fb
ИнтервютаНовини

Мартин Христов: Най-сладката награда е нетърсената

6 мин.
Martin Hristo s ungarskia prezident

zlaten krast za Martin HristovПоводът за ексклузивното интервю с Мартин Христов е удостояването му с отличието „Златен кръст“ на Унгарската държава, в лицето на президента Янош Адер, за заслуги в областта на превода и книгоиздаването. Унгарският златен кръст за заслуги е държавна награда, която се дава на чуждестранни цивилни граждани за принос и ярки постижения в културната, икономическата, политическата сфера. Тази година от преводачите е отличена и Илияна Сопкова.

Познавам Марти в ролята му по-скоро на собственик на бутиковото издателство „Ерго“, концентриран върху непопулярни в България автори, но предизвикателни като стил и съдържание. В читателските ателиета „Читатели четат поезия“ сме се запознавали в поетични книги и автори на издателството. Общуването ни е обвързано с интереса и любовта към поезията. Едно от специфичните ми наблюдения е, че като издател Мартин държи на своите автори, не издава само по една тяхна книга, а има последователност. Това е издателството, което стои зад стихосбирките на Владислав Христов, Яна Пункина, Екатерина Григорова и редица други. В ролята му на преводач Мартин Христов е малко по-загадъчен – вероятно заради езика, от който превежда. Веднага след новината за отличието той бе отзивчив да отговори на няколко мои въпроса преди поредното му отпътуване за Унгария.

„От днес станах кръстоносец”, извика ти преди два дни на профила си. Какви чувства се крият зад тази фраза и как да бъде разбрано определението „кръстоносец”?

Изцяло положителни чувства от съзнанието да понесеш тежкия кръст на отговорността като преводач и издател. Не че от години не го нося. Но сега вече усещам тежестта му, в последните години буквално съм приведен под непосилната лекота на битието.

Изказването ти за сайта ни дава основания да мисля, че не си очаквал тази награда. Каква е тайната на спечелване на наградата?

Да, честно казано, научих за нея едва наскоро. А тайната е проста: работа, работа и пак работа. И разбира се, да има кой да те оцени и подкрепи. А най-сладката награда е нетърсената.

Наградата се дава „като признание за превода и публикуването на български език на шедьоврите на унгарската литература и популяризирането на унгарската култура в България”. Кои книги самите унгарци определят като шедьоври на литературата?

http://www.ergobooks.eu/

http://www.ergobooks.eu/

За книги не смея да отговоря, на вкус и на цвет товарищей нет. За автори ми е по-лесно, тук са и някои от моите любими: Геза Чат, Шандор Мараи, Дьорд Петри, Имре Оравец, Ищван Бибо.

Защо унгарска литература? Литература на един изключително труден език…

Съдба. Призвание. Кой знае. Просто кубчето на Рубик изведнъж се завъртя и аз се намерих подхвърлен от другата му страна, по хоризонталата, до един изключително труден език и една крайно взискателна страна като Унгария.

Коя е книгата, която те е затруднила най-много при превода и ти е отнела най-много време? От какво идваха затрудненията и как се справяш с тях?

Може би „Политика, морал, демокрация“ на Ищван Бибо, обществено-политически и икономически студии за Европа и мизерията на източноевропейските държави, или прекрасният роман „Изповедите на един буржоа“ от Шандор Мараи, за мен най-значителният унгарски писател на XX век. Затрудненията бяха най-вече от лексикално естество, а как се справих – седнах си на д…то и разгърнах всички възможни речници и помагала, с които разполагам.

Предпочитаните преводи са от унгарски на български език или обратно? Ще си призная, че не познавам добре твоята работа и бих искала да попитам има ли български автори, които си превеждал на унгарски?

Българският е моят матерен език и художествена литература превеждам само от унгарски на български. Правил съм специализирани преводи на унгарски език, но това е друг вид превод и не е предпочитаният от мен.

Има ли автор, който искаш да преведеш и поради някакви причини не успяваш?

Да, много са. Причините са най-вече от времеви и финансов характер. Ето няколко имена: Петер Хайноци, Жолт Ланг, Дьорд Конрад.

Поезия или проза превеждаш по-лесно?

Смята се, че преводът на проза е по-лесният, но не винаги е така. Превеждал съм и поезия в рими, там може би е най-трудното, особено ако авторът не ти импонира.

momentИзграден ли е достатъчно интерес към унгарската литература? Твоите усилия в каква посока ще продължат в това отношение?

Не мисля. Има някакво предубеждение у български читател към унгарската, и като цяло към централноевропейската литература, наслоявано през годините. Причина са вероятно и лошият подбор на автори, както и некачествените преводи и издания. Аз ще продължа да радетелствам за опознаването на унгарската литература у нас, а награда за усилията ми са думите на мои приятели, че благодарение на мен и издателство „Ерго“ са посегнали към унгарските книги.

Доколко българската литература е представена и ценена в Унгария? Ти пътуваш често до там, предполагам, че имаш наблюдения.

Бих казал, че е непозната и екзотична за унгарците, изобщо съотношението на преводите в двете страни не е в полза на българската литература. Основно издателство „Напкут“, благодарение на усилията на българиста Дьорд Сонди, издава български автори на унгарския пазар. Причина е донякъде и неясният механизъм за финансиране на превода на български книги в чужбина.

Кои са твоите унгарски учители?

О, аз ги споменах и в речта си на награждаването, това са, без претенции за изчерпателност, унгарските ми преподаватели в университета „Лайош Кошут“ в Дебрецен и унгарските писатели, като Милан Фющ, Шандор Петьофи, Антал Серб, Миклош Радноти и много, много други.

Какви очакваш да са последиците от наградата? Ще се промени ли нещо в твоята работа?

Наградата би могла да ме окрили в и без това несвършващия ми през последните петнадесет години преводаческо-издателски полет, над литературната география на Стария континент.

Снимки от церемонията по награждаването: Стефан Джамбазов

[ + ]