fb
Ревюта

„Мама и смисълът на живота” рови в тефтерчето и душата на един психоаналитик

4 мин.

Мама и смисълът на живота - Ървин Д. ЯломЛюбопитството е заложено в природата на човека. Вероятно това е причината, когато видим психотерапевтичен сеанс във филм или на картинка, веднага да ни се прииска да надникнем в листа, на който терапевтът си записва някакви мистериозни неща, докато кима с глава.

Твърде е възможно обаче любопитството ни да действа безразсъдно, защото не сме подготвени за онова, което ще открием заради него. За щастие, в „Мама и смисълът на живота“(изд. „Colibri“) имаме отличен водач в лицето на Ървин Ялом, който знае как да ни хване за ръка и поведе към дебрите на съзнанието и душата. Ако вече сте посегнали към тома с находчиво оформена корица, показваща колко много врати могат да се крият зад една отворена такава, не се спирайте при прочитането на подзаглавието „Терапевтични истории“, а пригответе съзнанието си за сблъсък с голотата на други умове.

Ялом има много опит и в двете си амплоа. Като практикуващ психоаналитик, професор в Станфордския университет и един от родоначалниците на груповата психотерапия, разголването на човешките души не му е чуждо. Опитът му в белетристиката също не е скромен – автор е не само на научни трудове, но и на солидно количество творби, в който превръща професионалния си опит в проза. В „Мама и смисълът на живота” той ни позволява да погледнем не само в тефтерчето му със записки от реални сеанси с негови пациенти, но и в съзнанието му. Три от шестте поместените в книгата истории са „истински случаи“, една е частично свързана с действителен инцидент, а останалите две са плод на въображението му.

Първосигнално си помислих, че, потапяйки се в спомените му за проведени сеанси, ще надникна в душите на пациентите му. Обратно на очакванията ми, всъщност надникнах в тази на Ялом. Той е автентичен, прям, не се страхува да постави под въпрос решенията си и да посочи грешките си.

ървин ялом

Ървин Ялом

В откриващия едноименен разказ „Мама и смисълът на живота” пациент няма. Ялом сам се подлага на анализ пред очите ни. Запознаваме се косвено с майка му, докато той разисква изолирано от и заедно с нея проблемите във връзката им, както и техния ефект. Нататък майка му отсъства, но ехото на образа й неизменно витае навсякъде. „Пътешествие с Паула” проследява отношенията му с негова пациента, която впоследствие става негов колега, приятел и важна част от живота му, а след време се връща назад по същите стъпки. В „Южняшка утеха”, по повод на това, че няма достатъчно време да се посвети на някои пациенти, Ялом си задава въпроса доколко е морално да даде тласък на нещо, което не може да изпроводи до край. „Кратък курс по висш пилотаж в терапията на скръбта” е плод на дългогодишни сеанси с жена, покрусена от смъртта на свои близки. Тя сама моли автора да разкаже историята й, за да бъде от полза и на други. По време на срещите им, а и през останалите часове, които терапевтът прекарва в мисли за нейния случай, можем да научим много за механизмите на човешкото съзнание и разрушителната им сила.

Последните два разказа не са базирани на истински случаи, но Ялом със сигурност ги е включил, защото иска да каже нещо ценно чрез тях. Макар и загубили част от очарованието си, героите им са незаменимо попълнение към широката гама от човешки характери, които авторът изследва с отворено съзнание и жажда за разбиране.

В послеслова на книгата Ялом споделя нещо, което би било добре да се знае още от самото началото – че тук психологът е отстъпил пред белетриста. Затова и в разказите рядко се споменава някоя конкретна психологическа техника, нито пък се правят препратки към доктрини. Този път Ялом е избрал да ни учи чрез творчество, а не теория. Всеки ще намери част от себе си в тази книга, но едно е сигурно – майката на Ялом би се гордяла да я добави към колекцията си.

Не пропускайте да научите повече за личността на Ървин Ялом в рубриката ни „Големите“, както и да прочетете ревюто на психотерапевтката Яна Монева за „Все по-близо всеки ден“.

[ + ]