„Няма по-тъжно общество от това, което знае всичко, но не разбира нищо.“
Из „Беседката“ от Иво Иванов
Любовта е една от вечните и неизчерпаеми теми в литературата. Пореден сборник с разкази за нея – защо пък не? Издателство „Ciela“ събира 16 от най-популярните и четени съвременни български автори, които разказват своята история, свързана с любовта, по повод наближаващия празник на влюбените. А корицата (дело на Дамян Дамянов) се предлага в два цвята – син и розов, в зависимост от това на кого решите да подарите книгата.
Най-хубавото на тази антология е, че предстои да се превърне в традиция и всяка година през февруари издателството ще ни радва с нов сборник. Сред първенците на тази идея, които споделят своите усещания и се опитват да ни трогнат, са добре познати имена като Георги Томов, Владимир Зарев, Емил Андреев, Радослав Парушев, Алек Попов и Иво Иванов. Съставителят на сборника Захари Карабашлиев също се отчита, като ни пренася във Венеция, за да ни разкаже какво е „Aqua Alta“.
В „Обича ме, не те обича“ преобладават мъжките истории и това не ми допадна. Зелеонооките красавици от техните фантазии някак много банално ми се повтаряха. Щеше ми се да прочета повече женски разкази, а не само тези на Ганка Филиповска, Мирела Иванова и Теодора Димова. В този ред на мисли, „365 дни любов“ на Филиповска е страхотна творба и ми стана една от любимите. Кристин Димитрова също се е справила отлично с „Погледни ме в очите“, а Мирела Иванова не остава по-назад с „Минало свършено, трето лице, множествено число“.
Алек Попов е избрал отново да замеси Сестри Палавееви в сюжета с типичното си чувство за хумор. Васил Панайотов хич не успя да ме впечатли, въпреки гръмкото си и клиширано заглавие „Nothing else matters“. Илиян Любомиров, по-известен с псевдонима си Августин Господинов, също не ме докосна с „По-висок от мене“. А Палми Ранчев откровено не ми допадна с неговото „Спокойствие и тишина“.
Владимир Зарев безспорно се отличава не само с най-дългото заглавие в сборника – „Първото и най-важно нещо, което човек трябва да прави, когато се дави, това е да държи главата си над водата“. Неговата история носи неповторима класа и стил в изказа, които трудно могат да бъдат надминати.
За мен най-силен и хубав е разказът на Георги Господинов, озаглавен „Без изменение“. Толкова нежна, вълшебна творба, каквато само Господинов може да сътвори. Ето два цитата за доказателство:
Някои истории наистина не могат да бъдат разказани кратко, популярно и на френски. И изобщо не могат да бъдат разказани. Особено най-важните от тях, неслучилите се.
Никога не е било, никога няма да бъде, но мога да се закълна, че нищо по-реално не ми се е случвало.
Иво Иванов ярко се откроява с избора си накъде да завърти своето възприятие за любовна история. Емануил А. Видински и разказа му „Запалката“ също са сред чудесните попадения, а Георги Томов и Емил Андреев за пореден път доказват, че са майстори на умело развитите сюжети.
Очаквах повече от Радослав Парушев, който леко ме изненада с неговите две странички за „Лагерта“, посветени на жена му, но поне не изневерява на високопарния си стил. Финал слага Теодора Димова със задъхващия й разказ за едни „Три секунди“, в които може да се побере цялата любов на света.
Интересно ми стана защо повечето разкази в „Обича ме, не те обича“ са по-скоро за нещастната любов – неосъществената, тази, която рухва или кара теб самия да рухнеш. Сякаш всеки писател си е имал някоя неизказана мъка, която е преляла в белия лист.
Сборникът е наистина добро начало за ежегодната традиция, която са замислили от „Ciela“, но искрено се надявам догодина да има повече женски истории, защото и трите настоящи разказа на Филиповска, Иванова и Димова доказват, че дамите се справят не по-зле, че даже и много по-добре, от някои други автори в книгата…
Официалната премиера на сборника ще се проведе на 11 февруари, четвъртък, от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото“.
