръзка. Книгата е безжалостна и напълно безнадеждна, а гласът на разказвачката е пропит с ненавист към страната, режима, оскотелите хора… Всяка следа от положителна емоция е изстъргана с ножа на поредната диктатура, с най-долна жестокост и низки човешки пориви. Прецизният език на Карина Сайнс Борго може да ви се стори студен, но пък е пределно ясен в посланията си.
Диляна Денева
“На смелите се прощава” от Крис Клийв (изд. ICU)
Третият преведен на български роман на британския писател е литературна наслада от световно ниво! И “космическо” бих написала, но се притеснявам да не ви отблъсна с патос, макар книгата да си заслужава всяко възвеличаване. Ако познавате друго от произведенията на Клийв (“Възпламеняване” или “Другата ръка”), можете да очаквате същата чувствителност и в тази книга. Тук обаче всичко сякаш е една идея по-силно – наративът, пикътт на емоцията, болката, мащабът на трагедията. Ще срещнете четирима обикновени герои, въвлечени във Втората световна война – жертви на времето, в което живеят, без да се изживяват като такива. Трансформациите, през които минават, ще ви донесат почти физическо страдание, много храна за размисъл и със сигурност удоволствие, че сте се докоснали до историята и виртуозния език на Крис Клийв.
“Крехко равновесие” от Рохинтън Мистри (изд. “Лабиринт”)
Простете, но ще повторя препоръката си от Пролетния базар на книгата. Няма как да не го направя, тъй като романът си остава сред най-въздействащите книги за годината за мен. Той ще ви заведе в Индия през 60-те 70-те на 20 век. Ще откриете действителност, за която вероятно сте чели и чували, но Мистри я прави толкова безпощадно реалистична, че ще я изживеете с всички свои сетива. Това, разбира се, няма да е приятно изживяване в много моменти, защото несправедливостта, мизерията и безсилието на един народ са опустошителни. Ние обаче нямаме право да си затваряме очите пред тях, да се правим, че не съществуват. Затова, от сърце препоръчвам да прочетете тази книга, да я дадете и на вече порасналите си деца. Не можем да живеем във всички култури, в различни епохи, но можем да научим за многообразието на живота, за да ценим това, което имаме днес, и да работим за по-добро утре.
“Обещанието на един молив” от Адам Браун (изд. “AMG Publishing”)
Ако имате нужда поне от време на време да четете истории, които категорично доказват смисъла да вярваме в най-смелите си и наглед безразсъдни мечти, то тази книга е чудесно попадение. Тя разказва историята на Pencils of Promise – неправителствена организация, която набира средства за изграждането на училища в бедни райони на развиващи се държави. Към 2020 година организацията е направила първа копка на над 500 училища в Лаос, Гватемала, Никарагуа и Гана, много от които вече са завършени. Адам Браун е целеустремен и непоколебим в действията си в името на важната за него кауза. В книгата той споделя не само успехите си (за които можете да прочетете и посредством Google), а и за провалите и купищата грешки, които всъщност всеки допуска. Въпросът е какво правим след тях, как използваме научения урок. Адам Грант сътворява чудеса в сфера, в която няма толкова много примери за подражание. Но огромното му желание да постигне целите си и волята му да се учи постоянно в крайна сметка дават резултати. В конкретния случай спокойно можем да кажем, че те променят хиляди животи към по-добро.
“Това никога няма да стане” от Марк Рандолф (изд. „Обсидиан“)
Ако самото заглавие само по себе си не е достатъчен дразнител, за да посегнете към нея, ще опитам в няколко изречения да ви провокирам да го направите. Първо, струва си човек да изследва идеите, които са довели до революционни открития. За такава трансформация можем да говорим в случая със стрийминг платформата Netflix. Второ, най-малкото любопитно е да разберем какви хора раждат тези идеи и често най-добрият начин да ги опознаем е чрез разказа им от първо лице. Ако вече сте донякъде запознати с историята на Netflix, то вероятно името, което изплува в съзнанието ви, е Рийд Хейстингс. Заедно с него обаче, в зората на идеята, която доста по-късно ще се реализира в платформата такава каквато я познаваме днес, стои един креативен партньор, който обожава това, което прави – Марк Рандолф. “Това никога няма да стане” е написана изключително увлекателно и е страхотен бизнес наръчник за стартъпи. Една от най-интересните теми за мен в нея беше и изграждането на корпоративна култура и значението ѝ за цялостното функциониране на бизнеса.
Виж останалите препоръки на следващите страници 👇
