Дата/час
23/01/2020
18:00 - 20:00
Място
Клуб „Журналист“
ул. „Граф Игнатиев“ 4, ет. 2
София
Категория
Драги приятели и почитатели,
Каним Ви на представянето на двуезичното издание с избрана поезия на Дмитрий Кленовски „Недоказуемо, неотменимо“. Събитието ще се състои на 23 януари, четвъртък, от 18 часа в клуб „Журналист“ (ул. „Граф Игнатиев“ № 4). Книгата ще представи проф. д-р Магдалена Костова-Панайотова, а преводачът Владимир Морзоханов ще говори за преводаческия си опит и ще сподели малко известни подробности от живота и съдбата на руския поет и дисидент Дмитрий Кленовски.
Дмитрий Йосифович Кленовски (Крачковски) е роден на 24 септември 1892 г. в Петербург в семейство на художници. Един от най-големите руски емиграционни поети, почти напълно непознат у нас, чието творчество се отличава с високата си духовност и класическо съвършенство на формата. Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове – на хартия или магнетофонна лента – стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия – повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през 2011 г. от издателство „Водолей“, Москва. По това издание е подготвена и тази книга.
Поетът говори ясно и откровено за своята вяра, за съмненията си, за досега си до трансцендентното, за любовта си. Традиционни и не твърде разнообразни по форма, стиховете му – най-често четиристишни строфи, неоригинални римни схеми и размери (дори логаедите му са еднотипни) – са изпълнени с толкова интензивен и автентичен духовен живот, тонът им е толкова непринуден, образните и езиковите му находки са тъй свежи и органични, че читателят е благодарно увлечен от този разговор – сериозен и ведър, остър и деликатен, безкомпромисен и милосърден. Умира през 1976 г. в Траунщайн, Германия.
60
Замяука ли вънка котка,
ако можеш ѝ помогни
да се сгрее – и с мляко топло
до котлона я нахрани.
Тътри ли се хлапе печално,
весел нож ти му подари –
пушка дървена и пищялка
с него да си измайстори.
Щом девойка в зори се свие
тихо в теб – тъй деца мълчат,
от игра морни – преведи я
през житейския труден път.
Туй е всичко, което можеш
стори Господу за хвала.
То е малко и много. То е
като цвете върху скала.
(1948)
324
За тайната на битието
да поговорим малко пак.
Да, никой няма да докрета
до съкровения й праг,
да, примирили сме се вече
с това, че вечния й код
духът жадуващ е обречен
да не открие в тоз живот –
но колко радостно това е,
как е спокойно с мисълта,
как важно е за нас да знаем,
че все пак съществува тя!
(1968)
414
Вяра
Тъй всичко я оспорва, че хабиш
си времето, обсъждайки я даже!
Как би могъл да я онагледиш,
да я разкриеш точно и докажеш?
Но жива е у тебе тя все пак –
непроумяно чудо, избуяло
незнайно откъде, незнайно как,
като трева, растяща през асфалта.
Без име, мълком я носи, разбрал,
че не е всичко тука обяснимо,
но с чувство, че си прав, изпълнен цял –
недоказуемо, неотменимо.
(1972)
С подкрепата на Програма „Транскрипт“ при Фондация „Михаил Прохоров“
Превод от руски, съставителство, бележки и рисунки Владимир Морзоханов
Оформление и дизайн Илко Грънчаров
352 стр., цена 20,00 лв.
ISBN 978-619-7392-28-9
