Днес започва 48. Софийски международен панаир на книгата! – едно от най-очакваните книжни събития за годината. До 12 декември в Националния дворец на културата ще можете да посетите щандовете на някои от най-популярните сред читателите издателства и да се насладите на богата културна програма. Какви книги обаче да изберете за себе си и за подаръци за наближаващите празници? Подготвихме тази статия, за да ви помогнем с нашите препоръки и впечатления. Разгледайте подробния списък и си набележете поне няколко заглавия – няма по-смислен подарък от книгата!
Вероника Вълева препоръчва
“Град Бохейн”, Кевин Бари, изд. ICU, преводач: Елка Виденова
В едно бъдеще без технологии, ирландският град Бохейн е разделян и владян от няколко банди, всяка със своите отличителни особености, но с една обща черта – готова да пролива кръв без колебание. По улиците на града се пресичат стари и нови любови, неочаквани съюзи и очаквани предателства, жажда за промяна и борба за власт. Романът е особен хибрид между фентъзи, антиутопия и трилър, който звучи много подозрително на теория, но Кевин Бари някак си го превръща в успешна комбинация, а стилът му е изключително графичен, дори описанията му са сякаш четеш филмова сцена. Книга, от която би станал великолепен филм.
“Божествената”, Кристофър Гортнър, изд. “ЕМАС”, преводач: Емилия Ничева-Карастойчева
Историческите романи са ми слабост, особено тези с вдъхновяващи и интересни жени в главната роля. Сара Бернар е считана за първата актриса в света, постигнала международно признание. “Божествената” повдига завесата към възходите и паденията по пътя към славата още от ранните години в живота ѝ и разкрива на какво е способна една жена, за която театърът е цел, призвание и единственият възможен избор.
Диляна Денева препоръчва
“Чувствителният разказвач” от Олга Токарчук, изд. ICU, преводач: Крум Крумов
Категорично това е книгата на годината за мен. Освен че е нехудожествена проза, не бих могла да дам повече жанрови или други определения, би било ограничаващо. Защото сборникът е толкова космополитен в темите, които засяга, и най-вече в гледните точки, от които те са разгледани, че всяко рамкиране не би стояло на място. Ако някога сте се замисляли за силата на разказването на истории, за ролята на преводачите в удоволствието от това да четем чуждоезична книга, за смисъла на пътуването, за личното ви запознанство с книгите – тази книга има с какво да ви впечатли. За мен тя беше истинско откритие – на хора и идеи, които потвърдиха увереността ми, че чувствителността е сила.
Емилия Кирчева препоръчва:
„Еми и крадецът на сенки” от Марин Трошанов, изд. „Сиела“
Марин Трошанов отдавна се доказа като брилянтен разказвач на приказки както за големи (трилогията „Ламя ЕООД“), така и за малки (поредицата за „Роботът Чапек“). „Еми и крадецът на сенки“ е най-красивото, излизало изпод перото му. Засега поне. Насочен към по-малките (но и не съвсем), романът е лудешко приключение от огромен мащаб, в чийто свят искаш да се потапяш отново и отново. А да не говорим и колко великолепно е илюстровано изданието – един поглед е предостатъчен да разбереш, че в тази книга се крие магия.
Коя е Еми – ще попитате. Тя е онзи приятел, който всеки от нас е искал да има като дете. Приятел, който те въвлича в щури опасни приключения, но знаеш, че можеш да му се довериш и винаги ще ти пази гърба. Е, може ние да не сме имали късмета навремето да я срещнем във влака за морето, но и така – разгръщайки страница след страница – срещата с Еми е безценна.
„Жената конбини” от Саяка Мурата, изд. „Колибри“, преводач: Маргарита Укегава
Японското общество е известно със своята безупречна етика, пунктуалност и ефективност. За да е възможно обаче това – личности с безкрайно различни индивидуалности, да работят като добре смазана машина, има уловка. Каква е тя разбираме от живота на „Жената конбини“ и главен герой в романа Кейко Фурукура. Основна сцена на действието е кварталният конбини – малък денонощен супермаркет, чиято луминесцентна светлина не остава нищо скрито. В 159-те страници на романа няма нищо излишно – всяка дума си тежи на мястото и обрисува един живот, който трудно може да бъде разбран от страничен наблюдател. И сюжетът да се развива в далечна Япония и да пасва на тамошните порядки, поуките далеч не подлежат на географско ограничение.
Милена Ташева препоръчва
“Утопия авеню” от Дейвид Мичъл
Личната ми “книга на годината”. Винаги когато чета Мичъл, очаквам много, но “Утопия авеню” е такъв помитащ водовъртеж от музика, мистика и преплитащи се истории, че няма начин да се задържиш “над водата”. Пищен, изящен и завладяващ, този роман разказва историята на една несъществуваща рок група така сякаш цял живот си слушал само тяхната музика, плакал си на нея и все още спиш със стара, износена тениска с тяхното лого. “Утопия авеню” е от книгите, които са по-истински от живота.
“Скандалният живот на Евелин Хюго” от Тайлър Дженкинс Рийд
Най-красивата, тъжна и истинска любовна история, която прочетох през 2021.
Поредицата за Корморан Страйк
Знам, че откривам топлата вода, но едва тази година започнах (към момента на писане на тази статия съм преполовила последната книга от) поредицата на Робърт Галбрайт (или както я наричаме по принцип Дж. К. Роулинг) за детектива ветеран Корморан Страйк и съобразителната му партньорка Робин Елкот. Доста глупаво от моя страна, предвид че “Вакантен пост” ми беше харесал в пъти повече от “Хари Потър”. Е, поредицата ми осигури няколко безсънни нощи. Любопитните криминални загадки са супер, но мисля, че най-много ме привличат дълбокият психологизъм и развитие на отношенията между героите, както и деликатнато, но правдиво представяне на емоционалното здраве.
“Вечен град” от Богдан Русев
Не очаквах тази книга да ми хареса толкова, но няколко месеца по-късно се улавям, че с нетърпение очаквам продължението на приключенията на Бързаков и д-р Филипова. Намирам за огромен плюс, че действието на романа е изнесено извън София. Пловдив е страхотна сцена за преследвания, интриги и няколко сочни убийства, които да предизвикат интелекта и съобразителността на героите.
“Размах” от Дейвид Епстийн
На близките ми приятели им омръзна да слушат колко велика е тази книга, но тя е толкова дяволски велика, че изобщо не ми пука, че ставам досадна. Книгата противопоставя идеите на „правилото на десетте хиляди часа“ на тази, че най-успешните примери в спорта, музиката и науката са хора, които са се отдали на интелектуално блуждаене – пробвали са различни неща и когато по-късно правят избор в какво поле да се развиват, той е по-подходящ за тях и се чувстват далеч по-удовлетворени в дългосрочен план. Най-важният извод? Никога не е късно да започнеш нещо или да промениш посоката. Влизането в ново поле с натрупаните досегашни знания е полезно както за теб, така и за самата област, защото я обогатяваш с външни знания.
“За жените и солта” от Габриела Гарсия
Книга, към която съм силно пристрастна по лични и професионални причини. На малкото на брой страници са събрани поредица житейски истории за травми, предателства и зависимости, които минават през поколенията и белязват живота и отношенията между героите. Това е книга, която ни напомня, че всички сме подвластни на обстоятелствата и случайността, но все пак имаме свободна воля. И от нас самите зависи в какво ще я вложим.
Милена Златарова препоръчва
“В пукнатините на канона” от Георги Господинов (изд. “Жанет 45”)
Най-новата книга на Георги Господинов представлява сборник от аналитични текстове върху аспекти от българската литературна и обществена история, събрал прелюбопитни факти и взаимовръзки по теми, които обикновено не свързваме със строгия облик на литературознанието. В първата част Господинов разглежда непопулярни произведения на някои от най-”каноничните” български поети и писатели, като Пейо Яворов, Вапцаров, Христо Ботев, Георги Марков, а също и необичайното явление “авангард в провинцията” – историята на единственото футуристко списание у нас, издавано за кратко в… Ямбол. Във втората част авторът се обръща със свеж и нестандартен поглед към темите за паметта и изговарянето на социализма, като насочва вниманието ни към “разказа”, който можем да “прочетем” в образите върху българските банкноти или ученическите лексикони. Всичко това са съвсем сериозни, впечатляващи със своята детайлност и прецизност изследвания, обговорени по характерния за Господинов топъл и съпричастен начин, който прави сборника интересен и четивен за много по-широка от тясно специализираната аудитория. Към достойнствата на книгата се прибавя и красивото деликатно оформление на книжното тяло.
“Петрови в грипа и около него” от Алексей Салников (изд. “Лист”)
Романът на Алексей Салников се превърна в истинска сензация в Русия – сериозно постижение за размерите на книгоиздаването там и пренаситения с национални автори книжен пазар. У нас излезе в средата на миналата година, когато тематиката на сюжета се оказа неочаквано актуална в условията на върлуващия вирус. Разбира се, грипът, повалил семейство Петрови, си е добрият стар познайник, който няма нищо общо с коронавируса, но последиците от него се оказват доста странни и неочаквани.
Това е може би една от най-странните книги, които съм чела в последните години. Заглавието настройва читателя на битово-хумористична вълна, но по време на четенето той ще открие много повече от това. Цялото действие изглежда сюрреалистично, лишено от времева линеарност, оголено до буквални битовизми, които се оказват наситени с неочакван митологичен заряд. Но събитията всъщност са болезнено реални и разпознаваеми за всеки, изпитал поне малко от соц-битието. Майсторството на писателя личи тук в лекотата, с която движи сюжета, в подсказките и “уловките”, заложени интелигентно и умело в текста. Разбира се, има и хумор.
“Петрови в грипа и около него” може да се чете и тълкува по много различни начини, и всеки от тях би бил легитимен. С удоволствие бих се върнала към книгата за втори прочит след време – сигурна съм, че отново ще ме изненада с нещо.
Поредицата “Дюн” от Франк Хърбърт (изд. “Бард”)
Филмът на Дени Вилньов ме зарадва безкрайно много не само защото тази книжна вселена намери адекватния си кинематографски прочит, но и защото ще накара много хора да се обърнат към книгите на Франк Хърбърт. Този изключителен феномен в жанра е част от моя живот още с първите две части от библиотека “Галактика”. Много малко са книгите, изградили такъв автономен и напълно оригинален като замисъл свят с такава дълбочина на философските послания. “Дюн I” и “Дюн II” само загатват за мащаба на перспективата, която ще се разгърне по-нататък. Нямате си и най-малка представа накъде ще ви поведе след това Франк Хърбърт. Очаква ви разтърсващо пътешествие из страховити планети, чудовищни интриги, ужасяващи разкрития в пластовете на генетичната памет, смайващ социален инженеринг, и всичко това озарено от дълбоки прозрения за същността на политическата власт и човешката природа.
“Правек и други времена”от Олга Токарчук (изд. “ICU”)
2021-ва се оказа щастлива година за българските почитатели на Олга Токарчук – издателство “ICU” ни ощастливи с цели три нейни книги: “Правек и други времена”, “Чувствителният разказвач” и “Чудати разкази”. От тях избрах да препоръчам “Правек и други времена”- първото ми запознанство с авторката преди години, което ме омагьоса и очарова. Изданието на “ICU” се отличава с обновен превод и прецизна редакторска работа, достойни за един от най-силните гласове на съвременната европейска литература.
„Винаги съм искала да напиша такава книга. Книга, която създава и описва един свят. Това е историята на свят, който – подобно на всяко живо нещо – се ражда, развива се и накрая умира.“ – казва Токарчук. Множество гласове, множество памети, множество събития – от съвсем прозаични и битови до трагични исторически катаклизми, се преплитат около едно специално място, наречено Правек (или “памтивек”). Правек ужким е малко обикновено селце, но за своите обитатели е своеобразен център на Вселената, стълб на Времето, което сякаш е главният герой на романа. Историите преминават една в друга, докосват се. Хората се променят или си отиват, но нещо от тях остава. Книгата ни потапя в една магическа атмосфера между видимото и невидимото, която ни кара да обърнем поглед към центъра на битието в нас самите, към първичните сили, които предопределят нашите движения в света. С великолепния си богат език и оригинална структура романът се нарежда сред постиженията на съвременната европейска проза.
Петрана Петрова препоръчва
“Детективи, разузнавачи, Студена война: криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива”, Морис Фадел, изд. “НБУ”
Монографията на Морис Фадел, единствена по рода си, се свързва с дълготрайния ми интерес към криминалната литература. Фадел, доцент по теория на литературата в НБУ, последователно и детайлно се вглежда в жанра на криминалната литература, от възникването му (за основоположник е приет Едгар Алън По), в близостта с модерността, но и с булевардността, с ролята на детектива като субект на действието. Изненадваща интерпретация предлага на мотивите от Ориента в романите – особено отчетливо в “Убийство в Ориент експрес”. И от класиката потапя читателя в българската шпионска литература (ще откриете тълкуване на романите на Богомил Райнов). Въпросите, които се изследват, са в посока на търсенето на отговори на въпросите: защо престъпленията тук са различни, утопични или антиутопични са романите в епохата на социализма, докъде се простира идеологията?
Езикът на изследването е по-близо до популярния, разбираем е понятийно и структурно. Препоръчвам монографията на почитателите на този вид литература, които я приемат като важно литературно наследство и искат да получат повече познания за нея.
“Криминален клуб “Четвъртък”, Ричард Озмън, изд. “Софтпрес”, преводач: Богдан Русев
На пренаситения читател от криминални романи, с изобилието днес от такива, му е трудно да повярва, че може да има по-добър автор от Луиз Пени, по-смислени – не само детективски и криминални сюжети, от тези … пак на Луиз Пени. Анотацията на “Криминален клуб “Четвъртък” го представя като “най-успешния крими дебют в историята”. Породените високи очаквания почти се оправдаха – за дебют. Увлекателен роман, главните герои са изградени внимателно, читателят до края е увлечен в заплитащите се действия. Може да откриете няколко мисис Марпъл, тайнствени професии, пенсионирана шпионка – въобще най-доброто от класическата криминална литература.
Таня Клясова препоръчва
„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ и “Аристотел и Данте се гмурват във водите на света” от Бенджамин Алире Саенц, изд. Сиела, преводач: Деница Райкова
Ако все още не сте имали удоволствието да се запознаете с тийнейджърите Аристотел и Данте, препоръчвам да се отбиете на щанда на Сиела и да се сдобиете с новото издание на първа част, както и с продължението, излязло съвсем наскоро. В рамките на двата романа, момчетата търсят какво значи “любов”, как да живееш, ако си различен и неразбран, как да приемеш, че порастваш… От първата до последната страница, читателят преживява всичко, което минава през ума на Ари – той и Данте се превръщат не просто в герои от книга, а в близки приятели. Приключението им е красиво, изпълнено с мъдрост и гама от емоции. Впрочем, на почитателите на аудиокниги, препоръчвам да не и пропускате английската версия, прочетена Лин Мануел Миранда.
„Островът на изгубените дървета“ от Елиф Шафак, изд. “Анишър”, преводач: Красимира Абаджиева
Забранена любов, разцъфтяваща под клоните на една смокиня. Остров, разделен на две от религия, език и политика. Изгубено момиче, растящо без корени и без да знае коя е. И самата смокиня, бдяща над любимите си хора и пропътувала хиляди километри, за да бъде с тях, макар и да тъгува по дома. Трудно е с няколко думи да се опише най-новата приказка на Елиф. В сравнително кратък роман тя майсторски е успяла да събере болката на два народа и две семейства, простираща се десетилетия. Препоръчвам да се убедите сами.
„Роуз е изчезнала“ от Катя Кету, изд. ICU, преводач: Росица Цветанова
Едно бижу от ICU, което ще ви отведе в индиански резерват в в Минесота през 20-и век, където финландци и коренно население търсят начини да съжителстват заедно, въпреки огромните разлики помежду си. Лемпи – дете и на двата народа, но част от никое общество, се завръща в родния си дом, за да открие истината за изчезването на майка си. Роуз е сред стотиците индиански жени, изчезнали безследно, които сякаш никой не издирва. Дали са станали жертва на кръвожадното уендиго, или на не по-малко алчните бледолики? Единствените улики, с които Лемпи разполага, са писмата на Роуз, а те ще ѝ разкрият много неподозирани тайни. “Роуз е изчезнала” е красив, но и суров роман, който няма да ви остави безразлични.
Поредицата “Бриджъртън”: “Херцогът и аз” от Джулия Куин, изд. “Ибис”, преводач Диана Кутева и продължението “Виконтът, който ме обикна”, в превод от Севдалина Караманска
Какво са празниците без малко романтика в стил Джейн-Остин-среща-Клюкарката? Никой не знае коя е Лейди Уисълдаун, но всички четат вестника ѝ, в който разкрива тайните на английската аристокрация през XIX век. Чест обект на нейното внимание са семейство Бриджъртън – осем деца и тяхната майка, упорито отдадена на заниманието да им намери подходящи партньори. Първа част, “Херцогът и аз”, се съсредоточава върху най-голямата дъщеря в семейство Бриджъртън, Дафне. Младата аристократка сключва сделка със заклетия ерген херцог Басет, целяща да привлече ухажори към нея и да отблъсне неженените момичета от него. План, обречен на абсолютен провал.
Втора част, “Виконтът, който ме обикна”, разказва историята на първородния син на Бриджъртън – Антъни. След като години наред е странял от брака, виконтът е решен да намери подходяща съпруга и да продължи рода си. Антъни има списък от изисквания за бъдещата виконтеса, но най-важното от тях е да не е влюбен в нея. А това ще се окаже по-трудно, отколкото си е представял.
От поредицата “Бриджъртън” може да очаквате редица забавни ситуации, остроумни диалози и разбира се, много романтичи моменти. А аз очаквам с нетърпение част три…
„Когато Януари срещна Август“ от Емили Хенри, изд. “Ера”, преводач: Росица Тодорова
Какво се случва, когато авторка на романтични книги вече не вярва в любовта? Ами ако съседът ѝ е популярен автор на художествена литература, също жертва на творчески блокаж? За да си помогнат взаимно, писателите решават да излязат от зоната си на комфорт и изпробват жанра на другия. И двата си нямат представа какво ги очаква. “Когато Януари срещна Август” не е от сладките романи, който прочитаме и веднага забравяме. Героите носят доста емоционален багаж и травми, пред които се изправят в рамките на книгата. Хенри успява да съчетае всичко, което очакваме от романтична история, с полезна доза реализъм и мъдрост. Макар че оригиналното заглавие на романа е Beach Read, очаква ви точно обратното, така че не се притеснявам да препоръчам “Когато Януари срещна Август” за коледно четиво.
Цветомила Димитрова препоръчва
“Искрици в мрака” от Шарън Камерън
Книгата е вдъхновена от истинската история на Стефания Подгорска, която спасява 13 евреи по времето на Втората световна война – един вдъхновяващ разказ за силата на човешкия дух. Макар че темата е тежка и Камерън не подминава жестокостите на войната, в крайна сметка книгата ни вдъхва вяра, увереност и непоколебимост пред трудностите, защото това са качествата, които главната героиня носи. Текстът е в превод на Камелия Кучер и увлича още от първите страници. Кара ни да се замислим и най-вече да помним, че отговорността историята да не се повтори е наша.
„Живот на нашата планета“ от сър Дейвид Атънбъро
Едва ли има почитател на научнопопулярните предавания, който не е чувал за сър Дейвид Атънбъро и не е гледал поне една поредица, водена или озвучена от прочутия естественик и телевизионер. На 94 години той пише „Живот на нашата планета“, в която описва постепенния упадък на биоразнообразието през годините и дава своята гледна точка за едно по-устойчиво бъдеше. Книгата включва негови спомени, интересни факти от живота му, преплетени с примери за начина, по който човекът влияе на околната среда и мерките, които могат да бъдат взети, за да предотвратим сериозни екологични катастрофи. Създадена е и едноименна документална поредица, която печели няколко награди Еми, а книгата печели наградата на Goodreads за най-добра книга в категория „Наука и технологии“ през 2020 г.
„Дъждът оставя следи“ от Александър Чобанов
Почитателка съм на криминалните романи и трилърите, но рядко се появяват заглавия от български автор в тези жанрове, които да привлекат вниманието ми. „Дъждът оставя следи“ успя да го направи на първо място с интригуващата си загадка, която разкрива любопитни факти от историята на Рилския манастир. Александър Чобанов е автор на още няколко романа, а освен това е сценарист на популярни сериали като „Дяволското гърло“ и „Отдел издирване“. Може би затова не е случайно, че докато четях „Дъждът оставя следи“, си представях действието, сякаш гледам сериал или филм. За това усещане допринасяха и забавните, изпълнени със сарказъм диалози. Книгата е увлекателна, чете се леко и неусетно стигаш до финала, който за радост на феновете, загатва продължение – и се надявам скоро да има такова!
„Торто арадо“ от Итамар Виейра Жуниор
„Торто арадо“ е роман от бразилския писател Итамар Виейра Жуниор. Главните героини са две сестри, които живеят в Североизточна Бразилия и са изправени пред подчинението и безправието. Действието се развива през 20-те години на миналия век и макар че робството отдавна е забранено, двете жени нямат право на собственост над земята, която обработват и не получават заплащане за труда си. Най-плашещо е, че засегнатите в книгата теми и проблеми са актуални и до днес в бразилското общество, където все още има конфликти за собствеността над земята. „Торто арада“ е книга за живота, смъртта, борбата и изкуплението. Една история, която ще ви разтърси и ще ви накара да оцените всичко, което имаме, но сме свикнали да приемаме за даденост, защото накъде хората все още се борят, за да бъде гласът им чут, за да бъдат наистина свободни.
„Огледални убийства“ от Антъни Хоровиц
„Огледални убийства“ е продължението на „Мозайка от убийства“ – един от най-известните романи от британския писател и сценарист. Отново се срещаме с редакторката Сюзън Райланд, която е решила да загърби стария си живот, но той като че ли все още не иска да я пусне. Оказва се, че един от романите на покойния писател Алън Конуей е свързан с изчезването на млада жена и може би крие ключа към разкриване на друго престъпление. Хоровиц отново пише две напълно различни като стил истории за мистериозни убийства, като една от тях е роман за прочутия детектив Атикус Тип. И макар че „Мозайка от убийства“ си остава по-впечатляващата творба, продължението ѝ също е изпълнено с интриги и обрати.
Скоро се очаква и нова книга от автора, в която главни герои ще бъдат бившият служител на полицията Даниъл Хоторн и писателят… Антъни Хоровиц. Тя със сигурност ще бъде част от покупките ми на Коледния панаир на книгата.
„Утре“ от Радостина А. Ангелова и Александър Станков
В началото на декември Радостина А. Ангелова ни зарадва с нов роман – „Скреж“, но тъй като все още не съм го прочела, не мога да го препоръчам (въпреки че съм сигурна, че си заслужава да му обърнете внимание). Затова пък знам, че „Утре“ задължително трябва да влезе в коледните ви списъци. Книгата е написана в съавторство с Александър Станков – син на писателката – и е история за взаимоотношенията между майка и син, за семейството, за любовта, за разбирането и прошката… и за кафето :). Книгата е донякъде и коледна история, събрала в себе си други коледни истории – емоционални, въздействащи, красиви… „Утре“ ще стопли сърцето ви, най-вероятно ще ви изкуши да си направите чаша ароматно кафе и със сигурност ще ви накара да кажете на любимите ви хора „обичам те“, защото някои неща не бива да отлагаме за утре.
„Камък, ножица, хартия“ от Алис Фини
Препоръката ми е базирана на заглавието, което изслушах в оригинал в Storytel, но съм сигурна, че изданието на „Сиела“ е достатъчно добър начин да се потопите в тази история. А си заслужава да го направите! Това беше първата книга на Алис Фини, която „прочетох“ (с случая – изслушах), но след нея не успях да се спра. Започнах увлекателния психологически трилър без да чета резюмета и ревюта. Не знаех какво да очаквам и фантазията ми допълваше неясните моменти и недовършените изречения, които Фини оставя, за да изгради напрежението – в сюжета и между героите. Няма да разказвам повече, за да не разкрия твърде много, но „Камък, ножица, хартия“ е книга за тайните, книга, която ни кара да се замислим колко добре познаваме някого и доколко си позволяваме да разкрием себе си пред другите. Изключително добре изградена, красиво написана, изпълнена с изненади… В последствие разбрах, че Фини използва част от похватите или сходни елементи от сюжета и в другите си книги, което донякъде развали магията от първата ни среща. Но ако не сте чели друго от авторката и харесвате мистериите и психологическите трилъри, не пропускайте тази книга!
Цветомир Койчев препоръчва
„Механично пиано“ от Кърт Вонегът, изд. „Кръг“, превод: Боян Николаев
Най-накрая преиздадена в България, „Механично пиано“ е първият роман на Вонегът и представлява зародишът, от който ще избие огромният му потенциал. Книгата е антиутопия, проследяваща какво би могло да се случи, ако механизацията на труда достигне своя връх. Както често се случва с произведенията на големите писатели, тук предсказанието на автора също е на крачка да се сбъдне.
„Аномалията“ от Ерве Льо Телие, изд. „Колибри“, превод: Росица Ташева
Една наистина различна книга. Множество герои и серия малки случки, кулминиращи в невероятно събитие, чиито последствия отекват в огромен мащаб. „Аномалията“ разглежда начина, по който възприемаме самите себе си, а на моменти ни подтиква да се усъмним дори в същността на заобикалящата ни реалност.
„Шедьовър покъртителен от гений изумителен“ от Дейв Егърс, изд. „Жанет 45“, превод: Ана Пипева
Мемоарът на Дейв Егърс се оказа изненадата на 2021 г. Не очаквах почти нищо, а получих много – смях, тъга, радост и жажда за още негови книги.
Цветомира Дукова препоръчва
„Обетована земя“ на Барак Обама, изд. „Софтпрес“, преводач: Марин Загорчев
Президентските мемоари на Барак Обама са едно от книжните събития на изминалата година. След бестселърите на Ню Йорк Тайм „Баща ми и аз“ и „Дързостта на надеждата“, „Обетована земя“ затвърждава мнение, че Обама е даровит писател.
В последната си книга 44-ият президент на САЩ разказва за началото на политическата си кариера и за за ключовите моменти от първия си мандат. „Обетована земя“ ни дава един поглед върху американската политика и демокрация и ролята ѝ в световния ред. Обама не се страхува да пише и за своите неуспехи, съмнения и самотата на лидера. Всяко свидетелство за миналото от първо лице е безспорно интересно, но може би най-ценни са уроците, които Обама получава и споделя с читателите си.
„Силата на мита“, Джоузеф Камбъл, изд. „Ciela“, преводач: Иглика Василева
„Силата на мита“ е всеобхватен и жизнеутвърждаващ разговор, който ще допадне на читателите, готови да се вгледат дълбоко в себе си. Книга, която разширява кръгозора и вдъхва смелост – която ни посочва не търсенето на смисъла, а преживяването на смисъла като най-ценното човешко благо. Книга, която е дълбоко човеколюбива, мъдра, терапевтична и твърде ценна, за да бъде пропусната.
Приятно празнично четене и книжно пазаруване!
