fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

И след “Нашите раздели” всичко ще бъде наред

4 мин.

Grow up, child, come and face me
We’ve held on like orphans to a faded dream
We’re not what we were. We won’t fit in
We don’t have to fight what is not what it seems
So don’t think I’m going back to beginning

Back to Beginning
LAMB ft. Damien Rice

Давид Фоенкинос е от онези очарователни автори, които нямат претенцията да ти разказват възвишени истории, нито да те провокират с високото или твърде абстрактното, но в същото време успяват да „отвлекат“ читателя с особен финес и разказваческо умение. Кратки, увлекателни, човешки и разбираеми, но в никакъв случай плоски, клиширани и скучни, неговите книги са точната доза художествена литература, чийто прочит ни кара да се усмихваме в автобуса или да препоръчаме инстинктивно на приятел между две чаши вино.

Първо се запознах с Фоенкинос на живо, когато беше в София и снимах представянето му във Френския институт в компанията на Деси Микова, която пък направи страхотно интервю с него. После се влюбих във втория шанс на „Деликатност“, а след това „Шарлот“ ми разби сърцето, за да стигна до „Нашите раздели“ (изд. „Colibri“), с която поставих начало на новата година.

Животът ни се състои от кръгове. От кръгове с въображаеми развития, от опити да повярваме, че целта не е изходна точка.

„Нашите раздели“ е почти романтична история. Дисекция на голямата любов, която не успява да бъде осъществена. Или може би е осъществена, но не и по начина, който приказките и натрупаните от тях клишета ни налагат. Фоенкинос е умел майстор на връзките, които се опъват до краен предел – често се късат, но понякога, подобно на ластик, се връщат и се оплитат около крака, така че не може да се измъкнеш от тях. Дори когато ги няма, остават белези, които ти напомнят – за хубавите моменти, за всичко, което е можело да бъде, за всичко, в което си сгрешил, за всичко, което си провалил.

„Нашите раздели“ е хронология и на малките любови, които толкова много искаме да бъдат „голямата“, а обикновено просто съществуват паралелно с нея. История за подхлъзванията на егото и възможностите за ново начало, които ни носят необходимата заблуда, че можем да се променим или да продължим, без да сме си да признали всичко.

Някои хора неумолимо таят в себе си обратното броене на вътрешното опустошение.

Давид Фоенкинос (снимка: Harcourt)

„Нашите раздели“ е почти изповед. Почти разкаяние за действията, които сами възпрепятстват мечтите на главния герой. Изповедта на Фриц на моменти те кара да му съчувстваш, да съжаляваш, че няма своето „заживели щастливо до края на дните си“. Логиката на голямата любов е в развръзката, кулминацията, върховното щастие. В тон с клишето обаче в любовта няма логика. Чрез разказването на тази история Фриц като че се стреми да изкупи всички грехове, да получи някакво своеобразно опрощение, че може би не е опропастил поредната голяма любовна история.

Бях устремен към изключителното и понякога го виждах в бедняшката одежда на най-обикновена среща.

„Нашите раздели“ е преди всичко равносметка на един герой, чийто живот сякаш минава, без той реално да бъде част от него. В много малко книги, които съм чела, фокусът е върху мъжката гледна точка към любовната история. Ето защо ми беше изключително интересно да се потопя в този свят на саморефлексия, да проследя как Фриц ясно откроява моментите, преобърнали живота и любовта му. И в същото време – безучастното му приемане на причините или липсата на такива за действията му, които в крайна сметка водят до въртенето в кръг.

В своята равносметка Фриц е печален герой с лутането си между преследването на „изключителното“ и в опустошителното отблъскване точно преди да го хване. При поредното завъртането на кръга обаче Фриц е истински спокоен, убеден, че всичко ще бъде наред. Защото навярно точно така е трябвало да стане, защото приказките винаги могат да имат щастлив край, но понякога той е постоянно завръщане, а не константно задържане в примката на голямата любов.

За книгите на Давид Фоенкинос сме писали доста, но първо прочетете интервюто на Деси Микова с него.

След това се потопете в литературния свят на французина с ревютата на „Деликатност“, „Спомените“, „Еротичният потенциал на жена ми“ и „Независими сърца“. Не пропускайте да разгледате галерия от гостуването му в София, както и да прочетете откъс от „Шарлот“.