fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Красотата на емпатията оживява в „Молитва към морето“

5 мин.

Най-новата книга на спечелилия сърцата на милиони читатели по света писател Халед Хосейни завършва така:

Тази книга е вдъхновена от историята на Айлан Кюрди, тригодишното сирийско момченце, което се удави в Средиземно море, докато се опитваше да стигне до безопасните брегове на Европа.

Аз обаче не мога да се съглася с думата „вдъхнови“. „Молитва към морето“ (изд. „Обсидиан“) е израз на призванието на талантлив човек с голямо сърце – единственият отговор, който той може да даде на безумието на войната – в лицето на детската смърт.

Книгата е създадена в сътрудничество с Агенцията на ООН за бежанците и за първи път излиза под формата на кратък филм, публикуван от The Guardian (можете да го гледате в края на ревюто). Тя представлява трогателно писмо на един баща към сина му – думи, прошепнати в детското ухо на брега на морето, в очакване на лодката, с която ще избягат от окупирания си роден град Хомс.

Произведението е изключително на първо място с посланията си, но и с въздействащия начин, по който те са представени. Картинната книга съдържа само 48 страници, а усещането да се докоснеш до нея е с колосални размери и сила. Защото е невъзможно да осъзнаеш себе си като човешко същество, част от нещо по-голямо от своите лични проблеми и ежедневни грижи, и преживяването да не те разтърси.

Именно като разтърсваща определям „Молитва към морето“. Текстът на Хосейни и илюстрациите на Дан Уилямс се преплитат в танц по страниците. Изяществото му първо те отвежда в райското кътче Хомс, което бащата познава от детството и младостта си. След това постепенно става мрачен и дори ужасяващ с описанието на същото място такова, каквото го познава малкия Маруан – сеещо смърт. Уви, болката не спира дотук. Следва страхът от напускането на враждебния град и пътят към новите земи, които никога няма да се превърнат в твой дом. И още по-страшното е, че вместо като човешко същество, там най-вероятно ще те посрещнат като враг.

Чувал съм, че сме неканени.
Че сме нежелани.
Трябвало да отнесем
нещастието си другаде
Но сред шума на прилива
чувам гласа на майка ти,
която нашепва в ухото ми:
„О, ако можеха да видят,
скъпи мой,
поне половината от това,
което ти си видял…
Само ако можеха да го видят.
Тогава сигурно щяха да кажат
по-добри неща“.

Напоследък думата „емпатия“ сякаш стана модерна, но всъщност по смисъл тя не носи нищо по-различно от изначално присъщото на човешката природа. Може би в последно време сме позабравили, че животът в индивидуалистично общество не ни лишава от нуждата и отговорността да бъдем полезни на колектива. И да, това на първо място значи да „подредим собствената си градина“, да се погрижим за себе си, защото според мен само така можем да подадем ръка на другите около нас. Тъкмо тогава идва осъзнаването, че да си жив е не само привилегия, а и мисия.

Би било твърде дръзко от моя страна да ви поучавам коя е вашата житейска мисия, но ще ви провокирам да се замислите над някои въпроси. Има ли смисъл в успехите сами по себе си, ако те нямат стойност за някой друг? Можете ли да научите детето си на добродетели, ако не му ги покажете с личен пример? Бихте ли искали да ви бъде подадена ръка в тежък момент?

Халед Хосейни в ролята си на посланик на добра воля към Агенцията на ООН за бежанците (снимка: UNHCR)

Ние не сме уникални в болката си. Ако се отворим към другите (получава се с четене, но най-добре в личния контакт с човешки същества), това бързо става ясно. И да, умението да съпреживяваме болката на другия е едно от най-важните за способността ни да съществуваме пълноценно. С други думи – в хармония със същността ни и като част от нещо по-голямо от нас.

Книгата на Халед Хосейни е прекрасен учител по емпатия. Няма категории читатели, за които да не е подходяща. Възраст, пол или раса са без значение тук, защото единственото условие да ти хареса е да си човек. Ако сте запознати с творчеството на Хосейни, не се нуждаете от убеждаване. „Ловецът на хвърчила“, „Хиляда сияйни слънца“ и „А планините ехтяха“ също са трогателни и силно въздействащи, но под формата на романи.

А аз все си мисля, че да подхранваме човешкото в нас е необходимо условие да живеем живота, който искаме за себе си. Затова и считам „Молитва към морето“ за важна книга.

Краткия филм на The Guardian по книгата на Халед Хосейни „Молитва към морето“ можете да гледате на български на фейсбук страницата на Агенцията на ООН за бежанците:

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!