Loading Map....
Дата/час
27/11/2017
18:30 - 20:00
Място
Литературен клуб „Перото“, НДК
Категория
Петер Хабелер става световно известен през 1978 година след като на 8 май заедно с Райхолд Меснер осъществява първото изкачване на Еверест без допълнителен кислород. Следват още успешни експедиции на осемхилядници – Нанга Парбат, Чо Ою и Канчендзьонга – но още преди Еверест Хабелер си е създал име с ранни и понякога невероятно бързи повторения на екстремни маршрути като северната стена на Айгер или ръба Френе на Монблан. Той е и първия европеец, успял да изкачи тура „Салате” на Ел Капитан в легендарната мека на свободното катерене Йосемити.
„Дръзки идеи ни хрумваха често. Имах една такава, когато през 1967 бях за първи път на Монблан и се изкатерих до върха по най-трудния път, през ръба Френе. Подобна дръзка идея ни споходи двамата с Райнхолд, когато през 1974 искахме да изкатерим северната стена на Айгер за един ден и в крайна сметка успяхме да се справим за около десет часа. Бяхме дръзки, когато се пробвахме през зимата по тура на Бонати на Матерхорн. И слава на Бога за дързостта ни… В крайна сметка тази дързост беше налице и на Еверест.”
Тази забележителна книга ни превежда по пътя на най-известния австрийски алпинист от родните му цилерталски планини през най-трудните стени на Алпите до най-високите върхове в света и описва всички най-вълнуващи моменти в живота му: триумфи и поражения, близки срещи със смъртта, приятелства и раздели. Тя е и искрен разказ за родолюбието, себепознанието и вътрешната убеденост, която, отново и отново, го дърпа към върховете.
„Алпинистите изобщо не могат да изпитват страх просто така, като основно чувство в живота. Ако се страхувахме от смъртта не бихме станали екстремни алпинисти. Не бихме тръгнали без кислород на Еверест. Нито бихме се пробвали да достигнем върха на Канчендзьонга при ужасни условия. Никога не бихме го направили.”
„Човек винаги стига до места, които го карат да надмогва себе си – сигурен съм, че и ти се чувстваш по същия начин по време на катерене. Отново и отново ти се налага да преодолееш себе си. Кой може да ти каже, че ще стане? Особено по време на някоя премиера, когато не знаеш какво ще ти се стовари, нито каква ще е следващата площадка или дали цепката ще стане още по-надвесена. Бориш се със себе си, но и си толкова зает да намираш следващата хватка, че за страха не остава много място. В крайна сметка алпинизмът е битка със собствената ти вътрешна слабост. И аз водя тази битка с удоволствие.”
