Дата/час
06/06/2018
19:00 - 20:30
Място
Литературен клуб „Перото“, НДК
Категория
Наследникът на Димитър Стоевски Радко Чолаков ще говори за творчеството на големия преводач. Германистът доц. д-р Ренета Килева-Стаменова също ще вземе думата, а накрая ще прочетем и посвещение, написано от Венцеслав Константинов.
Димитър Стоевски (1902-1981) е български писател, драматург и преводач главно на произведения от немската художествена литература. По професия е лекар рентгенолог. Димчо Чолаков, както е истинското му име, завършва медицина в Грац през 1927 г. и работи по специалността си в продължение на 27 години. Наред с това публикува преводи, есета, литературни и театрални статии, рецензии – вече под псевдонимa Димитър Стоевски.
За осемдесетте години на своя живот, от които пет десетилетия посветени на превода, Стоевски изгражда културно дело, чието значение расте с времето. Той е сред малцината универсални творци в това поприще, които с еднакво умение и духовен порив пресъздават класически и модерни автори, а освен това владеят изразните похвати на всички литературни жанрове.
Стоевски оставя преводи на романи, повести, разкази, приказки, миниатюри, лирически поеми, стихотворения и драми в мерена реч или в свободен стих. Делото му респектира не само с множеството претворени книги – близо осемдесет, – но и с широкия диапазон на литературните му интереси и предпочитания.
Сред превежданите от него автори са Томас Ман, Франц Кафка, Стефан Цвайг, Лион Фойхтвангер, Бертолд Брехт, Гьоте, Шилер, Хайне, Ибсен, Тургенев, Молиер, Лопе де Вега и много други. Не по-малко значимо е творческото му наследство в областта на литературата за деца. Стоевски превежда на български приказките на братя Грим и на Вилхелм Хауф, незабравимите за всяко дете книги на Вилхелм Буш.
Самият той е автор на произведения за деца, сред които „Чудният роман на Кум Лисан” заема особено място. Написан преди 75 години, този роман в стихове, пресъздаващ средновековни нравоучителни разкази, продължава да вълнува и днес, тъй като осмива неизтребими човешки пороци, като хвърля мост между европейското културно наследство и нашия български бит и фолклор.
„Стихове не се превеждат, а се претворяват; пресъздава се не буквалният текст, а мисълта, чувството, образът.“
Димитър Стоевски