fb
Ревюта

Песъчинките в живота – еднакви, но и толкова различни

5 мин.
Pqsuchen Chasovnik

пясъчен часовникВярвам, че една книга си има сезон, в който е най-добре да бъде прочетена. Сигурно затова заваля сняг и стана студено навън, за да мога да си я довърша и настроението, което ми носи, да е в унисон със светлината около мен. Романът „Пясъчен часовник“ на Селина Ангелова (изд. Скалино) ми беше мрачен и никак не му подхождаха пролетните 20 градуса, аромата на цъфналите дръвчета, песента на птичките.

Вярвам, че понякога и 200 страници са достатъчни, за да разлюлеят света ти, да те накарат да загубиш почва под краката си, но ми се струва, че в книгата можеше да има още 100 страници. На моменти много бързо ми се завърташе пясъчният часовник.

Вярвам, че роман, който може да те преведе през чувствата на неприязън и леко негодувание, който в началото поражда въпроси накъде отива всичко това и ще стигне ли въобще донякъде, но накрая успява да те накара искрено да се наслаждаваш на последните страници, си струва да се прочете.

В началото книгата доста ме дразнеше. Сцените ми бяха прекалено провокативни. Усещах думите ръбати, действията – груби. Хората, на които им е скучно, които пропиляват дните си, емоциите си, са непонятни за мен.  Наблюдавах как времето изтича между като пясък през пръстите им. Отблъсваха ме имената на герои и места, означени само с една буква и точка, била тя и главна. Бърчех нос на използваните думички: булшит, киксове, дисторшъни. Бяха ми малко помпозни постоянните споменавания на имена на известни автори. Ексцентричността на героите по – скоро ме отблъскваше, отколкото привличаше.

Всяка глава в романа е като поредното обръщане на пясъчен часовник. Невинаги пясъкът успяваше да премине докрай в другата част. Но в един момент си хванах ритъма. И вече не се дразнех. Поетичното танго между Лола и Лита препрочетох, изтанцувах и прошепнах даже думите на глас. Разговорите с Алекс са ми едни от любимите. В Ралиц съм влюбена! Искам и в моята кухня да се носи аромат на пресен гьозум, донесен от буля Анти! Загубата на хора, които си почувствал сродни, ме потресе. И то драматичната им загуба. Купуването на чужда къща и преобразяването й в свой дом е като да намериш неочакваното си място в света. Или да направиш свой малък уютен свят в големия чужд. Нараняването на любими хора винаги ми е било толкова странно….. Само и само, за да ги накараш да страдат заради това, че си се привързал към тях по някакъв начин и не искаш да признаеш зависимостта си.

„- Всичко е напразно. И защо пиша? – оплаквах се на Сара. – На кого са необходими тези купища думи, вихрушки от преживявания? Досадни глупости. Мъдрост? Ха-ха. Да, точно така, ха-ха! Слагаш финалната точка на романа и после – какво? – издателите брутално те отрязват, казват, че не ги интересува, защото хората купуват книги с готварски рецепти?

– Аз мислех, че въобще да спрели да купуват – засмя се Сара.

– И защо тогава? Заради някой друг ли, който ще заяви, че тези думи го интересуват и не може без тях, че те строят светове в главата му и той започва сам да си измисля? Едва ли… Тогава защо, по дяволите? Или да дойде друг и да ти каже как точно да пишеш, колко и какъв сюжет да развиеш, за да им е вкусно на читателите, къде да посипеш с брашно, къде да хвърлиш сода или черен пипер.

– Има си правила.

– Ако не излезеш извън правилата, никога няма да достигнеш до нещо различно, интересно, а може би и извънредно.“

Извън всякакъв ред е тази книга. Поетична, порнографска, пълна с депресии, мистики, вуду магии, легенди, търсене на себе си, приемане и признаване на любовта… Кара те да се връщаш назад или да прескачаш напред във времето й, за да разбереш правилно написаното. И пак не съм сигурна, че съм успяла. Защото има хора в живота ни, които срещаме за ден и след това минават години до втората ни среща. Има и такива, които никога не се появяват пак, колкото и да се оглеждаме за тях. Някой обръща прекалено бързо пясъчния ни часовник и песъчинките се разместват.

Мислех за Деня на книгата 23.04.2014 да пусна този роман на свобода. Да го регистрирам и да следя при кого ще отиде. Да чакам със затаен дъх мнението на новия й притежател. Различния прочит. Ще изчакам следващия сезон!

Премиерата на романа „Пясъчен часовник“ от Селина Ангелова (Изд. „Скалино“, 2014) ще се състои тази вечер от 19.00 ч. в галерия „Антракт в София.

[ + ]